Решение № 83 от 10.04.2023, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Гражданско дело 177/2022
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 10.04.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Маринела Георгиева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 43 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Попово, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. Г. Стефанова при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от М. Г. Стефанова Гражданско дело № 20223520100177 по описа за 2022 година
Производството по гр.д. №177/2022г. по описа на ПпРС е образувано по искова молба от „****.“ ЕАД – гр. С., против С. А. Й. от гр.П., М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С..
В исковата молба ищеца твърди, че на 19.05.2021г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. Й., М. А. И. и Т. А. Д. за сумата от 1131.68лв., от които 950.90лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., 150.92 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., както и за сума за дялово разпределение за периода м.07.2018г-м.02.2020г. в размер на 29.86 лв., от които 25.48 лв. - главница и 4.38 лв. - лихва за периода 31.08.2018г.-12.05.2021г., ведно законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на това заявление било образувано по ч.гр. дело № 594/2021г. по описа на РС- П., по което било уважено искането им, и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, предвид на което и с оглед дадените указания от съда предявяват настоящия иск.
Твърди се, че между С. А. Й., М. А. И. и Т. Алекиева Д. и “****.” ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което същите са се обогатили неоснователно за сметка на дружеството, и дължат връщане на онова с което са се обогатили.
По силата на нормативните актове /Закон за енергетиката/ С. Й., М. И. и Т. Д. не били изпълнили задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство. В този смисъл продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало на основата на писмени договори при общи условия (ОУ).
Твърди се, че за процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “****.” АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007г. на КЕВР.
1
Въз основа на разпоредби от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър, като сумите за ТЕ, за топлоснабдения имот, били начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Излагат се твърдения още, че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които се установявало, че сумите за топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Предвид това ищеца претендира да се признае за установено, че ответниците му дължат суми по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №594/2021г. по описа на ПпРС, а именно както следва: С. А. Й.- 633.94лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 100.62лв. законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., 16.98лв. – главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 2.92лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението; Т. А. Д.- 158.48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението; М. А. И.- 158.48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.
С Решение №232/26.09.2022г. съдът е отхвърлил така предявения иск против ответниците -М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С. , а по отношение на ответника- С. А. Й. от гр.П. производството по делото е прекратено.
В частта, в която е прекратено производството по делото е депозирана частна жалба от С. А. Й. от гр.П., въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.№285/2022г. по описа на ТОС.
С Определение №338/29.12.2022г. по в.ч.гр.д. №285/2022г. по описа на ТОС, решението на ПпРС в обжалваната част е отменено, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
С Определение №74/06.02.2023г. е насрочено с.з. за 14.03.2023г., за което са призовани страните „****.“ ЕАД – гр. С., С. А. Й. от гр.П. и „****“ ЕООД, гр.С. (трето лице помагач на страната на ищеца).
Ищецът-„****.” ЕАД гр.С., редовно призован за с.з., не се явява. От пълномощник на дружеството е депозирана молба, в която по същество се излагат доводи за уважаване на исковата претенция.
По исковата молба, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника -С. А. Й. от гр.П., действаща чрез адв.К.Б. от САК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, излагайки подробни доводи и съображения за 2 това.
След връщане на делото от въззивния съд, ответника редовно призован за с.з., не се явява. От процесуалния представител на ответника е депозирана молба, с която се поддържа депозирания отговор. Излага и допълнителни съображения за отхвръляне на предявения иск против С. А. Й. от гр.П.
Редовно призовано за с.з. трето лице –помагач на ищеца - „****“ ЕООД, гр.С.,не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното в цялост ч.гр.д. №594/2021г. по описа на ПпРС (образувано по подсъдност, след изпращане на ч.гр.д. №28033/2021г. по описа на СРС), се установява, че „****.” ЕАД гр.С., е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. А. Й. и А. М. Й.. Въз основа на така подаденото заявление ПпРС е издал заповед №207/23.07.2021г., с която е разпоредил длъжниците С. А. Й. и А. М. Й., СОЛИДАРНО да заплатят на „****.” ЕАД гр.С., сумата 950.90лв., представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ул.****, пицария, аб.№381807 (инсталация 4000344909), за периода 10.2018г. до04.2020г., сумата 150.92лв. лихва за забава, за периода от 31.12.2018г. до 15.05.2021г., сумата 25.48лв.-главница дялово разпределение за периода от 07.2018г. до03.2020г., сумата 4.38лв.-лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателно изплащане на задължението.
Присъдени са и разноски.
Така издадената заповед е връчена на длъжника- С. А. Й., на 17.08.2021г.
За длъжникът- А. М. Й. е направена справка, от която се е установило, че същия е починал на 21.05.2021г.
Във връзка с това с Определение №160/27.07.2021г., съдът е обезсилил заповед за изпълнение №207/23.07.2021г. по отношение на починалия длъжник А. М. Й..
Срещу така постановеното Определение на съда, била депозирана частна жалба от ищцовото дружество, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №240/2021г. по описа на ТОС.
С определение №193/08.10.2021г. по в.ч.гр.д. №240/21г. на ТОС, съдът е отменил Определение №160/27.07.2021г. на ПпРС, и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
След връщане на делото в ПпРС, съдът с Определение №294/18.10.2021г. е спрял производството по ч.гр.д. №594/21г., на осн. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, като е указал на заявителя да посочи трите имане и адреси на наследниците на А. М. Й..
С молба от 25.11.2021г., „****.” ЕАД гр.С. е посочила наследниците на А. М. Й.- С.
А. Й. от гр.П., М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С., като е поискала конституирането им в процеса.
С Определение №375/30.11.2021г., съдът е възобновил производството по ч.гр.д.
№594/21г., конституирал е на осн. чл.227 от ГПК, като длъжници наследниците на А. М. Й.М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С., и е разпоредил препис от заповедта за изпълнение да им бъде връчена.
Впоследствие с определение №******/154.02.2022г. съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си против М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С.-наследници на А. М. Й., за солидарно заплащане на сумите по заповед за изпълнение №207/23.07.2021г.
Във връзка това Определение на съда, на 15.03.2022г. ищцовото дружество е 3 предявило настоящия иск
От приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91 том II рег. № 3188 дело 263/2018 г. , вписан в СВ с вх. № 41628/26.06.2018 г., акт № 136, дело 29838/2018 г. се установява, че С. А. Й., на 26.06.2018г. е придобила недвижим имот, находящ се в гр.С., *****, представляващ пицария. За този имот е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от същата дата-26.06.2018г.
В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за периода от 11.2018г. до 04.2020г., както и дялово разпределение за периода от 07.2018г. до 03.2020г.
За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като доказателства договор № 5016/13.07.2004 г. между „****“ ЕООД и етажна собственост в гр.С., ул.****, със срок на договора от 3 години; протокол от 12.07.2004г. за проведено ОС на етажните собственици от ул.****, ведно с приложение 1 – етажни собственици, нотариално заверени декларации от упълномощените лица от етажната собственост да подпишат договор с „****“ ЕООД.
Приложени и приети по делото са и два договора между „****.” ЕАД, като възложител и „****“ ЕООД, като изпълнител-от 01.11.2007г. и от 03.06.2020г., съгласно които възложителя възлага, а изпълнителя приема да извърши услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост (СЕС) и/или сграда с повече от един клиент, описани в Приложение 1-чл.1 от договорите. И двата договора за сключени за срок от три години.За нито един от двата договора Приложение №1 не са представени по делото
Представени са и протокол за метрологична проверка на топломер от 23.03.2017г. и от 15.03.2019г., в абонатна станция на ул.“****, ведно със свидетелства за проверки, извършени от лаборатория
За доказване на твърденията си ищецът е представил и извлечение за абонат:
4000344909 от 12.05.2021 г.; справка за отчетена топлинна енергия за ул.“****; и фактури за аб.№ № 381807, за топлинна енергия за период 01.11.2018г.-30.04.2020г., за отопление и подгряване на топла вода, както и фактури за дялово разпределение за период 05.2018г.04.2019г., и 05.2019г.-04.2020г.; дебитни известия от изравнения за два периода 01.10.2018 г – 30.04.2019 г., и периода 07.2019г-03.2020г. и кредитни известия за корекция на топлинна енергия
От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за плащане по фактурите е в размер 976.38лв. включваща доставка на топлинна енергия и дялово разпределение. Посочената сума е претендирана както със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тази сума, както бе посочено по-горе, е издадена и заповед за изпълнение.