Решение № 4858 от 27.06.2024, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4858

Бургас, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20247040700291 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр с чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС.

Образувано e по жалба на Т. И. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против Заповед БС № 1/04.01.2024 г., издадена от началника на Затвора Бургас, с която е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на жалбоподателя за срок от още една година.

Иска се отмяната на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Възразява се, че заповедта не е надлежно мотивирана, като са изложени доводи, че не са били представени първоначален план на присъдата и самооценка на правонарушителя.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. И. Д. се явява лично и чрез представител по пълномощие – адвокат С., която поддържа жалбата на посочените основания.

Ответната страна – началникът на Затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Н. 18.12.2023 г. е изготвено становище до началника на Затвора Бургас и от З. А. – инспектор-психолог относно актуалното психично и емоционално състояние на л.св. Д. (л. 63). В становището е посочено, че към момента на снемане на психичния статус на лицето, индикации за преживяване на враждебност или гневна зареденост се заявяват спрямо служители на администрацията на затвора, комуникацията е наситена с негативно и опозиционно настроение, като л.св. Д. е слабо критичен към дисциплинарните нарушения, извършени в наблюдавания едногодишен период, дефицитът на критична мисъл и отношението към администрацията - негативно предубедено, затрудняват позитивната промяна в актуалния момент.

Като заключение в становището е посочено, че вземайки под внимание социалното взаимодействие на изследваното лице в затвора и поведението му в наблюдавания период, не се събират категорични доказателства за неговото поправяне, които да подкрепят действия за замяна на режима от „специален“ на „строг“.

Н. 03.01.2024 г. до началник на затвора Бургас е изготвено становище от гл. инспектор Ж. И. – ЗНРНОД, относно продължаване на изтърпяването на наложеното наказание при "специален режим" на основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС за осъдения Т. И. Д. (л. 61). В него е изразено становище да бъде продължен за срок от още една година "специалния режим" за изтърпяване на наказанието на осъдения Д.. Като правен статус за изпълнението на присъдата е посочено, че за престъпление по чл. 116, т. 4 и т. 6 от НК, чл. 194, ал.1 от НК и чл. 119, ал.2, т.2 от НК на л. св. Д. е наложено наказание "доживотен затвор без замяна", с начало на наказанието – 25.12.1993 г. Сочи се, че към 03.01.2024 г. е изтърпял фактически – 30 г. 00м. 08 дни. Изложени са мотиви, че лицето вече е било на общ режим, като поведението му и допуснатите нарушения са довели до поставянето му в първоначалния режим. Сочи се още, че за изминалата година не е поощряван и е дисциплинарно наказван три пъти, като дисциплинарните наказания, едно от които за отправяне на заплаха към живота на служител, са доказателство за липсата на необходимата промяна в поведението на лицето.

Н. 03.01.2024 г. до началник сектор СДВР Затвор Бургас е изготвено становище от инспектор ИСДВР П. Л. във връзка с изготвяне на становище на основание чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС (л. 64). Съгласно изготвеното становище, лишеният от свобода Д. е постъпил в затвора Ловеч на 07.06.1994 г. и е приведен в затвора Бургас на 21.07.1999 г. Посочено е, че с присъда от 8.12.1994 г. по НОХД № 222/94 г. на Окръжен съд - Велико Търново, Д. е осъден на „смърт“ на основание чл. 116, т. 4 и т. 6 от НК, чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 119, ал. 2, т. 2 от НК. С Указ № 4/25.01.1999 г. на Вицепрезидента на Р. България се заменя смъртното наказание на л. св. Т. И. Д. с „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА“ Като начало на наказанието е посочена дата 25.12.1993 г., като същото се търпи при определен "специален режим", определен със Заповед № 07/04.01.2023 г. на началника на затвора Бургас. От началото на изтърпяване на наложеното наказание лишеният от свобода Д. демонстрирал непостоянство в поведението си, като се наблюдавали периоди на добро поведение и същевременно имал извършени груби дисциплинарни нарушения. През последната година Д. е извършил три нарушения, за които е наказан със заповеди № 375/25.04.2023 г., № 458/18.05.2023 г. и № 1038/28.09.2023 г. на началника на Затвора Бургас. Констатирани били и други случаи на нерегламентирано поведение от страна на лишения от свобода, за които не са му били наложени дисциплинарни наказания – декларирал нагласи, че ще сложи край на живота си, грубо и арогантно поведение към членовете наразпределителна комисия, като е проявил особена вербална агресия към началника на затвора Бургас, отказ за приемане на лекарства, предписани от медицинско лице. В становището е посочено, че Д. перманентно инициира действия за обявяване на отказ от прием на храна, с цел да окаже принуда и въздействие върху администрацията на затвор Бургас с цел постигане на користни цели. Сочи се, че наблюденията върху поведението на л. св. Д. констатират наличие на целево умишлено конфликтно отношение към служители от администрацията. Поведението и отношението на л. св. Д. към представители на администрацията на Затвор Бургас през изминалия период можело да бъде определено като опасно и представляващо заплаха за сигурността на живота и здравето на служителите. Осъденото лице се отнасяло резервирано и с недоверие към служителите от пенитенциарния персонал, склонен бил към предприемане на провокации и импулсивно поведение към служителите от надзорно-охранителния състав. Посочено е, че Д. се отнасял с безразличие, недоверие и неприемане към плана на присъдата, последвалите препланирания и цялостната корекционно – възпитателна дейност.

