Решение № 214 от 16.10.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. гр. Добрич, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20253200500678 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК въз основа на подадена от длъжника Ж. Д. Н.,ЕГН **********,от гр.Д.*** в срока по чл.436 ал.1 от ГПК жалба рег.№ 5095/28.07.2025 год. срещу отказа от дата 17.06.2025 год. на Л.Т. ,ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ и район на действие –Окръжен съд Добрич да прекрати изпълнително дело № 202373770401346,тъй като изтичането на материалната давност не съставлявала основание за прекратяване на делото.

С доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ се претендира отмяната му,тъй като бил постановен без да бъде изискано становището на кредитора и взискател по делото ,който възможно било да потвърди наличието на основание за прекратяване на делото,както и не бил изготвен в изискуемата форма,а съставлявал ръкописно изготвена резолюция ,която не съдържа мотиви за постановения отказ.

Взискателят “ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК 131001375,със седалище и адрес на управление гр.София,кв.“Малинова долина“,ул.“Р.П.Казанджиев“ № 6,сграда “Матрикс Тауър“ счита жалбата за недопустима и неоснователна, тъй като за давността ЧСИ не следи служебно, възражението на длъжника за 1 изтекла погасителна давност относно вземането,удостоверено в изпълнителен лист съставлява по съществото си оспорване на съществуването на вземането, като в компетентността на съдебния изпълнител не е разрешаването на спор за материално право.

В изложени на основание чл.436 ал.3 от ГПК мотиви ,ЧСИ Л.Т. е посочила,че когато бъде сезирана от длъжника с искане на прекратяване на изпълнителното производство, законът не я задължава да уведоми взискателя ,тъй като следва да приложи разпоредбата на чл. 433 от ГПК при наличието на основание,посочено в нея независимо от неговото становище.Отказът на ЧСИ бил изготвен в писмен вид,подписан е ,носи датата на неговото постановяване, а изготвянето му не на отделен лист , а ръкописно и върху сезиращата ЧСИ молба, не опорочавало акта,който съдържал мотиви, че евентуалното изтичане на погасителната давност не е основание за прекратяване на делото.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Изпълнителното дело е образувано с разпореждане на ЧСИ от дата 28.12.2023 год. ,въз основа на молба рег.№ 52212/28.12.2023 год. на “ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК 131001375 и представен изпълнителен лист от дата 05.06.2015 год. по ч.гр.д.№ 1637/2015 год. за осъждането на длъжника Ж. Д.

Н.,ЕГН ********** да заплати на кредитора сумите от 1096.86 лв.,представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта VISA,сключен на 15.10.2008 год.,ведно със законната лихва ,считано т 12.05.2015 год. до окончателното плащане; 801.64 лв. ,представляваща договорна лихва за периода 15.10.2008 год.-06.12.2013 год. и 37.97 лв. съдебно-деловодни разноски,направени по ч.гр.д.№ 1637/2015 год. на ДРС.

С молба рег.№ 284372/17.06.2025 год., подадена на основанието по чл.433 ал.1 от ГПК ,длъжникът е отправил искане до ЧСИ Л.Т. за прекратяване на изпълнителното производство, поради изтичането на абсолютна давност ,установена в законодателството от дата 02.06.2021 год. с измененията на ЗЗД,приложима независимо от всички спирания и прекъсвания на течението й.

По повод това искане на жалбоподателя е постановен обжалвания отказ на ЧСИ .

2

Отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е обективиран в писмената форма на изискуемото по чл. 434 ал. 1 от ГПК разпореждане от дата 17.06.2025 год.Законът не изисква текста на разпореждането да е печатен, т.е. ръкописно изпълнения текст покрива изискването за писмена форма.Процесуалния закон не поставя изискване препис от исканията на длъжника да бъдат връчвани на взискателя.Разпореждането е мотивирано,като е отречена възможността ,ЧСИ да констатира и приложи последиците на изтекла погасителна давност за вземанията.При наличие на правопогасяващи обстоятелства (изтекла погасителна давност),възникнали след издаването на изпълнителен лист, защитата си длъжника осъществява не по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител , тъй като в този случай процесуалния закон предвижда искова защита –чл.439 от ГПК. Този отрицателен установителен иск е защитното средство, с което длъжникът оспорва изпълняемото право, установено със сила на пресъдено нещо (с влязло в сила решение или със заповед за изпълнение), като се позовава на факти, настъпили след релевантния момент/непреклудирани от силата на пресъдено нещо – на правопогасяващи факти, осъществени след приключеното съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество, респ. след срока за възражение от длъжника, с изтичането на който заповедта за изпълнение е влязла в сила (чл. 439, ал. 2 ГПК).При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК и въз основа на представено съдебно решение.

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от длъжника Ж. Д. Н.,ЕГН **********,от гр.Д.*** в срока по чл.436 ал.1 от ГПК жалба рег.№ 5095/28.07.2025 год. срещу отказа от дата 17.06.2025 год. на Л.Т. ,ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ и район на действие –Окръжен съд Добрич да прекрати изпълнително дело № 2023***70401346.

