Решение № 129 от 28.07.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Харманли, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200126 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба от Г. Г. В. с ЕГН ********** срещу НП №271-23-26/17.02.2023г. на ВПД Началник РУ Харманли, при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1, от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500,00 лева за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се сочи, че при съставянето на АУАН актосъставителят е допуснал съществени нарушения, които водели до незаконосъобразност на издаденото от него НП. Сочи, че са налице съществени нарушения на закона, допуснати от Административнонаказващия орган при издаване на НП, който е пристъпил към издаване на НП, без да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и без да прояви необходимата активност за разследване на спорните обстоятелства, като по този начин е утвърдил допуснатите съществени нарушения на закона и на административнопроцесуалните правила при съставяне на АУАН, с което е нарушил чл.52 ЗАНН. В Наказателното постановление липсвали императивно предвидените от чл.57 ЗАНН реквизити, а именно: нарушението, както и в 1

АУАН не било конкретизирано от обективна и субективна страна с всички обективни и субективни признаци, съобразно дадената правна квалификация и прилагане на административно-наказателна норма. Това водело до несъставомерност на деянието и нарушило правото на защита на жалбоподателя, както и невъзможност при извършване на съдебния контрол.

На следващо място се сочи, че нарушението било недоказано. Възприетата фактическа обстановка не съответствала на доказателствата и на действителното фактическо положение. Допуснати били нарушения на чл.27 и чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило подробно становище от пълномощника на жалбоподателя адв.Д. А. от АК – Хасково, упълномощен с пълномощно, приложено към жалбата, с което излага подробни съображения във връзка със съставяне на акта за установяване на нарушение, като твърди, че не са описани съставомерните признаци от обективна и субективна страна съгласно дадената правна квалификация която била непълна и неточна. Посочената за нарушена разпоредба – чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ касаела съхранение на оръжие, а не употребата му. Посочва, че НП е необосновано, недоказано и описанието на нарушението не позволявало на наказаното лице да установи по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган за какво точно административно нарушение е ангажирана административно – наказателната отговорност на наказаното лице.

Административно наказващия орган- ВПД Началник РУ Харманли при ОД МВР Хасково, редовно призован , не се явява, не се представлява. В съпроводително писмо вх. № 2530/23.03.2022г., с което административно наказателната преписка е изпратена в РС Харманли е изразено становище за потвърждаване на обжалваното постановление и в случай на претендиране на адвокатски разноски в размер над определения в Наредба №1/09.07.2004г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2023 г. около 17.20ч. в гр. Симеоновград, ул. "*** използва законно притежавана ловна пушка "ИЖ" к.12 с №Т01179 за цел различна от целта за която е предоставено оръжието и за което е издадено разрешителното му за носене, съхранение и употреба на ОББ за нея. Лицето стреля веднъж във въздуха с цел сплашване на животно куче.

За това деяние и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1, от ЗОБВВПИ на жалбоподателя Г. Г. В. с ЕГН ********** е бил издаден 2

АУАН №271-23-26/бланков номер/ 348979/02.02.2023г. АУАН е съставен във връзка с извършена проверка по

ПП рег.№271р-3618

/поправен/01.02./поправена/2023г. по описа на РУ Харманли , с което виновно нарушил чл. 60, ал. 1, т. 3А, буква А от ЗОБВВПИ и въз основа на него било издадено НП №271-23-26/17.02.2023г. на ВПД Началник РУ Харманли, при ОД на МВР - Хасково.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: писмо с вх. №2530/23.03.2023г. от Административнонаказващия орган, към което е приложена административно-наказателната преписка, съдържаща: НП №271- 23-26/17.02.2023 г., издадено от П. Д. П. на длъжност ВПД Началник на РУ Харманли при ОДМВР Хасково - оригинал;

АУАН Серия АД №271-23-26 бл.№348979 от 02.02.2023 г. - оригинал; заверен препис на Заповед №8121з-595/26.05.2015 г на министър Р. Б.; заверен препис на Заповед №8121з-285/11.03.2022 г на министър Б. Р.; Разрешение за носене на огнестрелно оръжие №20170357341 издадено от РУ – Харманли на Г. Г.

