Определение № 200 от 22.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500047 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Т. Б., ЕГН ********** от гр. ***, подадена чрез пълномощника й адвокат Б. Д.-Н., против протоколно определение от 02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 13524/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е спряно производството по делото до окончателното приключване на производството по пр.пр. № 2970/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, образувана въз основа на изпратената й по компетентност пр.пр. № 2887/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Поддържа се, че в случая не се налице предпоставките за спиране на производството по делото нито по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като на този етап наказателното производство е в досъдебна фаза и не е образувано съдебно производство, нито по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като съдът сам не е констатирал престъпните обстоятелства от значение за правилното решаване на гражданския спор, а е спрял производството по делото само въз основа на постановлението за образуване на досъдебно производство.

Релевират се доводи, че с оглед предмета на делото – иск по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, решението по същия не е обусловено от влизането в сила на присъда за престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, криминализиращо неразрешеното използване на платежни инструменти или данни за платежни инструменти от трето лице. Счита се, че не съществува пречка релевантните за спора обстоятелства да бъдат установени в граждански процес. Сочи се съдебна практика в този смисъл. Оспорва се наличието на идентичност между отговорността на банката и евентуално 1 извършеното престъпление, като в тази насока се сочи липсата на привлечено като обвиняем лице в досъдебното производство. Излагат се и съображения, свързани с липсата на данни за измама, груба небрежност или неизпълнение на задължения от страна на ищцата. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр. *** чрез пълномощника й юрисконсулт Н.И., с който се оспорва като неоснователна частната жалба. Поддържа се, че правилното решаване на спора е функционално обусловено от установяването на извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, тъй като по този начин ще бъде установено използването на данните от кредитната карта на жалбоподателката от трето лице. Изтъква се, че при евентуално установяване на измама, доставчикът на платежната услуга ще се освободи от отговорност съгласно чл.

80, ла. 3, изр. 1 от ЗПУПС. Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е инициирано по искова молба на Е. Т. Б. против „Банка ДСК“ АД с твърдения за осъществени на 13.12.2023 г., след извършена от нея актуализация на данните съгласно изходящ от банката имейл, трансакции от банковата сметка на ищцата, обслужваща кредитната й карта, в общ размер на 4 060 лева, които не са разрешени от нея. Иска се да бъде осъдена ответната банка да й заплати сумата от 4 060 лева, представляваща стойността на неразрешените от нея платежни операции, както и 7,60 лева – банкова такса за паричен трансфер по една от неразрешените операции, и сумата от 359,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД е оспорил иска и е направил искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК поради образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 02.12.2024 г. съдът е приел, че във връзка с обстоятелствата по делото е образувано досъдебно производство, изходът от което е от съществено значение за правилното решаване на спора по делото, поради което е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т.

4, във връзка с т. 5 от ГПК до окончателното приключване на производството по пр.пр. № 2970/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, 2 образувана въз основа на изпратената й по компетентност пр.пр. № 2887/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

В своята практика, Върховен касационен съд последователно приема, че съдът спира гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес; Извършването на проверка от компетентните органи за извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за установяване на престъпление, не са причина за спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, ако в хода на разглеждане на делото съдът сам не е констатирал престъпните обстоятелства и не е преценил, че те са от значение за правилното решаване на гражданския спор и че е невъзможно да бъдат установени в исковото производство – чл.

124, ал. 5 ГПК. Спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство – в този смисъл Определение № 649 от 08.12.2022 г. по ч.т.д. № 2411/2022 г., на ВКС, II т.о.

В случая не може да бъде споделен изводът за обусловеност на изхода на гражданския спор от образуваното наказателно производство. Предявената искова претенция срещу „Банка ДСК“ АД произтича от сключен между страните договор за откриване и обслужване на разплащателна сметка с дебитна/кредитна карта, Рамков договор и договор за ползване на услугата „Интернет банкиране“, като е основана на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, предвиждаща отговорност на банката за неразрешените платежни операции. Фактическият състав на тази отговорност не включва като задължителен елемент установяване с влязла в сила присъда на използването от трето лице на данните от дебитната карта на ищцата без нейно съгласие.

Ето защо, образуваното наказателно производство е ирелевантно за ангажиране на договорната отговорност на банката. Освен това, не съществува законова пречка релевантните за настоящия спор обстоятелства, във връзка с които е образувано и досъдебното производство, а именно – извършването на операции, неразрешени от притежателя на банковата сметка и платежния инструмент, да бъдат установени и в самия гражданския процес.

Не може да бъде направен и извод за идентичност на дееца и извършеното от него престъпление с тези, твърдени в исковото производство, доколкото по образуваното по сигнал на ищцата досъдебно производство по пр.пр. № 3897/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив липсва привлечено лице като обвиняем.

По отношение на възраженията на ответника за освобождаване от 3 отговорност на основание съгласно чл. 80, ал. 3, изр. 1 от ЗПУПС поради наличие на измама, следва да се има предвид, че на първо място няма пречка това възражение да бъде установено със способите на гражданския процес, а на следващо място досъдебното производство е образувано за престъпление, в чиито фактически състав не фигурира измама, а единствено използването на платежен инструмент или данни от такъв без съгласието на титуляря. В този смисъл воденото досъдебно производство не е обуславящо за установяване на това възражение на ответника.

Що се отнася до спирането на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, то същото изисква наличие на преюдициален спор, който се разглежда в същия или друг съд, а в случая няма данни за такова съдебно производство.

С оглед изложеното определението на първоинстанционния съд, с което производството по делото е спряно до приключване на образуваното досъдебно производство е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 13524/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е спряно производството по делото до окончателното приключване на производството по пр.пр. № 2970/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, образувана въз основа на изпратената й по компетентност пр.пр. № 2887/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4