Индивидуалната работа с л. св. Д. била силно затруднена поради наличие на огромно недоверие към персонала, неадекватния начин на възприемане на възпитателният процес и предлаганите социално-педагогически мероприятия, с оглед на което не можело да бъде отчетен напредък в поправителното въздействие.

Първоначалната оценка на риска изготвена през 2003 г. била с високи стойности – 105 точки, като проблемните зони с най-големи нужди били отношението на Д. към правонарушението, взаимоотношенията, образованието и обучението, начина на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и уменията за мислене. Актуалната оценка на риска от рецидив, изработена през месец декември 2023 г. също била с високи стойности - 90 точки. Сочи се, че в процеса на изтърпяване на наложеното наказание, оценката на риска от рецидив се е променила в негативна посока и се отчитат тенденции към завишаване, което резултат от непълноценното изпълнение на целите на наказанието. Рискът от вреди към момента също бил с високи стойности. Посочено е, че в настоящия етап правонарушителят не бил в състояние да разбере и да разпознае факторите и причините, които са допринесли за извършване на правонарушението. Счита постановената присъда за несправедлива и завишена. Л. св. Д. и към настоящия момент не е развил способността си за разпознаване и решаване на проблемите. Отчитало се отсъствие на способност за определяне и осмисляне на ситуациите и формиране на социално приемливи взаимоотношения с хора и институции.

В заключение е обобщено, че изтърпяването на наказанието по отношение на осъдения Д. се намира в основния етап и е необходимо да продължава работата по индивидуалния план на изпълнение на присъдата, като съобразно липсата на положителен напредък в промяната на личността и от актуалната диагностика с Д. относно ефективното изпълнение на целите на наказанието, както и направения анализ на риска от рецидив и вреди, на осн. чл.198, ал.1 и ал.З от ЗИНЗС, е предложено да бъде продължен специалния режим на изтърпяване на наказанието.

Н. 03.01.2024 г. до началника на Затвора Бургас е изготвено становище на основание чл. 198 от ЗИНЗС по отношение на лишения от свобода Д. и от гл. инспектор Д. Я. – началник сектор СДВР (л. 57). В становището е пресъздадено становището, изготвено от инспектор СДВР, като е направено заключение, че липсата на напредък в промяната на личността и на базата на отчетените резултати от актуалната диагностика с осъдения Д. относно ефективното изпълнение на целите на наказанието, както и направения анализ на риска от рецидив и вреди, на основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС, е предложено да бъде продължен "специалният режим" на изтърпяване на наказанието.

Н. основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС и въз основа на изготвените становища, началникът на Затвора Бургас е постановил оспорената в настоящото производство заповед БС № 1/04.01.2024 г., с която е продължил "специалния режим" на изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода Т. И. Д.. Указано е, наказанието да се изтърпява при "специален режим" в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност. Видно от приложената разписка, жалбоподателят се е запознал със заповедта на 05.01.2024 г.

Ответникът е представил и Справка рег. № ДЗ-4934/17.05.2024 г., изготвена до началника на Затвора Бургас от инспектор СДВР П. Л., в която е посочено, че по време на изработване на професионалната документация през месец декември 2023 г. относно преразглеждане на правния статус на л. св. Д., на същия е била предоставена възможност да попълни формуляр за самооценка, като е приложен и самия формуляр (л. 81-82). Представени са и Формуляр за оценка на риска от 2003 г. (л. 83-84), както и първоначален план на присъдата (л. 85-87).

При така установените факти, настоящият състав на А. съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим.

Съгласно чл. 54 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.

Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалния специален режим да бъде изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим. Съгласно чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителна дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Съгласно чл. 439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.