Решение № 1038 от 18.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. В., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110102246 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. М. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.

В., ж.к. „В.“ бл. ............ срещу О.А. – В., ЕИК ........ с адм. адрес гр.В., ул. „П.“ № .... иск с правно основание чл. 128, т. 1 КТ, вр. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3687,18лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 21.02.2022г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди, че по силата на трудов договор № .......г., бил назначен на длъжност ............. при ответника с основна заплата в размер на 265лева. Излага, че работил с поставени месечни поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, при 12часов работен ден. Това фактическото положение било уредено със Заповед № ..........г. на О.у., макар трудовия договор да не бил изменян. Със заповедта се въвеждала работа по график на служителите, заемащи длъжност ............. при сумарно изчисление на работното време с период 6 месеца. На 08.06.2020г. трудовия договор № .......г. бил прекратен, като на същата дата между страните се сключил нов трудов договор с ...... Това се наложило с оглед искането на работодателя да не признава неговия професионален опит на сходна позиция и съответно да заплаща допълнително възнаграждение, въпреки че го правил в продължение на 2години. С него служителя ищецът приел да изпълнява длъжността ........, с основно месечно възнаграждение в размер на 610лв. С Допълнително споразумение от 05.01.21г. страните уговорили, че допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на сходна позиция ще бъде в размер на 0,8%, считано от 01.01.21г. Длъжностната характеристика предвиждала, че служителят ще дава денонощни дежурства и ще оповестява ръководния състав на О.А.-В. и общините при: - привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при военно време; - кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии; - мобилизация, разсредоточаване и евакуация; подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната. Със 1

Заповед ....... била въведена работа по график за длъжността ............. при сумарно изчисление на работното време, с период на отчитане 4 месеца. След завеждане на искова претенция срещу О.А. за компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение трудовото правоотношение между страните било прекратено без предизвестие на 14.12.2023г. Като основание за прекратяването на трудовото правоотношение, било посочено основание по чл.

328, ал. 1, т. 10 от КТ. С влязло в законна сила решение № ......., по г.д. № ...... по описа на ВРС, уволнението на ищеца било признато за незаконно и бил възстановен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен ОСС“, която заемал преди уволнението, извършено със Заповед № .......... На 13.05.24г. получил нарочно съобщение, че разполага с двуседмичен срок да се явя при работодателя за заемане на длъжността. Явил се, но в същия ден отново бил уволнен. Считам, че имам право на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на допълнително 0,8 % за всяка година прослужено време на сходна позиция в периода 22.09.1981г. -26.03.2010г. Твърди, че видно от служебна бележка с рег. № ....... на к. на В.с. в посочения период служил като ...... и съм изпълнявал функционални задължения, които са включвали носенето на въоръжено денонощно дежурство като лице от наряда на вътрешната служба. Твърди, че правото му на допълнително възнаграждение вече било признато с решение .....г., постановено по ............ по описа на Окръжен съд – В.. Твърди, че работодателят му е изплащал допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на придобития трудов стаж единствено в О.А., поради което му се дължи следната разликата за периода от 21.02.2022г. до 01.12.2023г. в размер на заявената сума. Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с подписването на трудовия договор № .......г. ищецът е приел условията, предложени от работодателя. Със споразумение от 05.01.2021г. допълнителното заплащане на за професионален опит, придобит в О.А. В. било увеличено от 0,6% на 0,8% Поддържа се, че регламентирано с чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ право на работодателя е да въведе вътрешни правила за отчитането на професионалния опит на служителите си, като с чл. 49 от относимия за периода на претенциите Правилник на вътрешния трудов ред изрично било уредено, че процентът за прослужено време и професионален опит на служителите, назначени по ....., е 0,8% за всяка година трудов стаж и професионален опит, придобит в О.А. В.. Твърди, че до освобождаването си от длъжност ищецът не доказал предходен опит на сходна позиция извън О.А. В.. От трудовия договор било видно, че съобразяването на професионалния опит на ищеца е извършено независимо от дейността му като военнослужещ, като задълженията му във ведомствената трудова характеристика не били свързани с дейност по ЗОВС на РБ. Представената от ищеца служебна бележка не доказвала твърдяния проф.опит на сходна позиция. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за производството.

