Определение № 107 от 14.01.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1634/2023
- Вид
- Определение № 107
- Подписан
- 14.01.2025
- В сила
- 14.01.2025
- Състав
- Елеонора Чаначева, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107 гр. София, 14.01.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове:
Васил Христакиев
Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Васил Христакиев Касационно търговско дело № 20238002901634 по описа за 2023 година взе предвид следното.
Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответницата Х. Б. за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК.
Ищецът „Ново Финанс“ ООД оспорва молбата.
Въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие следното.
Молбата е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 248, ал.
1, пр. 2 ГПК и при представен с отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на ищеца срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което са изцяло отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени искове по чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване на парични вземания, произтичащи от два договора за потребителски кредит.
С определение от 12.08.2024 г. по реда на чл. 288 ГПК касационното обжалване не е допуснато. С това определение съдът не се е произнесъл по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане на ответницата за присъждане в полза на упълномощения от нея адвокат на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено с произнасяне по така направеното искане.
Съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, когато в производството материално затруднена страна се представлява безплатно от адвокат, същият има право на адвокатско възнаграждение при условие, че съобразно изхода на спора тази страна има право на съдебни разноски. В разглеждания случай с оглед изхода на касационното 1 производство ответницата има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което и при уговорената в представения с отговора договор за правна помощ безплатна защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ищецът дължи съответното възнаграждение на представлявалия я адвокат.
По отношение размера на възнаграждението съдът прие следното. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА в разглежданата хипотеза адвокатското възнаграждение се определя в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, а именно Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Изчислено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1-4 от наредбата съобразно цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, възнаграждението възлиза в размер на общо 8949,06 лв., а не както неправилно се поддържа от ответницата 13 285 лв.
Основателно е обаче възражението на ищеца, че определеният по реда на наредбата размер не съответства на действителната степен на фактическа и правна сложност на производството в касационната му фаза. С постановеното по преюдициално запитване решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 е прието, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед даденото от СЕС задължително тълкуване е формирана и актуална последователна практика на ВКС, според която при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/20024 г. минимални размери, които могат да служат само като ориентир, при съобразяване и на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа. В разглеждания случай делото е разгледано само във фазата по допускане на касационното обжалване, като такова не е допуснато. Прието е, че не са изложени от страна на ищеца конкретни доводи за обосноваване на основанията по чл.
280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК, а по чл. 280, ал. 1 ГПК част от формулираните въпроси са счетени за неотносими към изложените от въззивния съд правни изводи, а в останалата част е прието, че не са обосновани специалните предпоставки по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно касационното производство не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което и определеното по реда на наредбата минимално възнаграждение, равняващо се на 16,75 % от общия размер на претенциите, се явява несъответно. Същото следва да се присъди в размер на 5000 лв., в какъвто смисъл следва да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допълва на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 2244/12.08.2024 г. по т.
2 д. № 1634/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, I т. о., като ОСЪЖДА „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, гр. .., ул. ".." № .., да заплати на адв. Н. И. И., гр. .., ул.
"." № .., на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за касационното производство в размер на 5000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3