Решение № 12917 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12917 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110153000 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на С. Д. И., чрез адв. Д. Г., с която срещу "Кинти.Бг“ ЕООД е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.

19 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ** ***/** *** г

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГЛП 41% и ГПР 49,65 % . Уговорено е било заемът да се върне в 30-дневен срок и общата дължима от кредитополучателя сума да е в размер на 517,08 лева (с вкл. възнаградителна лихва). Твърди договорът да съдържа клауза за обезпечение задълженията на кредитополучателя чрез осигуряване на поръчителство в срок до три дни от сключването на договора (чл. 24, ал. 2). Поръчителят следвало да отговаря на следните изисквания: физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв., работещо по трудов договор, с най–малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, което няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни и не е страна по договор за кредит сключен с кредитора. В чл. 14, ал. 1 от договора е било посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка. Поддържа неустойката да е била посочена по начин, по който за потребителя е било на практика невъзможно да я изчисли, а именно: 13,80 лева (тринадесет лева и осемдесет стотинки) плюс 0,800% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,800% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно погасителния план към Договора за заем, неустойката възлиза на 121.80 лв., дължима заедно с вноските за главница и лихва.

Сочи, че не е осигурила поръчител и е била начислена сума за връщане в размер на 638,88 лева. Доколкото процесната неустойка по съществото си представлявала скрита договорна лихва, но не е била включена като разход по кредита, съответно не е 1 участвала при формиране на ГПР, то и договорът за кредит се поддържа да е нищожен поради противоречието му с императивни норми на ЗПК, с оглед което и от съда се иска да прогласи тази недействителност. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗАдв.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът, чрез адв. М.

К., оспорва предявения иск. Иска от съда да задължи ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на евентуално присъдени разноски за производството. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, които обстоятелства моли да бъдат отделени за безспорни. Излага съображения, че дружеството не е дало повод за предявяването на иска, а в условията на евентуалност излага подробни съображения относно размера на адвокатското възнаграждение. Предявява насрещен иск за сумата 100 лева, като твърди ищцата да не е изправна страна и да не е върнала на кредитора цялата получена главница. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът по насрещния иск чрез адв. Г. не е подала отговор на исковата молба. Със становище, постъпило преди приемането на доклада по делото, оспорва искането на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски по него.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в първото и единствено по делото открито съдебно заседание, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, която последният се е задължил да му върне, че е била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение по договора, платима разсрочено с погасителните вноски по кредита, че неустойката не участва при формиране на посочения в договора ГПР, че ищецът по първоначалния, ответник по насрещния иск, е заплатила на дружеството сумата 400 лева по договора за кредит.

Следва да се посочи също така, че съдържанието на процесния договор за кредит не е спорно между страните. Независимо от това, за пълнота и яснота на изложението съдът намира за необходимо да акцентира върху следното:

С договор за потребителски кредит № ** ***/** *** г. ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500 лева при посочен в договора ГЛП 41 % и ГПР 49,65 %, която сума потребителят се е задължил да върне за срок от 30 дни съгласно погасителния план в договора с падеж 19.06.2025 г. Посочено е в договора, че общата сума, която потребителят се задължава да плати на кредитора е в размер на 638,88 лева (като сбор от дължими главница, договорна лихва и неустойка). Предвидено е задълженията на кредитополучателя по договора да бъдат обезпечени чрез поръчителство от страна на физическо, отговарящ на изискванията на чл. 24, ал. 3 от договора –осигурителен доход над 1400 лева, работещ по трудово правоотношение с най-малко 6 месеца стаж при последния си работодател, да няма активни експозиции с просрочие в ЦКР, да не е страна по договор за кредит със същия кредитор.

Обезпечението е следвало да се предостави в тридневен срок от сключването на договора.

С клаузата на чл. 14 от договора е предвидено възникване на вземане за неустойка в неясен съгласно посочването в договора размер, а съгласно представения погасителен план неустойката е в размер на сумата 121,80 лева за 30 дневния срок на 2 договора.

Не е спорно, че така начислената неустойка не участва в ГПР, посочен в договора, а при включването й като разход по кредита, то ГПР би възлизал на 1873 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца потребител е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, каквито не са заявени в производството.

В тежест на ищеца по насрещния осъдителен иск е да установи, че е предоставил на ответника потребител във връзка с процесния договор за кредит сумата 500 лева, който факт не е спорен между страните.

В тежест на ответника по насрещния иск е да установи, че е върнал на кредитора сумата за главница, като за безспорно е отделено обстоятелството, че погасената сума е в размер на 400 лева.

С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същия е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.

По отношение на доводите на ищеца за нищожност на договора за кредит съдът приема следното:

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за потребителски кредит, налага извод, че така наложената от кредитора неустойка представлява скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави физическо лице поръчител, отговарящо на завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит с размер от 500 лева с кратък срок на погасяване (30 дни). С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, въвеждайки основание за договорна отговорност на потребителя, който да дължи неустойка в размер по-голям от този на главницата по съответния договор, като още към момента на сключване на договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че задължението на потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице предпоставките за дължимост на тази сума.

Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. Ако кредиторът е преценил, че би сключил договор за кредит с конкретния длъжник само при условията на осигурено обезпечение, то изискването за предоставяне на обезпечение следва да е било изпълнимо преди сключването на договора, а не след него. На практика се получава така, че с тези клаузи кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез 3 сключването на договора, като с последното се освобождава от своето преддоговорно задължение. Последното обаче води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона чл. 16 ЗПК.

Основателно също така от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че договорът за кредит не съдържа реалният ГПР, както и че същият надхвърля законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договора е посочено, че неустойката се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски по договора, като увеличава нетния размер на дълга. Както се посочи, съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде включено, то несъмнено процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно и сами по себе си клаузите за неустойки се явяват нищожни с оглед нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК.