Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 23.06.2026, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 80/2026
Вид
Решение № 74
Подписан
23.06.2026
Състав
Светослав Николаев Николов

Цитирани разпоредби

  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. К., 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20261850200080 по описа за 2026 година Делото е образувано по жалба на Б. И. Н., ЕГН**********, от гр. К. против електронен фиш серия К№12280641 издаден от ОДМВР- С., с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 49,99 лева/25, 56 евро, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, в хода на производството по издаване на обжалвания акт. Иска отмяна на ЕФ.

Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. С допълнително писмено становище, подадено чрез упълномощен представител е направено искане да се потвърди обжалвания акт. Прави се искане за присъждане на разноски в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: жалбата е допустима - подадена е от лице имащо правен интерес, в законоустановения срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая модел ARH CAM S 1, № 120ССА2, на 18.02.2026 г. в 12,26 часа, в гр. К., ул. „*“ срещу бензиностанция * с посока от гр. М. към гр. С., при ограничение на скоростта от 50 км.ч. /населено място, сигнализирано с ПЗ Д11/, при отчетен толеранс от 3 км, е заснет автомобил 1 марка/модел „БМВ 330 Д“ с рег. № СО****СТ, докато същият се е движил със скорост от 61 км/ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС, е наложено административно наказание „глоба в размер на 49, 99 лева/25, 56 евро на основание чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 11 км.ч., след като са приспаднати 3 км/ч. от отчетената скорост на конкретното МПС/14 км.ч/, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км/ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим.

По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ. Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с която се движило МПСто, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства.

Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място, където е заснето нарушението. При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, веществени доказателства - снимки, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС и справка АИС АНД при МВР съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърден обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан собственик на конкретното МПС, заснето при движение на 18.02.2026 г. в 12,26 часа, в гр. К., ул. „*“ срещу бензиностанция * с посока от 2 гр. М. към гр. С., със скорост превишаваща с 11 км/ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение в населено място, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км/ч. при движение в населено място.

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 50 лв. за превишаване от 11 до 20 км.ч.

Неоснователно е възражението, че не е индивидуализирано мястото/в коя пътна лента/ се е движело МПС, управлявано от жалбоподателя. По делото по безспорен начин е установено населеното място, конкретното пътно платно, както и това, че ограничението на скоростта и в двете ленти за движение към датата на извършване на деянието е 50 км/ч. Ето защо, съдът намира, че дори и да се приеме, че би могло погрешно да е изписана посоката на движение от гр. М. към гр. С., вместо от гр. С. към гр. М., то евентуално неточност от такова естество не води до невъзможност да се установи мястото на извършване на деянието. Наред с това се явяват и неоснователни въведените възражения за това, че неправилно е била определена скоростта, с която се е движело МПС, а именно 11 км/ч. над разрешеното. От събраните по делото доказателства се установи, че МПС е заснето с 64 км/ч., като след отчетен толеранс е прието, че се е движело с 11 км/ч., над ограничението на скоростта в съответното населено място.

Съдът намира, че се явява неоснователно и възражението на жалбоподателя, че не е разбирал в какво се изразява деянието, а от там и нарушението в което е обвинен да е извършил. По своята същност изложеното фактическо обвинение в обжалвания акт е достатъчно точно, ясно и недвусмислено отразено, което води до единствен и логичен извод за това, за какво деяние се търси отговорност от жалбоподателя. Съдът намира, че правилно са посочени и съответните правни норми визиращи състава на нарушението, както и тази предвиждаща какво наказание следва да се наложи, при извършване на нарушение от подобно естество.

Съдът намира, че се явява неоснователно и възражението на жалбоподателя, за това, че не е имало надлежна забрана за скоростта на движение на МПС в процесния участък. По делото безспорно се установи мястото на извършване на нарушението/населено място/, в което при липсата на изрични пътни знаци следва да се приеме, че ограничението на скоростта на движение е именно 50 км/ч.

Предвид изложеното обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.

Предвид изхода от делото е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 130 лева/66,46 евро, която сума е съобразена с фактическата и правна 3 сложност на делото, извършените процесуални действия от страните и броя на съдебните заседания.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 12280641, съставен от ОД на МВР С., с което на Б. И. Н., ЕГН**********, от гр. К. на основание чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро /49, 99 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. И. Н., ЕГН**********, от гр. К., да заплати на ОД на МВР С. сумата от 130 лева/66,46 евро за направени разноски за юриск. възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14 дневен срок, считано от датата на получаването му Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4