В.;докладна записка №271р-2618 от 26.01.2023г. на инсп. П. П.; обяснения от Г. Г. В.; обяснения от А. К.А.; протокол за предупреждение от 26.01.2023г. на Г. Г. В.; протокол за доброволно предаване от 26.01.2023г. на ловна пушка кал.12,марка „ ИЖ” с № Т01179 собственост на Г. Г. В.; Разрешение № 177997772 за съхранение, носене употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите П. И. Д. -актосъставител и П. А. М. служител на РУ Харманли, свидетел по акта. От показанията на актосъставителя се установява, че проверката е по сигнал от тел. 112 подаден от А. К. А. – съсед на жалбоподателя, който стрелял със законно притежавана ловна пушка по неговите кучета на ул.*** в гр. Симеоновград. Посочва, че колегите му са извършили проверка, снели са обяснения от лицето подало сигнала - А.К.А., снели обяснения и от жалбоподателя Г. В., който обяснил, че кучето на съседа му е влезнало при неговото куче, ядяло от храната му и затова изкарал законно притежаваната ловна пушката и стрелял веднъж във въздуха. С протокол за доброволно предаване е предал пушката на колегите.

На 02.02.2023г. извикал Г. В. в полицията и след като се явил в присъствието и на колегата му свид. П. М. съставил и му връчил АУАН, а към края на февруари или началото на март лично му връчил и НП. При съставянето на Акта жалбоподателя посочил като възражения, че същият не отговарял на действителността. Свидетеля по акта П. М. сочи, че свид. П. Д., който извършил проверка по случая, от която се установило, че жалбоподателя е използвал законното си ловно оръжието не по предназначение, за което му беше съставен акт по ЗОБВВПИ. Посочва, че актът е съставен в присъствието на жалбоподателя в ПУ Симеоновград, който му бил представен и твърди, че жалбоподателя е нямал възражение. Актът му бил 3 съставен за това, че е използвал ловното си оръжие не по предназначение за ловни цели, а е възпроизвел изстрел с него, за което имал разрешение.

Приетата от съда фактическа обстановка изцяло се подкрепя от обясненията на жалбоподателя, Г. Г. В., в които детайлно излага съставомерните признаци на извършеното от него деяние на 26.01.2023 г. около 17.20ч. в гр. Симеоновград, ул. ***,като е използвал законно притежавана ловна пушка "ИЖ" к.12 с №Т01179 за цел различна от целта за която е предоставено оръжието и за което е издадено разрешителното му за носене, съхранение и употреба на ОББ за нея, като е стрелял веднъж във въздуха с цел сплашване на животно куче.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозирането й в РС - Харманли, от надлежно легитимирано за това действие лице– процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съдХарманли. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.215, ал. 2 от ЗОБВВПИ наказателните постановления за нарушения на закона се издават от Министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него лица, съобразно тяхната компетентност; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Неоснователно е възражението на защитата, че атакуваното НП е издадено при липса на компетентност на издателя му.

В тази връзка досежно компетентността на актосъставителя в случая е спазена разпоредбата на чл. 215, ал. 1 ЗОБВВПИ , съгласно която АУАН п о този закон се съставят от полицейските органи на МВР, а видно от 4 посоченото в съставения по случая акт актосъставителят заема длъжност "полицейски инспектор" в РУ – Харманли, което определя компетентността му да състави АУАН по ЗОБВВПИ. Правомощието на началника на РУ– Харманли да издаде НП е базирана на чл. 215, ал. 2 предл. второ от ЗОБВВПИ и т. 1. 11 от приложената по делото в препис Заповед № 8121з595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Ето защо процесните АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица.

Посоченото от защитата Решение № 116 от 28.03.2013г. по КАНД №72/2013г. на Административен съд- Хасково, в подкрепа на възражението му за липсата на писмени доказателства за извършено оправомощаване на Началника на РУ– Харманли да издава наказателни постановление по реда на ЗОБВВП, вкл. и процесното такова, не намира приложение. Това е така, тъй като в мотивите на посоченото решение се сочи, че по разглежданият казус в административнонаказателната преписка, а и в хода на съдебното следствие от административнонаказващият орган не е представил писмени доказателства за оправомощаването: „ делото не се съдържат никакви данни за извършено оправомощаване именно на Началника на РУ „Полиция” – Хасково да издава наказателни постановление по реда на ЗОБВВП.” Напротив в административно-наказателната преписка представена от административнонаказващият орган и приета, без възражение от жалбоподателя се съдържа Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №8121з-285/11.03.2022 г на министър Б.Р. от която се установява, че в т. 1. 11 от същата е регламентирано правомощието на началника на РУ–Харманли да издаде НП, което правомощие изпълва състава на на чл. 215, ал. 2 предл. второ от ЗОБВВПИ .

При тази проверка се установи, че АУАН съдържа всички визирани в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление също съдържа всички реквизити, изброени лимитативно в разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. При направените констатации съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.