Решението е окончателно е не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. гр. Добрич, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20253200500678 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК въз основа на подадена от длъжника Ж. Д. Н.,ЕГН **********,от гр.Д.*** в срока по чл.436 ал.1 от ГПК жалба рег.№ 5095/28.07.2025 год. срещу отказа от дата 17.06.2025 год. на Л.Т. ,ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ и район на действие –Окръжен съд Добрич да прекрати изпълнително дело № 202373770401346,тъй като изтичането на материалната давност не съставлявала основание за прекратяване на делото.

С доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ се претендира отмяната му,тъй като бил постановен без да бъде изискано становището на кредитора и взискател по делото ,който възможно било да потвърди наличието на основание за прекратяване на делото,както и не бил изготвен в изискуемата форма,а съставлявал ръкописно изготвена резолюция ,която не съдържа мотиви за постановения отказ.

Взискателят “ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК 131001375,със седалище и адрес на управление гр.София,кв.“Малинова долина“,ул.“Р.П.Казанджиев“ № 6,сграда “Матрикс Тауър“ счита жалбата за недопустима и неоснователна, тъй като за давността ЧСИ не следи служебно, възражението на длъжника за 1 изтекла погасителна давност относно вземането,удостоверено в изпълнителен лист съставлява по съществото си оспорване на съществуването на вземането, като в компетентността на съдебния изпълнител не е разрешаването на спор за материално право.

В изложени на основание чл.436 ал.3 от ГПК мотиви ,ЧСИ Л.Т. е посочила,че когато бъде сезирана от длъжника с искане на прекратяване на изпълнителното производство, законът не я задължава да уведоми взискателя ,тъй като следва да приложи разпоредбата на чл. 433 от ГПК при наличието на основание,посочено в нея независимо от неговото становище.Отказът на ЧСИ бил изготвен в писмен вид,подписан е ,носи датата на неговото постановяване, а изготвянето му не на отделен лист , а ръкописно и върху сезиращата ЧСИ молба, не опорочавало акта,който съдържал мотиви, че евентуалното изтичане на погасителната давност не е основание за прекратяване на делото.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Изпълнителното дело е образувано с разпореждане на ЧСИ от дата 28.12.2023 год. ,въз основа на молба рег.№ 52212/28.12.2023 год. на “ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК 131001375 и представен изпълнителен лист от дата 05.06.2015 год. по ч.гр.д.№ 1637/2015 год. за осъждането на длъжника Ж. Д.

Н.,ЕГН ********** да заплати на кредитора сумите от 1096.86 лв.,представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта VISA,сключен на 15.10.2008 год.,ведно със законната лихва ,считано т 12.05.2015 год. до окончателното плащане; 801.64 лв. ,представляваща договорна лихва за периода 15.10.2008 год.-06.12.2013 год. и 37.97 лв. съдебно-деловодни разноски,направени по ч.гр.д.№ 1637/2015 год. на ДРС.

С молба рег.№ 284372/17.06.2025 год., подадена на основанието по чл.433 ал.1 от ГПК ,длъжникът е отправил искане до ЧСИ Л.Т. за прекратяване на изпълнителното производство, поради изтичането на абсолютна давност ,установена в законодателството от дата 02.06.2021 год. с измененията на ЗЗД,приложима независимо от всички спирания и прекъсвания на течението й.

По повод това искане на жалбоподателя е постановен обжалвания отказ на ЧСИ .

2

Отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е обективиран в писмената форма на изискуемото по чл. 434 ал. 1 от ГПК разпореждане от дата 17.06.2025 год.Законът не изисква текста на разпореждането да е печатен, т.е. ръкописно изпълнения текст покрива изискването за писмена форма.Процесуалния закон не поставя изискване препис от исканията на длъжника да бъдат връчвани на взискателя.Разпореждането е мотивирано,като е отречена възможността ,ЧСИ да констатира и приложи последиците на изтекла погасителна давност за вземанията.При наличие на правопогасяващи обстоятелства (изтекла погасителна давност),възникнали след издаването на изпълнителен лист, защитата си длъжника осъществява не по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител , тъй като в този случай процесуалния закон предвижда искова защита –чл.439 от ГПК. Този отрицателен установителен иск е защитното средство, с което длъжникът оспорва изпълняемото право, установено със сила на пресъдено нещо (с влязло в сила решение или със заповед за изпълнение), като се позовава на факти, настъпили след релевантния момент/непреклудирани от силата на пресъдено нещо – на правопогасяващи факти, осъществени след приключеното съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество, респ. след срока за възражение от длъжника, с изтичането на който заповедта за изпълнение е влязла в сила (чл. 439, ал. 2 ГПК).При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК и въз основа на представено съдебно решение.

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от длъжника Ж. Д. Н.,ЕГН **********,от гр.Д.*** в срока по чл.436 ал.1 от ГПК жалба рег.№ 5095/28.07.2025 год. срещу отказа от дата 17.06.2025 год. на Л.Т. ,ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ и район на действие –Окръжен съд Добрич да прекрати изпълнително дело № 2023***70401346.

Решението е окончателно е не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4