Определение № 1677 от 18.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1677 гр. Варна, 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900359 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: Р. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. *, ул. „*“ № *, действащ чрез адв. Ж. Г. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Братя Г.ич“ № 36, ет. 1, офис 1 срещу

ОТВЕТНИК: Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец", ул. "Джеймс Баучер" №87, представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К., действащи чрез процесуален представител адв.

М. Г. от АК – София, със съдебен адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87.

При участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника: С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: *, ул. * *, вх. *, ет.*, ап.*, конституирано с Определение № 1050 / 18.07.2025 г. и представлявано от адв. Д. Д. П. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. *, ул.

„*“ *, тел: **********.

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищецът е посочила следната банкова сметка:

IBAN: BG20STSA930015288828758 при „Банка ДСК“ АД.

С разпореждане № 3386/16.06.2025г., съдът е приел, че делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявения иск с оглед на разпоредбата на чл. 558, ал. 5 oт КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП към ответника, като липсват данни за точната дата, на която същата е получена от него. Твърдението е, че е получена на 10.01.2025г., а в представения отговор от страна на застрахователя се сочи, че такава претенция е получена от него на 27.01.2026г. Към настоящия момент, и в двата случая, е изтекъл предвиденият в чл. 496, ал.

1 вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ срок, в който застрахователят не е изплатил обезщетение. ПоР. така изложеното предявеният иск се явява допустим. Следва да се изиска преписката по застрахователната претенция с оглед на установяване на конкретната дата на предявяване.

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът и третото лице - помагач са депозирали отговори на исковата молба, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за 1 разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси /такива не са посочени изрично/ и по допускане на доказателствата, като следва да се допуснат всички относими, допустими и необходими такива.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседанието на 26.01.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, на 02.08.2020г. в гр. Варна, по ул. „Д-р Пискюлиев" посока кв.

Аспарухово, С. Д. Ф. управлявала л.а. „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № СВ **** КК.

Същата нарушила правилата за движение по пътищата чл.20 ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинила смъртта на майка му С. Р. С.. С влязла в законна сила присъда по НОХД № 435/2022 г. на Варненски окръжен съд е била установена вината на С. Ф.. По отношение на механизма на ПТП излага, че водачът на л.а. „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № СВ **** КК, като управлявал в дясна пътна лента със скорост около 61 км/ч., при максимално разрешена скорост за пътния участък от 50 км/ч., на къси светлини, възприел пресичащата жена, като препятствие, отклонила волана в дясно, не задействала спирачната система на лекия автомобил и с предната лява страна на управлявания от нея л.а. блъснала С. С.. Ищецът е син на починалата С. С.. Между тях е била налице изключителна близка житейска и дълбоко емоционална връзка, пострадалата се е грижела за него като майка и за децата му като баба. Твърди, че вследствие на загубата на майка си, изпитва значителни морални болки и страдания. У него се създала раздразненост, тревожност, самотност и несигурност занапред. Твърди, че към настоящия момент не може да се възстанови психически. Застрахователят е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 10.01.2025г., като в законоустановения срок е отказал да определи и изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответника. Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между двамата. Счита, че за ищеца не са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на майка му. Оспорва, че ищецът е претърпял твърдения обем неимуществени вреди. В условията на евентуалност оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита, че същите са прекомерно завишени и в противоречие с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В случай, че се докаже наличието на твърдените вреди, ответното дружество твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания от ищеца размер. Отделно въвежда възражение за съпричиняване 2 от страна на пострадалата, като твърди, че същата в качеството си на пешеходец е нарушила задълженията си по чл. 108, чл. 110 и чл.113 ЗДвП. Твърди, че починалата С. С. е пресичала на нерагламентирано за целта място, като е навлязла внезапно на пътното платно за движение, без да се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства, удължила е ненужно времето си за пресичане, евентуално е спряла без необходимост на пътното платно. Отделно прави възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалата е употребила алкохол. В мотивите към наказателната присъда било установено, че към момента на ПТП-то пешеходката е била с 2,3 % промила алкохол в кръвта. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, като сочи, че е неоснователна, доколкото неоснователен бил и главния иск. В условията на евентуалност възразява и относно началния момент на начисляване лихва за забава. В условията на евентуалност оспорва като погасена по давност претенцията за заплащане на законна лихва за периода 02.08.2020 г. до 09.06.2022 г., поР. изтичане на 3-годишна давност. Моли за отхвърляне на претенциите.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер, като се придържа изцяло към изложените от ответника доводи и възражения в подадения от него отговор.

II. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА

НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:

Предявени са от ИЩЕЦА: Р. Свелов Х., ЕГН **********, с адрес: с. *, ул. „*“ № *, срещу Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец", ул."Джеймс Баучер"№ 87, при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника: С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес:

София, ул. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на неговата майка С. Р. С., ЕГН **********, починала на 02.08.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата на Аспарухов мост, по вина на водача на лек автомобил Тойота „Хайлендер“ с рег. № СВ **** КК – С. Д. Ф., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 02.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В рамките на производството от ответника и третото – лице помагач е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че пострадалата е съпричинила настъпването на собствените си увреждания, като е нарушила задълженията си по чл.108, чл.110 и чл.113 ЗДвП, като не е пресякла по пешеходна пътека, а се е движила по средата на платното за движение, по посоката на движението на пътните превозни средства, без да се съобрази с приближаващите пътни превозни средства, навлязла е внезапно на пътното платно, при ограничена видимост, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, била е под въздействието на алкохол, в условията на евентуалност спряла без необходимост на платното за движение.

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:

1 / Доколкото е налице влязла в сила присъда по НОХД № 435/2022 г. на ВОС, то на основание чл. 300 ГПК същата обвързва съда с установеното в нея досежно дееца, Д.ието и настъпилите последици. В този смисъл и съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните, че на 02.08.2020 г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил с марка „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № СВ **** КК, С.

Д. Ф. е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите на 3 пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и с това причинила по непредпазливост смъртта на С. Р. С., като след Д.ието е избягала от местопроизшествието.

2/ ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че към 02.08.2020 г. лек автомобил с марка „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № СВ **** КК, е бил застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ

В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е да установи:

1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество и покриваща отговорността на водача на лек автомобил „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № СВ **** КК и настъпилото застрахователно събитие в срока на действие на застраховката - обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-горе;

2/ водачът на лек автомобил лек автомобил „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № СВ **** КК - С. Д. Ф. е нарушила правилата за движение по пътищата, управлявайки застрахования автомобил и е предизвикала ПТП-то - обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-горе;

3/ именно в резултат на ПТП-то са настъпили вредите, т.е. причинно -следствената връзка и конкретния вид и размер на вредите, след като се съобрази, че съдът прие за ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-горе настъпилото травматично увреждане и причинно-следствената връзка между него и настъпилото ПТП; в тази връзка на установяване подлежи конкретния вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди.