Решение № 85 от 11.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. ХАСКОВО, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА при участието на секретаря Г.К. в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20265600200139 по описа за 2026 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от административен орган CJIB на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната български гражданин. Съгласно същото удостоверение на С. Х. М. от гр. ****, ул. ,,****“ ** , гр. **** , е наложена „глоба“ в размер на 100 евро.

От извършена служебна справка в НБД „Население“ се установява, че засегнатият с имена С. Х. М., с ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес гр. ****, ул. ,,****.

В съдебно заседание прокурорът дава становище за основателност на искането.

Засегнатото лице,редовно призовано, не се явява и не взема становище.

1

Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 23.04.2024 г. от несъдебен орган в Кралство Нидерландия. То се отнася до извършено на 05.03.2023год. в 10,19 часа в гр. Хага, административно нарушение. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 06.08.2025год. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатото лице М. е бил наказан и което според изложеното се изразява в използване на обществен транспорт без притежание на превозен документ.

Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите на закона за обществен превоз на пътници 2000- чл.70,ал.1. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 100 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 06.08.2025 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведено производство в тази насока не са отразени. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от 2 изпълняващата държава. Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, решенията за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административно-наказателни производства в държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.

Съгласно ал. 2 на същия текст, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава посочени в т. 1 – т. 7. Нарушението, за което засегнатото лице е санкционирано в Кралство Нидерландия, не съставлява нарушение по българското законодателство и не е от деянията, за които законът не изисква двойна наказуемост. Използването на обществен транспорт – трамвай, без притежание на валиден превозен документ не съставлява престъпление или административно нарушение по българския национален закон, следователно, то няма аналог в националната ни наказателна и административно-наказателна система. Описаните в удостоверението по чл. 4 от издаващия орган фактически елементи на деянието не позволяват то да бъде квалифицирано нито като нарушение по Закона за автомобилните превози, нито по Закона за движението по пътищата, нито по Наредба на местния Общински съвет, регулираща обществените отношения при ползване на обществен транспорт. От друга страна, така описаното деяние не попада в каталога по чл. 30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, което да изключва преценката за двойна наказуемост, поради което последната в случая е задължителна. Липсата на такава прави исканото изпълнение невъзможно и налага по отправеното от издаващата държава искане да бъде постановен отказ

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТКАЗВА признаване на Решение от 23.04.2024 г., влязло в сила на 06.08.2025 г. на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с което на С. Х.

М., с ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес гр. ****, ул. ,,****, е била наложена финансова санкция в размер на 100 евро за извършено на 26.08.2023 г. нарушение по чл. 70, ал. 1 от Закона за обществен превоз на пътници 2000 на Кралство Нидерландия.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на решаващата държава за отказа за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова санкция. Копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4