Решение № 2615 от 12.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34147/2025
- Вид
- Решение № 2615
- Подписан
- 12.02.2026
- Състав
- АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 5, ал. 1, б. "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 2615 гр. С., 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110134147 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от В. Д. М. искова молба срещу „Б.Е.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание както следва: чл. 7, т. 1, б. „а“, вр. чл. 5, ал. 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г. за признаване установено, че ответникът дължи сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет FB320 по направление Б.-С., планиран за 18.08.2024 г. в 22:20 ч., ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, чл. 12 от Регламент № 261/2004 г. във вр. с чл. 82 ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи сумата от 220,00 евро, представляваща сторени разходи за хотелска нощувка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. 16800/2025 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че между страните е сключен договор за превоз на пътници със самолет, по силата на който, ответникът е следвало да изпълни полет FB320 по направление от Б. до С., на 18.08.2024 г., с планиран час на излитане 22:20 ч. и час на пристигане 01:30 ч., но полетът бил препланиран за 19.08.2024 г. в 16:30 ч. С оглед отмяната на полета ищцата била принудена да заплати нощувка в хотел на летището в Б., в размер на 222,00 евро. Сочи, че на 27.08.2024 г. е отправено искане до превозвача за заплащане на обезщетение, но такова не постъпило.
Излага, че полетът между двете летища е до 1500 км. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на договорни отношения между страните, в това число и че полетът е отменен за изпълнение на следващия ден. Аргументира, че отмяната на полета се дължи на извънредни обстоятелства, поради което счита, че не следва да се ангажира отговорността му. Твърди, че процесният полет е закъснял поради лоши метеорологични условия, несъвместими с безопасното му изпълнение, предизвикали закъснението на полет FB319 от 18.08.2024 г. с маршрут С.-Б., предхождащ процесния 1 полет. Излага, че полет FB319 е бил в рамките на предпоследната ротация, изпълняван със същото въздухоплавателно средство с рег. знак LZ-AMS, непосредствено преди процесния полет. Сочи, че между настъпването на извънредно обстоятелство, засегнало предходния полет FB319, и закъснението на процесния полет FB320, е налице пряка причинно-следствена връзка, изразяваща се в късното пристигане на въздухоплавателното средство. Твърди, че в системата на дружеството – N.L., като причина за закъснение на полет FB319 са посочени кодове 93 и 62. Сочи, че под код 93 – причината за закъснение е смяна на въздухоплавателно средство, късно пристигане на въздухоплавателно средство от друг полет или от предходен сектор. В обобщение излага, че процесният полет е закъснял поради ограничения в управлението на потока на въздушното движение, вследствие лоши метеорологични условия. Твърди, че ищецът не доказва явяването си на гишето за регистрация навреме. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца в исковото и заповедното производство. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“, вр. чл. 5, ал. 1, б.
„в“ от Регламент № 261/2004 г. и чл. 12 от Регламент № 261/2004 г. във вр. с чл. 82 ЗЗД По иска с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“, вр. чл. 5, ал. 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото, че между страните е сключен договор за въздушен превоз по направление летище Б. – летище С. за полет № FB320, който е бил планиран за 18.08.2024 г. в 22:20 ч., че полетът е отменен за следващия ден, размера на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да докаже по делото, че отмяната на полета се дължи на извънредни обстоятелства.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните е сключен договор за превоз на пътници със самолет, по силата на който, ответникът е следвало да изпълни полет FB320 по направление от Б. до С., на 18.08.2024 г., с планиран час на излитане 22:20 ч. и час на пристигане 01:30 ч., че полетът е препланиран за 19.08.2024 г. в 16:30 ч., че с оглед отмяната на полета ищцата е заплатила нощувка в хотел на летището в Б., в размер на 220,00 евро, че разстоянието между двете летища е до 1500 км.
Спорът по делото е концентриран върху това дали причина за отмяна на полета е наличие на извънредно обстоятелство, в частност сочи се, че въздухоплавателното средство, което е трябвало да изпълни процесния полет FB320, е закъсняло в предпоследната ротация, поради лоши метеорологични условия при изпълнение на полет FB319, което довело до отмяна на полета, за който се претендира обезщетение в настоящото производство.
За да се отговори на въпроса дали описаното събитие отговаря на изискванията за „извънредно обстоятелство“, същото следва да се анализира в контекста на особеностите, при които се осъществява въздушният транспорт.
Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, на която се позовава ответникът, предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на извънредни обстоятелства, като установява правилото, че опериращ въздушен 2 превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната, респективно закъснението на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респективно закъснял полет, а това са случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и неизчерпателно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по Регламента, като политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 М.Р. и J.P. срещу T.S. a. s., изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следвало да докаже, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки.
Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за отменен полет, следва да бъде доказано освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички необходими/разумни мерки.
Тъй като освобождаването от плащане на обезщетение представлява дерогация от обичайното правило, насочено към защита на потребителите, то трябва да се тълкува стриктно (Решение F.W.H./A. – L.A.I.S., C-549/07, ECLI: EU: C: 2008: 771, т. 17 и цитираната съдебна практика.). Следователно всички извънредни обстоятелства, съпътстващи събитие като посочените по-горе в съображение 14 следва да бъдат подложени на оценка във всеки конкретен случай (Решение F.W.-H./A. – L.A.I.S., C549/07, ECLI: EU: C: 2008: 771, т. 22.).
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не доказа по делото, че е положил необходимата грижа, за да предотврати закъснение на процесния полет.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че от ангажираните от ответното дружество писмени доказателства не може да се установи по категоричен начин, че именно въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-AMS, е следвало да изпълни както процесния полет, така и предходния такъв, който по твърдения на ответника обуславя закъснението на полета.
На следващо място съдът намира, че ответникът не доказа по делото, че е положил необходимата грижа, за да предотврати закъснение на полет № FB320.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент (ЕО) № 261/2004 г. препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (публикувана Д В, бр. 67/2003 г., в сила за България от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че закъснението на полета е било неизбежно, въпреки, че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото 3 съображение от преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. В конкретния случай ответното дружество като превозвач, не доказа такава невъзможност.
От приложеното на л. 54 по делото копие на рапорт на нощната смята се установява, че ответното дружество е имало информация, че полет FB319 ще се изпълни с 18.10часа закъснение още преди излитане на полета.
От момента, в който ответното дружество е имало информация, че предходният полет ще бъде изпълнен със закъснение, до предвидения час на излитане на процесния полет № FB320, ответното дружество е имало достатъчно време, така че да избегне закъснение на процесния полет, като реорганизира дейността си своевременно, предприемайки действия полет № FB320 да бъде изпълнен съгласно регламентираното разписание с друг самолет на компанията или със самолет на друга компания, каквато правна възможност е предвидена в седмото съображение от преамбюла на Регламент /ЕО / 261/2004г.
За пълнота следва да се посочи и че при упражняване на дейността си, с оглед специфичните условия, при които се осъществява транспортът, въздушните превозвачи обичайно се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение на планирани полети. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че въздухоплавателните средства в гражданската авиация са оборудвани с метеорологични радари за откриване на опасни явления по маршрута на полета, с помощта на които екипажът открива облачните системи. Както самолетите на ответното дружество могат да получават информация, така и операторите на летищата в държавите-страни по Конвенцията, са длъжни да предоставят информация за метеорологичните условия по маршрута на полетите /чл. 28 от Конвенцията/. Така изложеното обуславя извода, че ответникът, при добра организация и планиране на дейността си, е имал възможност своевременно да предвиди закъснението на предходния полет и да реорганизира дейността си.