Решение № 7112 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7112 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100506375 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 5035/22.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6375/2025 г. на СРС, ГО, 41 състав, е признато за установено по иска, предявен по реда на чл.

415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по силата на договори за цесия от 30.11.2022 г. и от 18.10.2023 г., срещу С. Б. Й., ЕГН **********, че С. Б. Й. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата 1478,72 лева, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита, предоставен й във връзка с договор за потребителски кредит № 7001216666/29.05.2020 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1456/10.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 30954/2021 г. по описа на СРС, 41 състав, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата над 1478,72 лева до сумата 2084,27 лева, представляваща главница, сумата 315,38 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.01.2021 г. – 05.05.2021 г., сумата 265,45 лева, представляваща мораторна неустойка за периода 05.01.2021 г. - 11.05.2021 г.; както и искането за лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.06.2021 г.) до плащането.

Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск за 1 главница за сумата от 1478,72 лв., е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство С. Б. Й. чрез назначения й особен представител адв. П. Г.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че по делото се установило, че сключеният между първия цедент и ответник договор за потребителски кредит съдържа неравноправни, нищожни клаузи, които водят до неговата недействителност. Отделно се сочи, че не е спазен срокът за предявяване на иска по чл.415 ГПК, а от приетата СЧЕ било видно, че ответникът е изплатил задълженията си по договора. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемият „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба, като излага доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението в обжалваната част. Сочи, че е спазен срокът по чл.415,ал.1 ГПК, тъй като съобщението с указанията е получено на 09.02.2024 г., а исковата молба е изпратена по куриер на 05.03.2024 г. Поддържа се, че от приетата СЧЕ се установило, че ответникът е получил 3428,27 лв. по кредита, а е заплатил 1949,55 лв. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по 2 предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу С. Б. Й. искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване вземане в размер на сумата от 2 084,27 лева - главница, ведно със законна лихва от 01.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 315,38 лева възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021г. до 05.05.2021 г., сумата от 265,45 лева - обезщетение за забава (мораторна неустойка) за периода от 05.01.2021г. до 11.05.2021 г., които вземания са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия и за които по ч.гр.д. № 30954/2021 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Указанията по чл.415, ал. 1, т.2 ГПК са връчени на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по ч.гр.д. 30954/2021 г. на СРС, ГО, 41 състав, на 09.02.2024 г. чрез електронно писмо. На 05.03.2024 г. ищецът е предявил установителния иск по пощата и е представил доказателства за предявен установителен иск пред заповедния съд, т.е. в рамките на законоустановения едномесечен срок, с оглед на което и наведеният довод за неспазване на срока за предявяване на установителен иск се явява неоснователен.

Спорно между страните е обстоятелството дали при установена недействителност на договор за кредит в полза на ищеца следва да се присъди чистата стойност на кредита, както и дали . Посоченото основание за нищожност на договора обоснова наличието на предпоставките за приложение на чл.23 ЗПК, според който при недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД (така и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Изготвената СЧЕ установява, че ответницата е погасила общо 1949,55 лв. по кредита, а е получила 3428,27 лв., т.е. дължим е остатъкът от главницата по договора за кредит в размер от 1478,72 лв., за която сума и искът за главница се явява основателен.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 300 лв. за депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5035/22.03.2025 г., постановено по гр.д.

№ 6375/2025 г. на СРС, ГО, 41 състав, в частта, в която е признато за установено по иска, предявен по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, в качеството му на частен правоприемник на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по силата на договори за цесия от 30.11.2022 г. и от 18.10.2023 г., срещу С. Б. Й., ЕГН **********, че С.

Б. Й. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата 1478,72 лева, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита, предоставен й във връзка с договор за потребителски кредит № 7001216666/29.05.2020 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1456/10.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 30954/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА С. Б. Й., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, разноски за въззивното производство в размер от 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4