Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 15.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 105/2025
Вид
Решение № 126
Подписан
15.04.2025
В сила
15.04.2025
Състав
Татяна Андонова, Вили Дацов, Петър Пандев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Б., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

П. Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора А. Кр. А. и като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С Присъда № 23 от 22.10.2024 г. по н.о.х.д. № 701/2023 г. на Районен съд Р. подсъдимият М. Д. В., ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на 28.11.2021 г. около 07:20 ч. в гр. Б., на ул. „Н. Г.“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: напсувал И. М. Т. от гр. Д.; удрял с крака микробус м. „Х.“; нанесъл на И. М. Т. от гр. Д. побой – **; чрез нанасяне на удари с ръце и крак противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на И. М.

Т. – 1 бр. очила на стойност 50 лв. и 1 бр. часовник м. „С. А.“ на стойност 140 лв., поради което на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 301, ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 от НПК районният съд е приел, че деянието съставлява административно нарушение по чл. 1, ал. 3 от УБДХ – непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към гражданите, с която се нарушава обществения ред и спокойствие, като на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство и пред съда. На осн. чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК е постановено връщането на вещественото доказателство – 1 бр. часовник, намиращ се на съхранение в РУ- Б. на правоимащото лице И. М. Т..

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв. Т. К., в качеството му повереник на частния обвинител И. М. Т., ЕГН **********, 1 както и по протест на прокурор при Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. Р., подадени срещу присъдата.

Във въззивната жалба, подадена от повереника, се навеждат доводи, че обжалваната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна.

Изразява се становище, че районният съд неправилно е оправдал подсъдимият. Според повереника вината на подсъдимия за извършеното от него престъпление е била доказана по категоричен начин. Моли присъдата да се отмени и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

С протеста се изразява становище за неправилност на протестирания съдебен акт. Отправя се искане въззивният съд да отмени присъдата и да постанови друга, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. По реда на чл. 320, ал. 4 НПК към протеста е представено допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в него. Прави се позоваване на т. 6 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, решение № 54 от 11.10.2022 г. по н. д. № 93/2022 г., Н. К., I н. о. на ВКС, решение № 12 от 5.02.2009 г. по н. д.

№ 705/2008 г., Н. К., I н. о. на ВКС, решение № 14 от 27.01.2015 г. по н. д. № 1634/2014 г., Н. К., I н. о. на ВКС, решение № 61 от 9.05.2019 г. н. д. № 176/2019 г., Н. К., I н. о. на ВКС. Навеждат се доводи, че степента на обществената опасност на инкриминираното деяние обуславя наличието на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Поддържа се, че с него са причинени лека телесна повреда и унищожаване на движими вещи. Изразява се становище, че следва да се приложи чл. 78а, вр. с чл. 325, ал. 1 НК.

В хода на съдебните прения пред ОС Б. представителят на ОП Б. поддържа депозирания протест. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че инкриминираното деяние е административно нарушение по чл. 1, ал. 3 УБДХ и навежда доводи в тази насока. Моли да се отмени присъдата и подсъдимият да се признае за виновен в обвинението по чл. 325 НК. Намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а НК.

Повереникът адв. Т. К. се присъединява към заявеното от държавното обвинение. Навежда доводи за осъществяването на състава на чл. 325 Н К . Частният обвинител И. Т. се присъединява към заявеното от своя повереник.

Защитникът адв. П. С. изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Навежда доводи за наличието на мотив за осъществяване на деянието, породен от поведението на пострадалия.

Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. Сочи, че съжалява за случилото се, поради думите, които са били отправени към сестра му. В своята последна дума заявява, че мисли, че е невинен.

Окръжен съд Б., като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели, прочетени са показания на свидетели, дадени в хода на ДП, приети са заключения по съдебно-оценителната експертиза и по съдебно-медицинска експертиза, дадени са обясненията от подсъдимия. Приет е по делото като веществено доказателство 1 бр.

2 часовник. По делото са събрани и писмени доказателства, които първостепенният съд е приобщил по съответния ред към доказателствената съвкупност.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Подсъдимия М. Д. В., ЕГН **********, е роден на ** г. в гр. Р., живее в гр. Б., ул. „П.“ № 93, **

Вечерта на 27-28 ноември 2021 г. подсъдимият М. Д. В. и неговата сестра В. Д.а В.а били в дискотека „Ф.“ в гр. Б., която се намирала на ул. „Н. Г.“.

Сутринта, около 07:00 ч., те решили да си тръгнат, излезли от дискотеката и тръгнали да се прибират. Двамата ходели по тротоара от страната на улицата, на която се намирала дискотеката. Те живели на ул. „П.“ № 93 и ходели по ул.

„Н. Г.“ в посока към светофара, който се намира при кръстовището с ул. „П.“.

Поради консумирането на алкохол В. бил във видимо нетрезво състояние. В някакъв момент той останал назад и ходел зад сестра си. На улицата отсреща видял празен имот, където преценил, че може да отиде до тоалетна.

На 28.11.2021 г. И. М. Т. работил като охранител в хотел „К. К.“, гр. Б..

Негово служебно задължение било да превозва персонала на хотела със служебен бус. На 28.11.2021 г., след 07:00 ч. той управлявал микробус м. „Х.“, с който тръгнал от хотела. Т. бил сам в микробуса. Около 07:20 ч. той минавал по ул. „Н. Г.“ в посока към гр. Д. и видял В., който бил във видимо нетрезво състояние и уринирал. Около тях нямало хора. Т. намалил, свалил прозореца на автомобила и направил забележка на В.. Разговорът между тях ескалирал и се стигнало до физическа саморазправа, при която В. нанесъл удари на Т..

