Решение № 57 от 15.03.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Шумен, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20243600500012 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №770/16.10.2023г. по гр.д.№1118/2022г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил предявения от М. Й. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш...., чрез адв. С. И. със съдебен адрес гр.Ш.... положителен установителен иск с правно основание по чл.124 от ГПК срещу ответника Община Шумен с БУЛСТАТ 000931721, с адрес гр.Ш...., представлявана от Кмета Л.Д.Х. за признаване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 304 кв.м., за който е отреден УПИ V – 141 в кв. 2347 по действащия ПУП на гр.Шумен, при съседи: ***, ***, ***, ***, като неоснователен, осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. Й. Г. с ЕГН ********** да заплати на Община Шумен с БУЛСТАТ 000931721 направените по делото разноски в размер на 350 лв , съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Решението е обжалвано от ищеца М. Й. Г., действащ ,чрез пълномощника си адв. С. И. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да 1 бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да предявения иск. уважи

Въззиваемата страна Община Шумен, действаща ,чрез пълномощника си старши юрисконсулт Румен Въков е депозирала отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решението .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежни страни и при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, да се признае за установено , че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 304 кв.м., за който е отреден УПИ V – 141 в кв. 2347 по действащия ПУП на гр.Шумен, при съседи: ***, ***, ***,

***, който е придобил на основание давностно владение за периода от май 1974г. до датата на завеждане на исковата молба .

Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба № ....г.

М.Ю. (М.М.) става собственик на лозе от 1.3 дка в землището на гр.Ш.... С Нотариален акт № ....г. на съдия при ШРС, М. М.М. дарява на внука си – ищеца М. Й. Г. следния имот: само 400 кв.м. от лозе, цялото от 1200 кв.м., находящо се в землището на гр.Ш..., при граници: от север – Д.С., от запад – И.К.Г., от юг и изток – дълбок път и железница. На 18.08.2010г. ищецът бил признат за собственик на ДВОРНО МЯСТО с площ от 1499 кв.м., находящо се в гр.Ш...., представляващо имот с идентификатор ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, както и ДВОРНО МЯСТО с площ от 598 кв.м., находящо се в гр.Ш...., представляващо имот с идентификатор ***, 2 при съседи: ***, ***, ***, ***,

*** и ***. През 2011г. е започната процедура по проект за Подробен устройствен план за регулация и застрояване за квартали от 234 до 234и по плана на гр.Шумен. С Решение № 959 от 10.08.2011г. на Общински съвет – Шумен бил одобрен проекта за Подробен устройствен план (ПУП) – план за регулация и застрояване (ПРЗ) за квартали 234, 234а, 234б и 234в в местността „Смесе“ по плана на гр.Шумен. С ПРЗ за кв. 234, 234а, 234б и 234в местност „Смесе“ по плана за регулация на гр.Шумен са образувани нови квартали и за всички поземлени имоти са определени нови УПИ, конкретно предназначение, характер и начин на застрояване. Видно от Удостоверение № 11-00-2781/01.12.2016г. на експерт при Община – Шумен (стр. 86 от делото на ШРС) Решение № 959 по протокол № 51 от 10.08.2011г. на Общински съвет – Шумен е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 69 от 08.09.2011г. В срока за възражение не е постъпило такова от ищеца, като по отношение на имотите на лицето решението е влязло в сила на 09.10.2011г.

По делото е представена преписката по одобряване на ПУП-ПРЗ, възражението на ищеца във връзка с процедурата, издадените заповеди от Кмета на Община – Шумен, както и последващите съдебни решения на Административен съд – Шумен по жалби на ищеца срещу заповедите на Кмета, които отхвърлят жалбите. Решение № 9 от 24.02.2017г. по адм.д. № 316/2016г. на АдмС – Шумен е влязло в законна сила на 16.03.2017г., Решение № 10 от 24.02.2017г. по адм.д. № 317/2016г. на АдмС – Шумен е влязло в законна сила на 16.03.2017г. и Решение № 13 от 27.02.2017г. по адм.д. № 315/2016г. на АдмС – Шумен е влязло в сила на 21.03.2017г. На 07.02.2022г. е изготвен Акт за частна общинска собственост № 5522, вписан в Служба по вписвания – Шумен под № .....г. за поземлен имот с идентификатор *** с площ 304 кв.м., за който е отреден УПИ V141 в кв. 2347 по действащия ПУП на гр.Шумен. Община Шумен е декларирала имота по реда на чл.14 от ЗМДТ на 11.02.2022г. С молба вх.