В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител чрез нарочна молба до съда поддържа исковата претенция.

Ответникът чрез пр. си представител поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: че страните са били обвързани по силата на трудов договор №.......г., като ищецът изпълнявал длъжността .............; че на 08.06.2020г. трудовият договор бил прекратен, като на същата дата между страните бил сключен нов ......; че с допълнително споразумение от 05.01.21г. страните уговорили, допълнителното 2 възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на сходна позиция в размер на 0,8%, считано от 01.01.21г.; че на 14.12.2023г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, като с влязло в сила решение № ......., по г.д. № ...... по описа на ВРС уволнението било признато за незаконно и ищецът бил възстановен на работа.

Като писмено доказателство по делото е приобщена служебна бележка с рег. № ...... издадена от н.щ. на В.с., в уверение на това, че ищецът В. М. Ф. е служил като .......... в периода от 22.09.1981г. до 26.03.2010г., изпълнявайки функционални задължения, включващи носеното на в.д.д. като лице от наряда на по вътрешна служба, съгласно месечните нарядни списъци.

Предмет на исковата претенция е иск с правно основание чл. 128, т. 1 КТ, вр. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 21.02.2022г. до 01.12.2023г.

За основателността му в тежест на ищеца е да докаже, че е полагал трудов стаж на сходна позиция в периода 22.09.1981г.-26.03.2010г., както и размера на дължимото допълнителното възнаграждение.

При така установената фактология, спорния момент между страните се свежда до това дали на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение за периода, през който е работил извън структурата на О.А., респ. че длъжността му е била сходна с процесната.

По този въпрос са налице мотиви, обективирани във влязло в сила решение ............ на Окръжен съд – В., които настоящият състав изцяло споделя.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителните трудови възнаграждения са определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително или договорените такива в КТД или индивидуален трудов договор. В чл. 12 ал.1 от цитираната наредба е регламентирано, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно ал.4 т.1, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

От цитираните разпоредби се установява, че начисляването на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при съобразяване и на времето, положено от работника на сходна длъжност извън предприятието на работодателя, има задължителен характер и не подлежи на договаряне в КТД или в индивидуален трудов договор. Нормата е императивна.

По делото не е спорно, че работодателят не е приемал вътрешни правила по които да се определя дали определена длъжност е сходна на друга такава. В същото време не може да не се отчете и обстоятелството, че с първоначално сключения трудов договор, респ. с подписаните на по – късен етап допълнителни споразумения, е прието от работодателя, че изпълняваната от ищеца преди постъпването му при ответника длъжност е сходна със заеманата при него. Ето защо, следва да бъде направен извод, че преди постъпването си при работодателя ищецът е заемал сходна длъжност. Този извод категорично се налага и от представената по делото служебна бележка от к. на В.с., от която се установява, че ищецът е изпълнявал от 22.09.1981г. до 26.03.2010г. задължения, включващи носенето на в.д.д. като лице от наряда. Горната длъжност очевидно включва задължение за охрана на определен 3 обект, което е включено и в задълженията на длъжността ............ която длъжност ищецът е заемал при ответника.

Предвид изложеното искът за допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 21.02.2022г. до 01.12.2023г., е основателен.

По отношение на размера му, съдът съобрази допълнителното заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, при съобразяване на трудовото възнаграждение за придобит трудов стаж и профисионален опит в размер на брутна работна заплата и като разлика между дължимата и изплатената от работодателя понастоящем.

Експертът е приел, че размерът на допълнително дължимото се трудово възнаграждение би бил 7950,64лева.

В заключение, претенцията за сумата от 3687,18лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 21.02.2022г. до 01.12.2023г., следва да се уважи в цялост. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, така както е било поискано.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се такива за адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв. По делото липсва представен договор за оказана безплатна правна помощ.

В представеното пълномощно също не се съдържа такава уговорка, поради което съдът не присъжда адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, ЗА в полза на адв. П. П. от АК В..

На осн. чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху иска в размер на 75,40евро съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и направените от бюджета на ВРС разноски за ССЕ в общ размер на 213,40евро.