Прозореца на автомобила бил полуотворен и първо бил нанесен удар по лявото око на Т., като той носил очила, които се счупили от удара. Били нанесени още удари по главата на пострадалия. Вратата на автомобила била отворена. Т. бил с колан и през цялото време се отбранявал с ръце. От ударите бил счупен часовника на Т., който бил м. „С. А.“. Ударите в главата му причинили лекостепенно мозъчно сътресение и кръвонасядания на горния и долния клепач на лявото око. В. внезапно затворил вратата, при което били притиснати пръстите на лявата ръка на пострадалия. Травматичните увреждания на главата и на лявата ръка причинили на Т. болка и страдание. От лявата страна на водача, на тротоара била В. В.а. Тя дръпнала своя брат и двамата тръгнали да се прибират. Нямало други хора около тях. Т. преместил микробуса напред и се обадил на РУ- Б.. От удара пострадалият не се чувствал добре, бил замаян.

Така описаната фактическа обстановка се установява въз основа на оценката на събрания доказателствен материал.

По отношение на обстоятелствата, настъпили преди срещата на подсъдимия с пострадалия, следва да се кредитират обясненията на В. и показанията на неговата сестра, доколкото те не противоречат на останалия доказателствен материал по делото. Същото важи и за показанията на пострадалия в частта им относно неговата дейност като служител на хотел „К.

К.“.

Следва да се кредитират показанията на полицейските служители, които се явяват трети незаинтересовани лица. Техните показания съдържат производни доказателства и могат да служат за проверка на достоверността на показанията, дадени от пострадалия и от сестрата на обвиняемия, както и на 3 неговите обяснения. Те могат и да послужат за отстраняването на противоречия между тях.

От прочетените показания на свид. И. К. се потвърждава, че инцидентът е станал преди 07:30 ч. на 28.11.2021 г. Свидетелят сочи, че е бил получен сигнал за саморазправа. При пристигане на място установили лицата М. В. и И. Т.. Т. заявил, че е направил забележка на В. да не уринира на улицата.

Скандалът преминал в саморазправа. Според личните впечатления на свидетеля В. е бил във видимо нетрезво състояние. В хода на съдебното следствие свид. К. заявява, че полученият сигнал е бил за водач на бус, който е направил забележка на гражданин в нетрезво състояние и гражданинът е ударил водача през прозореца на автомобила. Свидетелят разпознава пострадалия и подсъдимия. Спомня си, че пострадалият му е казал, че гражданинът го е бил ударил и че са му били счупени очилата. К. потвърждава местоизвършването на деянието с оглед на това, което тогава е заявил самия пострадал. Свидетелят си спомня, че В.а се е оплакала от пострадалия, като била казала, че той я е обидил с отправянето на неприлично предложение, но свидетелят не си спомня точните думи. Той помни, че тя е присъствала на инцидента.

В хода на съдебното следствие свид. Х. Б. сочи, че случаят касае инцидент след излизане от дискотека „Ф.“. При разговор с пострадалия, той заявил, че се е движил с автомобил и е направил забележка на пешеходец, след което възникнали спор между тях. Спомня си, че очилата на пострадалия били паднали или били счупени. Самият подсъдим бил обяснил, че колата на пострадалия била спряла до него за отправянето на забележката. От прочетените показания на свидетеля се потвърждава датата и мястото на деянието. Сочи се, че пострадалият е заявил, че е направил забележка на В. да не уринира на улицата, като скандала преминал в саморазправа и били разменени удари, в резултат на което били счупени очилата на пострадалия.

Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние.

По отношение на нетрезвото състояние на подсъдимия показанията на К. и Б. възпроизвеждат пряко доказателство, тъй като те лично са го констатирали след инцидента. Затова относно това обстоятелство показанията им се ползват с висока доказателствена стойност.

Първични доказателства се възпроизвеждат чрез обясненията на обвиняемия, както и чрез показанията на пострадалия и показанията на сестрата на обвиняемия. Между тях обаче са налице противоречия.

Показанията на К. и Б. възпроизвеждат производни доказателства, тъй като те не са очевидни на инкриминираното деяние, но възпроизвеждат обстоятелства, които са им били споделени от такива. Производните доказателства служат за проверка на първичните (виж Павлов, Стефан.

Наказателен процес на Република България (обща част). София, Сиби, 1996, стр. 354). Затова противоречията между първичните доказателства следва да се отстранят чрез тяхната съпоставка с производните.

Следователно показанията на пострадалия следва да се кредитират в частите, в които се подкрепят от показанията на полицейските служители.

Така се явяват установени по делото обстоятелствата относно това, че В. е бил в нетрезво състояние и е уринирал на публично място, Т. му е отправил забележка, след което отношенията им ескалирали и В. нанесъл удари на Т., в резултат на което са били причинени телесни увреждания на пострадалия и са били счупени неговите очила.

4

Доколкото не кореспондират с други достоверни доказателствени средства, в условията на пълно и главно доказване не се установяват обстоятелствата относно използването на клаксон от страна на шофьора, съдържанието на репликите, които са били отправени между В. и Т., както и дали е било отправяно неприлично предложение от страна на пострадалия спрямо сестрата на подсъдимия. Не се установява и наличието на ритане по автомобила, както и отправянето на обидни реплики. С оглед на правилата за тежестта на доказване в наказателния процес, недоказването на тези обстоятелства не може да се тълкува във вреда на подсъдимия.