№94-00-3443 от 11.07.2020г./ стр.101 от дело №1118/2022г. на ШРС/ депозирана от ищеца до Община Шумен той е изразил желание да закупи от ответника неговия имот - ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Шумен и моли ответника да предприеме съответните действия с оглед възможността да закупи имота, като ищецът не оспорва ,че е депозирал такава молба .

Съгласно скица на процесния

3 поземлен имот с идентификатор *** от 23.03.2022г. на СГККШумен/ на стр.6 от дело №1118/2022г. на ШРС/ той е с предишен идентификатор *** и номер по предходен план също

***, квартал 2347 ,парцел 5.

От заключението на вещото лице по назначената пред ШРС съдебно техническа експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено се установява , че описаните в нотариалния акт на ищеца имоти с идентификатори *** и *** включват поземлени имоти с идентификатори ***,

*** и ***, като от процесния поземлен имот с идентификатор *** попадат 15 кв.м. в имот ***. Посочва се, че имотите са заградени с ограда и се ползват. Имот с идентификатор *** отговарял на УПИ VIII – 189, а имот с идентификатор *** отговарял на УПИ VI – 188 и УПИ VII – 189. Имот УПИ V – 141 не е идентичен с никой от посочените имоти по действащия към момента ПУП за кв. 2347.

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи: За основателността на установителния иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК е в тежест на ищеца , да докаже , че е собственик на процесният недвижим имот на твърдяното от него правно основание – давностно владение за периода от май 1974г. до датата на завеждане на исковата молба.

На осн.чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10г.

Признаците на владението са два ,като всяко владение е упражняване на фактическа власт върху веща ,което е обективният признак на владението и ,че владелецът държи веща като своя ,което е субективният елемент на владението

В тежест на ищеца е да докаже, че е установил фактическа власт изключително за себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит 4 начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията, чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява ,че процесният имот е заграден и се владее, като на место вещото лице не се е срещало с ищеца. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна се установява ,че той владее процесния имот , като само първата свидетелка сочи ,че владението му датира от 1980г. Ако се приеме ,че процесният поземлен имот към датата на завладяване от ищеца е било държавна собственост , а после след 1990г. общинска такава давността върху частна държавна или общинска собственост предвид мораториума и законовата регламентация в ЗС и ЗОС е текла между 1.06.1996г. до 31.05.2006г. ,след това е спряла и е продължила след 8.03.2022г. ,когато отпада действието на мораториума на основание влязлото в сила на тази дата решение №3 от 24.02.2022г. по к.д.№16/2021г. на Конституционния съд и в полза на молителя е налице формално изтекъл 10г. давностен срок , през който той е ползвал процесния поземлен имот . Но именно своенето на процесният имот от ответника с намерение да го придобие по давност не се доказва по делото. Видно от депозираната от самия ищец молба вх.№94-003443 от 11.07.2020г./ стр.101 от дело №1118/2022г. на ШРС/ до Община

Шумен той е изразил желание да закупи от ответника неговия имот - ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Шумен , който е процесния такъв и моли ответника да предприеме съответните действия с оглед възможността да закупи имота. От това следва извода , че ищецът не е своил имота, като свой собствен, а го е считал за собственост на ответника и следователно липсва субективният елемент на владението на ответника относно процесният имот. Даже и да се приеме ,че до депозирането на тази молба ищецът го е владял за себе си ,то именно с депозирането на тази молба е налице прекъсване на осъществяваното владение, тъй като с тази молба 5 ищецът признава правото на собственост на ответника върху процесният имот ,прави изявление за купуването му и се отказва от владението върху него. Едва след това с настоящата искова молба ищецът се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност.

Правото на собственост по давност не се придобива автоматично с изтичането на установения в закона срок, тъй като давността не се прилага служебно/ чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС/. Необходимо е владелецът да се е позовал на изтекла в негова полза давност –като се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка ,като предяви иск за собственост или като противопостави възражение по предявен срещу него собственически иск. При прекъсване на владението и преди владелецът да се е позовал на изтеклата в негова полза давност се заличават правните й последици , както е в настоящият случай. Съобразно задължителните указания на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2012 г., ОСГК, позоваването на придобивната давност, съгласно чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС, не е елемент от фактическия й състав, включващ изтичането на определен от закона период от време и владение, но нейната правна последица, изразяваща се в придобиване на правото на собственост, не настъпва автоматично с изтичане на предвидения от закона срок, а е необходимо волево изявление по смисъла на чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС за потвърждаване на намерението за своене, чрез предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, при наличие на каквото позоваване правните последици на давността по придобиване на правото на собственост се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, като в този смисъл е и решение №121/21.06.2013г. на ВКС по гр.д.№862/2012г. на ІІ г.о.

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d49a0a7-8645-4c3b-8f94-820ebb3bd774