Решение № 204 от 30.08.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Б.С., 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Гражданско дело № 20221410101511 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Струга“ № 35, чрез пълномощника си адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11 против „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК:

201196810, с адрес в гр. С., ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1824.29 лв. /хиляда осемстотин двадесет и четири лева и 29 ст./, представляваща допълнително възнаграждение за кредитора „Изи финанс“ ЕООД по повод Договор за паричен заем №373543, произтичащо от нищожна клауза в договора.

Желае да й се присъдят направените по делото разноски.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника “Изи Финанс“ ЕООД, гр.С., чрез пълномощника си юрисконсулт А. Г. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като оспорва, иска като недопустим и неоснователен, като излага подробни съображения.

В срока за отговор на исковата молба ответникът по първоначалния иск, е предявил насрещен иск срещу А. К. К., с който се иска от съда да осъди ищцата по първоначалния иск да плати на „Изи финанс“ ЕООД сумата в размер на 83,33 лева главница с падежна дата 10.08.2022г. и сумата в размер на 52,24 лева договорна лихва за периода от 11.07.2022г. до 10.08.2022г.. Поискано е от съда допускането му за съвместно разглеждане по настоящето дело.

1

Н основание чл.211, ал.2 от ГПК съдът е отделил предявените от „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, с адрес в гр. С., ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17 срещу А. К. К., с ЕГН:********** с адрес: гр. Б.С., общ. Б.С., обл. В., ул. „Струга“ №35, чрез адв. Д.М. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Манастирски ливади“ бл.112, вх. „А“, ет.2, оф.11, искове, с които се претендира сумата в размер на 83,33 лева - главница с падежна дата 10.08.2022г. и сумата в размер на 52,24 лева - договорна лихва за периода от 11.07.2022г. до 10.08.2022г. по Договор за паричен заем №373543.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в писменият отговор и в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцата в исковата молба навежда твърдения, че е сключила договор за паричен заем № 373543 с „Изи Финанс“ ЕООД. Съгласно договорът кредитора е предоставил на потребителя сума в размер на 2000.00 лева за срок от 720 дни. След сключване на договора потребителят е бил уведомен, че следва да заплати допълнителни такси, касаещи обезпечение на кредита, за което й е изпратен погасителен план на електронна поща.

Съгласно погасителния план, ищцата, заедно с месечните погасителни вноски следва да заплаща такса, като общия й размер за целия период на договора е в размер на 1824.29 лева.

Видно от сайта на кредитора, същият е посочил, че потребителя, изтеглил бързи кредити от MiniZaem.bg се задължава според общите условия да предостави обезпечение на кредита до размера на главницата, като представят банкова гаранция или осигурят двама поръчители. При непредоставяне на обезпечение по кредита се начисляват допълнителни разходи.

Също така ищцата смята, че процесният договор не е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи по договора да бъдат предоставени с еднакъв шрифт, който да е не по малко от 12 в два екземпляра, по един за всяка от страните по договора.

Твърди се също, че на ищцата не е предоставено копие от Общите условия.

Ищцата твърди, че договора за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита. Смята, че липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент на заема, без обаче да става ясно как тези стойности се отнасят към ГПР по договора.

Описаните в съдържанието на договора такси и разходи водят до различен размер на ГПР от посочения.

Смята също, че допустимия ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид допълнителните суми, начислени от кредитора.

Твърди, че клаузата, с която е уговорено заплащане на неустойка в случай на непредявяване на поръчител, е недействителна.

Твърди, че договорите са еднотипни, върху чието съдържание ищцата не е можела да влияе.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за 2 установено следното:

Не се спори, че ищцата А. К. К. е сключила договор за предоставяне на кредит № 373543/11.02.2022г. с ответното дружество „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, с размер на кредита – 2000 лв., при фиксиран годишен процент на разходите – 48,44%, фиксиран годишен лихвен процент - 40.15 %, брой на вноските – 24, размер на погасителните вноски е различен. Не се спори, че като обезпечение по договора било предвидено банкова гаранция в полза на кредитора или поръчителство на две физически лица, отговарящи на множество условия, посочени в чл.3, ал.1, т.2 от Договора за предоставяне на кредит, като в противен случай се дължала неустойка в размер на 999,60 лв., платима разсрочено, заедно с погасителната вноска.

Предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, във вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД, относно нищожността на клаузата на чл. 3, ал.1, т.1 и т.2 от договора за предоставяне на кредит, която урежда дължимостта на неустойка е основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението (В т. см. Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.).

Клауза, като уговорената в чл. 3 от договора за предоставяне на кредит, според която се дължи неустойка в посочените по-горе размери при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчители, отговарящи на изискванията на чл.3, ал.1, т.2 от Договора или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на 3 кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е извършена проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на кредитния консултант.

В настоящия случай, е уговорено заемополучателят да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретни условия - чл. 3 от договора за предоставяне на кредит. При неизпълнение на това задължение, е предвидена неустойка във фиксиран размер 999,60 лева - чл. 3, ал.1, т.2 от договора. Съдът намира, че така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Същевременно, неизпълнението на договорното задължение реално не рефлектира върху същинското задължение за погасяване на заема. Освен това, съдът намира, че с клаузата на чл. 3 от договора очевидно не се търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на неустойката, а същата представлява такса, представляваща по своята същност допълнително възнаграждение извън уговорения размер на възнаградителната лихва.

В процесния договор неустойката е предвидена в размер на 3824,29 лв., при отпуснат заем в размер на 2000 лв., което означава, че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, явява се прекомерна и като такава противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК).

И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗЗД.

С оглед изложеното, предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 3 от договор за предоставяне на кредит № 373543/11.02.2022г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Още повече, че в конкретния случай на кредитополучателката е бил изпратен погасителен план, който е включвал и тази неустойка, без да се изчаква изтичането на тридневния срок.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.

В конкретния случай процесната сделка -Договор за предоставяне на кредит не е запретена от закона, поради което не е нищожна съгласно Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, а наличието на нищожността на отделни части не влече нищожност на целият договор.

4

По разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищцата. Същата доказа разноски в размер на 72,90 лева, платена държавна такса, които ще й се присъдят изцяло.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищцата А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Струга“ № 35 е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА от Еднолично Адвокатско дружество „Д.М.“ ЕИК 177492004, фирмено дело № 2482021г. по описа на СГС представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11.