Решение № 557 от 16.12.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Плевен, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20224400500712 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд,VІІ-ми гр.с.№1122 от 26. 07.

2022г.,постановено по гр.д.№2281/2022г. по описа на същия съд на осн. чл.

344,ал.1,т.1 от КТ е отменена като незаконосъобразна заповед № 26/31. 03.

2022г.на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,***************, ЕИК ***************, с която е прекратено трудовото правоотношение на А. М.

П.,ЕГН ********** на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ /поради съкращаване в щата/.С решението на ПРС на осн. чл.344, ал.1 т.2 от КТ А. М.

П., ЕГН ********** е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност

“*************************

” в отдел

„******************“,Централно управление във „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,***************.Със същото решение на ПРС на осн. чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***************,със седалище и адрес на управление гр.Плевен,****************** е осъдено да заплати на А. М. П., ЕГН 1

********** сумата от

5 180,95 лева,обезщетение поради незаконно уволнение за периода 01.04. 2022г. -25.07.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-27.04.2022г.до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до 8 160лв.и за периода 26.07.2022г.30.09.2022г. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.С решението на ПРС на основание чл.78 ал.1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***************,със седалище и адрес на управление гр.Плевен,****************** е осъдено да заплати на А. М. П., ЕГН ********** разноски по компенсация в размер на 1 150,48лв.На основание чл.78, ал.6 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***************,със седалище и адрес на управление гр.Плевен,****************** е осъдено да заплати по сметка на Плевенски районен съд, държавна такса в размер на 267,24 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 210,40 лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Плевен,представлявано от управителя К.Т.,ответник пред ПРС,който чрез своя пълномощник адвокат В. В. от САК го обжалва изцяло пред ПОС като неправилно и незаконосъобразно.Навеждат се доводи,че съдът в решението си се е отклонил от изложената фактическа обстановка на исковата молба,тъй като предметът на исковото производство се очертава въз основа на твърденията направени в исковата молба от страна на ищеца ,позовавайки се на чл. 6 ГПК.Твърди се,че в исковата молба не се съдържат конкретни фактически доводи, а само общи бланкетни констатации,че с допълнителни молби ищецът е направил опит да попълва фактическата обстановка и да поправя исканията си,което въззивникът счита за недопустимо.Посочено е,че твърдението на ищеца е за "тормоз", а не за "дискриминация въз основа здравословно състояние",но въпреки това първоинстанционният съд се е произнесъл за "дискриминация". Изложени са съображения,че от една страна съдът е приел,че при съкращаване в щата за единствена по естеството си трудова функция, подборът не е задължителен за работодателя,а в друга част от мотивите си е приел,че реално не е закрита опредЕ.та длъжност като трудови функции.Твърди се,че функциите и изискванията за заемане на длъжността „Зам. ръководител“ отдел „******************" са различни спрямо функциите и изискванията за заемане на длъжността „******************“ отдел „******************",като изискванията за заместник ръководителя са по-високи.В жалбата е направено възражение ,че в исковата молба не са въведени твърдения, насочващи съда към извършването на такова сравнение на длъжностни характеристики. Посочено е,че е налице намаляване броя на служителите с прекратяване на трудовото 2 правоотношение на А. П.,че друго лице на същата длъжност не е работило по трудово правоотношение след прекратяване на трудовия договор с ищцата.Твърди се,че общо и бланкетно е твърдението в исковата молба,че премахването на едни длъжности в съответното звено и въвеждането на други длъжности с променени изисквания за заемане и трудови функции не е обусловено от обективен интерес и съставлява злоупотреба с право,като не е уточнено кои са тези др.длъжности и кои от тях са с променени изисквания за заемане и с променени трудови функции.В тази насока е посочено,че работодателят е задължен да прави подбор, само когато са налице служители с идентични трудови функции и в производството не следва да се изследват задълженията на отделните служители в звеното, определящи трудовата им функция,че е недопустимо твърденията в ИМ да се допълват на по-късен етап от производството.В жалбата е посочено,че съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице, когато се премахва за в бъдеше отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите,а преценката на работодателя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.В тази насока въззивникът се позовава на съдебната практика ,като са цитирани няколко решения на ВКС. Посочено е, че в щатните разписания за длъжностите

„******************

„******************" и

„****************** „******************" при категория персонал изрично е отбелязано Р. , а за „****************** „****************** е отбелязано

