Решение № 43 от 12.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000589 по описа за 2023 година

Образувано е по въззивна жалба вх. № 22582/19.09.2023 г. по описа на Окръжен съд Варна, подадена от ППЗК „Срацимир“, със седалище и адрес на управление с. Чернево, обл.

Варна, действащ чрез пълномощник адвокат П. М., ВАК, срещу решение № 347/10.08.2023 г. постановено по т.д. № 463/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което съдът е осъдил кооперацията да заплати на „Онтарио БГ“ ЕООД, сумата от 64 000 лв. представляваща главница по договор за подпомагане от 30.07.2020 г., за която е издаден РКО № 10/05.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.04.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3466,67 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.09.2021 г. до 28.04.2022 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивникът оспорва постановеното решение в неговата цялост като неправилно. Сочи, че ищецът, въззиваем в настоящото производство, не води редовно счетоводните си книги, а и в тях липсва отразяване на вземания с длъжник кооперацията. В този смисъл твърди, че дружеството не разполага с кочан от разходни ордери, от който последователно да издава такива и да могат да се проследят движенията на финансите в предприятието. Индиция за това намира в счетоводните книжа на търговеца, където са осчетоводени само ордери с номера 4, 5, 7, 8 и 10. Коментира приложения към делото договор за заем и възразява, че не е налице идентитет между ищеца и посоченото като заемодател лице. Оспорва предаването на твърдяната парична сума предмет на договора за заем. Като недоказани намира обстоятелствата около нуждите и необходимостта за кооперацията от заемните суми.

Според въззивника недоказани са твърденията, че именно кооперацията е длъжник по облигационното правоотношение, а не лицето Я. Я., доколкото последния фигурира като длъжник в лично качество. Доколкото Закона за ограничаване на плащанията в брой предвижда забрана на плащания над 10000 лв. в брой, твърди, че предаването на спорната сума няма как да бъде извършено на ръка, а следва да стане по банков път, за което в настоящия случай липсват доказателства. Иска отмяна на първоинстанционното решение.

1

Постъпила е и втора въззивна жалба с вх. № 22623/19.09.2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, на ответника ППЗК „Срацимир“, ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление с. Чернево, обл. Варна, чрез упълномощен представител адв. Л. П., ВАК, срещу решение № 145/28.03.2023 г. постановено по търг. дело № 309/2020 г., по описа на Окръжен съд – Варна. Поддържа направеното и с първата въззивна жалба изявление за неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивникът допълва възраженията си спрямо фактическите констатации на решаващия съд. Твърди, че няма предаване на процесната сума, като такова не може да се установи и поради обстоятелството, че дружеството не води редовно счетоводство съобразно разпоредбите на чл. 182 ГПК във вр. чл. 55 ТЗ. Твърди различно счетоводно отразяване на договора за заем в счетоводствата на двете страни. Като смята, че с оглед събраните писмени доказателства не може със сигурност да се твърди кога е положен подписа върху касовия ордер, дали това е станало върху предварително изписан текст или върху празен документ, който след това е дописван от управителя на дружеството.

Коментирайки резултатите от допуснатата пред първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза навежда твърдения, че касовия ордер не е осчетоводен от дружеството през 2020 г., а едва в последващ момент за нуждите на производството. Смята, че председателят е действал в лично качество, поради това в конкретния случай не се доказва задължението да е поето от кооперацията. Претендира за отмяна на първоинстанционното решение и отправя доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба подаден от „Онтарио БГ“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Е. Р., в който е изразено становище и по двете въззивни жалби постъпили от кооперацията чрез процесуални представители, като ги намира за неоснователни. Като безспорно счита, че в настоящия случай се касае за договор, който разкрива характеристиките на договор за заем по чл.240 ЗЗД. Смята, че е реализиран фактическия състав на заема, налице е предаване на парична сума, задължението е падежирало, отправена е покана за възстановяване на сумата и вземането е станало изискуемо. Предаването на процесните суми намира за безспорно установено, както от представения касов ордер, така и от калузите на сключения между страните договор. Твърди, че паричните суми са предадени на председателя на кооперацията като представител на същата, а този извод се подкрепя и от допуснатата графологична експертиза. Ето защо, счита, че липсата на взето предварително решение на общото събрание не влече след себе си недействителност на сключената сделка от председателя.

Коментирайки резултатите от проведената счетоводна екзпертиза, посочва, че дружеството е разполагало с парични суми достатъчни, за да се предостави в заем процесната сума.

Намира, че не е налице вмешателство в счетоводната система, с която дружеството оперира.

Моли за постановяване на решение, с което да се потвърди съдебният акт на първата инстанция.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Онтарио БГ“ ЕООД срещу ППЗК “Срацимир“, за заплащане на сумата от 64 000 лева, претендирана по договор за заем от 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3466.67 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата, за периода 17.09.2021 г. до 27.04.2022 г.

Ищецът излага, че в качеството си на заемодател е предал в заем на ответника, чрез неговия представляващ сумата от 64000 лв., която е следвало да бъде върната при поискване от страна на заемодателя. Твърди, че въпреки настъпване на падежа и след изтичане на срока даден с писмена покана сумата не е върната.

Ответникът е подал писмен отговор, в който оспора исковете. Твърди, че договорът от 30.07.2020 г. е нищожен като противоречащ на закона - чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите, тъй като не е налице решение на УС за сключване на сделката, евентуално – нищожен поради грешка в лицето и заобикаляне на закона. Претендираната грешка в лицето 2 е обоснована с трайните търговски отношения на кооперацията с друго дружество, също представлявано от М.М., а именно „Атлас агро 2011“ЕООД, с което е трябвало да бъде сключен договорът. Грешката е съществена, тъй като идеята за подпомагане на кооперацията чрез заемни средства е основание за преференциални изкупни цени по договорите за покупко-продажба на зърнени култури и торове. Излага твърдения за нищожност поради заобикаляне на закона, тъй като договоът прикрива извършването на банкова дейност. Оспорва и получаването на посочената в договора парична сума, тъй като ищецът не е разполагал с такива банкови и касови наличности. Излага, че председателят е подписл празна бланка за РКО, но пари в брой не е получаваал, нито е внасял в касата на кооперацията. Оспорва авторството и верността на касов ордер №10 от 05.10.2020 г. с твърдения, че подписът за Я. Я. е неавтентичен, а евентуално е пренесен от друг документ с техническо устройство или по друг начин. Съдържанието на касовия ордер не отразява действително събитие – предаване на парична сума, тъй като е дописван.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

От значение за възникналия между страните спор е на първо място да се установи наличието на сключен между страните договор за заем като основание за възникналото задължение на ответната страна да върне заетата сума.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е от категорията на реалните договори и се смята за сключен от момента на предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. От този момент той произвежда действие по отношение на заемателя – за него възниква задължението да върне заетата сума.

Установяването на факта на предаване на сумата – предмет на заема, с оглед разпределението на доказателствената тежест, следва да се установи от въззиваемия, в качеството му на заемодател.

По делото е представен сключен между страните договор за подпомагане от 30.07.2020 г. по силата, на който „Онтарио БГ“ЕООД предоставя на ППЗК „Срацимир“ парични средства, чийто размер се определя и удостоверява с разходни касови ордери (чл.3).

Страните са уговорили, че връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната дейност и постигането на добри финансови резултати (чл.4). Договорът е за срок от една година, считано от датата на неговото подписване. Автентичността на договора не е оспорена, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила и е обвързващ за страните. Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът приема, че договорът обективира постигнато съгласие за предоставяне на парични средства за временно безвъзмездно ползване срещу задължение за връщането им на допълнително уговорен падеж, поради което има характер на договор за заем.

Договорът за заем е реален, като фактическият състав на сключването му завършва с предаването на сумата. Предаването на заемната сума е установено от удостоверителното изявление, обективирано в подписан от въззивника РКО от 05.10.2020 г., от съдържанието на който се установява, че въззиваемият е предал на председателя на кооперацията Я. Я. сумата от 64 000 лева. От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че разходният касов ордер е подписан от Я. Я., подписът му не е пренесен от друг документ и няма данни за извършени подправки и интервенции в съществените елементи на изразеното в него мисловно съдържание. В този смисъл, съдът намира за недоказано оспорването на автентичността на документа установяващи факта на получаване в заем на 3 сумата от 64 000 лева. Съответно изявленията следва да обвържат авторите им съгласно съдържанието на на разходния касов ордер и договорът за заем.

Касае се за частни документи, които като съдържащи неизгодни за издателя му факти, се ползват с материална доказателствена сила и при липса на други писмени доказателства, които да опровергават въпросните изявления са пълни доказателства за предаване на сумата.

При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги съставили (РКО и договор, първият съдържащ изявление за реално получаване на предоставената сума), чиято автентичност е безспорно установена след проведеното производство по чл.193 от ГПК, същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл е Решение № 43 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. ) . В РКО изрично е обозначено, че сумата е получена от Я. Я. в качеството му на председател на кооперацията, поради което липсва основание да се приеме, че сумата е получена от физическото лице в лично качество.