Определение № 953 от 20.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. Ловеч, 20.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500725 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх.№ 12598/ 11.11.2024 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Екатерина Спасова Костадинова, срещу Разпореждане № 2885/ 03.11.24 г., постановено по ч.гр.дело № 1996 по описа за 2024 година на Ловешкия районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Б. В. К., ЕГН **********, адрес: п.к.5570, гр.

Летница, ул. „***“ № 12, за неплатено договорно възнаграждение в размер на 229.40 лева, дължимо за периода от 15.05.2023 г. до 05.06.2024г. и 185.82 лева лихва за забава от 05.06.2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.12.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост).

Излага съображения за неправилност изводите на заповедния сьд за недействителност на договора. Изтъква, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, позовава се на практика на ОСГаброво и ОС-Варна. Счита, че съдът не е направил задълбочен анализ на критериите в чл.143 от т.1до т.20 ЗЗП, а освен това не е приложена правилно и разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗЗП. По същество счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен.

1

По отношение на законната лихва излага, че същата е законова последица от предявяване и уважаване на главния иск, не е самостоятелен иск, върху нея не се дължи държавна такса и не следва да бъде определена като размер, а същата се изчислява при изпълнение на вземането.

По отношение на лихвите за забава, намира, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението и досежно лихвата за забава. Същата не представлява неравноправна клауза, като кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Изтъква, че не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

Изтъква, че договорът отговаря на всички законови императивни изисквания, поради което разпореждането в атакуваната част е неправилно.

Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.

Моли, да бъде отменено разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника и да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания, както и съответните съдебноделоводни разноски.

Разпореждане е връчено по електронен път на 06.11.24 г, а жалбата е подадена на 11.11.24 г., т.е. в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано по подадено до Ловешкия районен съд заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника Б. В. К., ЕГН **********, адрес: п.к.5570, гр. Летница, ул. „***“ № 12, за парично вземане, основано на Договор за потребителски кредит № 40016629002/ 06.04.2023 година за сумата от 700 лева, срок за изплащане 18 месеца с месечна вноска от 52.71 лева.

Заявена е претенция от общо 2 335.76 лева, от които: неплатена главница в размер на 700 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 229.40 2 лева, дължимо за периода от 15.05.2023 г. до 05.06.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 280 лева; неплатено възнаграждение на закупена услуга Флекси в размер на 420 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.05.2023 година; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за зкредита в размер на 400 лева, начислени на 14.08.2023 година; 185.82 лева лихва за забава от 05.06.2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.12.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 90.54 лева, дължима от 05.06.2024 година – датата на предсрочната изискуемост до 29.10.2024 година и от датата на входиране на заявлението до окончателното плащане, 46.72 лева – държавна такса и 180 лева - юрисконсултско възнаграждение и 80 лева подготовка на документи на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 13 2 от НЗПП.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел и е изпаднал в забава на 30.05.2023 г., като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.06.2024 година, за което длъжникът бил уведомен. Към заявлението е приложен договорът за потребителски кредит и документ – обратна разписка за препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД.

С Разпореждане № 2885/ 03.11.24 г., постановено по ч.гр.дело № 1996 по описа за 2024 година, Ловешкият районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр. София против Б. В. К., за сумите: 700 лева главница по кредита; з аконна лихва за забава в размер на 39,04 лева, дължима от 05,06,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г.; законна лихва от датата на входиране на заявлението-30.10.2024г. до изплащане на вземането; и разноските на заявителя, съразмерно уважения размер или сумата 40,09 лева, като заявлението в частта досежно останалите заявени суми, периоди и до пълния им претендиран размер както и за сумата 260,00 лева юриск. възнаграждение е отхвърлено.

За да отхвърли частично заявлението, заповедният съд е приел неравноправност на клаузите, касаещи закупения допълнителен пакет услуги 3 и такси, респ. тяхната нищожност, поради противоречие с чл. 33, ал.1 и 2 , чл.

10а, ал. 1 и чл.19 ал.4 от ЗПК чл. 143, ал.1 от ЗЗП и по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП, като в случая не са налице данни за индивидуално договореност.

Посочва, че поради това, че договорното възнаграждение, отнесено към т. VІ на договора включва и лихва върху възнаграждението за допълнителните услуги, и следва да се отхвърли и в тази част.

От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит № 40016629002/ 06.04.2023 година е видно, че заемната сума е 700 лева, срокът на договора е 18 месеца, размерът на погасителната вноска по кредита е 52.71 лева при ГПР 47.72 %, ГЛП 41.00%, лихвен процент на ден: 0.11% и дължима сума по кредита: 948.69 лева. Възнаграждението за пакет допълнителни услуги е 280 лева за Фаст и 420 лева за Флекси. Размерът на вноските за допълнителните услуги е 38.89 лева. Общият размер на месечната вноска е 91.60 лева, платима на 15–т число от месеца, а общото задължение 1648.69 лева.

Частната жалба е неоснователна.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Съгласно чл. 410, ал.3, вр. чл.411, ал.2, т.3, вр. чл.7, ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

Настоящото производство е с предмет Разпореждане № 2885/ 03.11.24 г., постановено по ч.гр.дело № 1996 по описа за 2024 година на Ловешкия районен съда, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Б. В. К., ЕГН **********, адрес: п.к.5570, гр. Летница, ул. „***“ № 12, за неплатено 4 договорно възнаграждение в размер на 229.40 лева, дължимо за периода от 15.05.2023 г. до 05.06.2024г. и 185.82 лева лихва за забава от 05.06.2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.12.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост).

В настоящия казус се касае за сключен договор за потребителски кредит, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, които съдът служебно следва да съобрази.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

Безспорно в настоящото производство ответникът-въззиваем е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на закона за защита на потребителите, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при действието на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

В конкретния случай, споразумението за допълнителни услуги е нищожно по смисъла на чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК. Съображенията за това са следните. От приложения договор за потребителски кредит и погасителния план, е видно, че възнаграждението за допълнителни услуги е включено в общия размер на месечната вноска по кредита, представлява разход по кредита и следва да бъде включен в ГПР. В този смисъл е и решение от 31.03.2024 година на СЕС по дело №С-714/22 г., съгласно което чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 28.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 5 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.“ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В процесния договор е видно, че пакета допълнителни услуги представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит и не е включен в ГПР в нарушение на чл. 12,т.9 от ЗПК, поради което съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК.

Следва да се отбележи, че при включването му разходите надхвърлят определения в чл. 19, ал.4 от ЗПК размер.