„ТПС",че в щатните разписания, за длъжността

„****************** „******************" се изисква висше образование, което е отбелязано и в длъжностната характеристика,каквото изискване за образование за длъжността „****************** „******************" не е налице. Твърди се,че в обжалваното решение липсват мотиви на съда защо приема, че е налице злоупотреба с право,че сравняването на функции е въпрос, относим към реалното съкращаване на щата, но такова сравнение не може да бъде направено, а дори и хипотетично да бъде направено , не са налице еднакви функции.Изложени са доводи,че за законосъобразността на уволнението, поради съкращаване на щата ,не са от значение предхождащите заповеди по чл.120 от КТ, които са актове,свързани с оперативните нужди на предприятието към конкретен момент и нямат отношение към съкращаването на щата,че е недопустимо преразглеждането на въпроса за предпоставките на заповед по чл.120 от КТ, след като ищцата не се е възползвала от правото си и не е оспорила по съдебен ред издадените заповеди № 11/07.01.2022г. и № 76/23.03.2022г. съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ. В тази насока жалбоподателят се позовава на решение на ОС Пазарджик.Твърди се,че районният съд неправилно е приел аргументите на ищцата, че във връзка с издадената последна заповед по чл.120 от КТ и направено от нея възражение, не е бил спазен реда по чл.З от Наредбата за трудоустрояването,като счита,че здравното състояние на служителя не определя има или не производствена необходимост. В хипотезата на чл.120 от КТ е неприложим чл.З от Наредбата за трудоустрояване,а ищцата не уточнява как точно длъжностите, на които е 3 била временно преместена да изпълнява, не са съобразени със здравословното й състояние.В жалбата са обсъдени показанията на разпитаните свидетели .

Направено е възражение,че искът по чл.344 ал.1,т.3 КТ относно претендираното обезщетение за оставане без работа не е уточнен.В заключение въззивното дружество моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС и вместо него да постанови друго,с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове от А. П. срещу „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, гр. Плевен. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание на 16.12.2022г.пред ПОС въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Н.Д. от САК поддържа така подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК .Направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от пълномощника на въззивнато дружество-адвокат В. В. от САК писмени бележки.

Въззиваемата А. М. П.,чрез своя пълномощник адвокат И. В. от САК е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено е,че ПРС е очертал предмета на делото ,като е приел ,че е спорен въпроса налице ли е реално съкращаване в щата,спазена ли е процедурата по чл.333 КТ,налице ли е злоупотреба с право и дискриминация въз основа на здравословно състояние,като така очертания предмет на спора кореспондира с изложените в ИМ фактически твърдения. В ИМ надлежно е въведено възражение,че оспореното уволнение е незаконно,тъй като не е налице посоченото от работодателя основание-липсва реално съкращаване на щата по смисъла на чл.328 ал.1,т.2,пр.2 от КТ.,като е уточнено ,че трудовата функция на заеманата от ищцата длъжност реално не е съкратена,не е премахната и не е преустановена.Оспорват се твърденията на въззивника,че ищцата е разширявала предмета на делото,като въззиваемата счита,че обжалваното решение е постановено в съответствие с чл.6 ал.2 ГПК,съдът се е произнесъл по предмет ,за който е бил сезиран,а именно предявените искове с правно основание чл.344 ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ.В доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест ,като ясно е указал и подлежащите на доказване факти, включени са и посочените основания за злоупотреба с право и дискриминация.Посочено е,че първоинстанционният съд е 4 постановил решение по съществото на спора при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба,в обхвата на търсената защита,като първо е проверил законността на уволнението и преценил налице ли е реално съкращаване на щата.Съдът е установил,че поддържаните в отговора на ответника твърдения не са доказани от събраните по делото доказателства ,че заеманата от ищцата длъжност реално не е била закрита,поради което е уважен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1,т.1 КТ и обусловените от него искове по чл.344 ал.1,т.2 и т.3 КТ.Въззиваемата счита,че съдебният състав е постановил този резултат при спазване на процесуалния и материалния закон в съответствие със събраните по делото доказателства,като съдът е сравнил трудовите функции на двете длъжности и е установил,че трудовите функции на ищцата продължават да се изпълняват от друг служител

–Д.Д.,назначена на новосъздадената длъжност“****************** „******************“.Съдът е приел,че е променено само наименованието на длъжността, намалени са част функциите и критериите за заемане на новата длъжност.Изложени са доводи,че при премахването на щатна бройка от щатното разписание на предприятието съкращаването е фиктивно,когато дейността на закритата длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност.Това е така дори и ако са били въведени промени , но те са незначителни и трудовата функция на премахнатата длъжност съставлява основна дейност на сравняваната такава.След като не са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции за длъжността

******************

“******************“,а и липсва екип от сътрудници,изпълнителски или подчинени длъжности,промененото наименование и посочената класификация не придават реално ръководно естество на длъжността,че въведеният критерий за по-високо образование е привиден,тъй като не изисква такова да е завършено.При така установената фактическа обстановка съдът обосновано е достигнал до заключението ,че ответникът не е доказал ,че е извършено реално съкращаване на щата,което обуславя уважаване на иска по чл.344 ал.1,т.1 КТ и останалите присъединени искове.Посочено е,че с ИМ са въведени и други възражения за незаконност на уволнението ,поради злоупотреба с право ,нарушение на чл.120