Определение № 2744 от 22.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2744 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502792 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД чрез юрк.Р. И. против разпореждане №28789/14.12.2022г. по ч.гр.д.№1 7183/2022г. на ПдРС, 1 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против Г. Б. М., ЕГН ********** по отношение на сумите от 214,76 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит от 08.05.2015 г., сумата 74,44лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.04.2017 г. до 20.07.2017 г., сумата 183,32 лева – неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 20.07.2017 г.; 255,08лв. - законна лихва от 20.07.2017 г. до 24.11.2022г., както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане; иска се неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми срещу длъжницата.Претендира за разноски в размер на 15 лв. –ДТ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.

В частната жалба са изложени оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недействителен на основание чл.22 от ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит. Погрешни били констатациите на районния съдия за несъответствие на съдържанието на 1 договора с изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11, вр. чл.19, ал.1- 4 от ЗПК.

Във ЧЖ са изложени съображения, че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит; че заповеднят съд няма правомащия да се произнася по валидността на сделката; че при постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Изложени са подробни мотиви за това, че годишният лихвен процент от 41,17% /размерът на договорното възнаграждение/ не противоречи на добрите нрави, а ГПР от 49,89% е в съответствие със закона – чл.19,ал.1 ЗПК.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№17183/2022г. на ПдРС, 1 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените по-горе суми, дължими по договор за потребителски кредит №5014325543/08.05.2015 г., по отношение на които заявлението е отхвърлено.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 08.05.2015 г., ведно с общите условия на дружеството кредитодател. Заявлението е за парично вземане в размер от 727,60 лева, включващо 214,76 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит от 08.05.2015 г., сумата 74,44лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.04.2017 г. до 20.07.2017 г., сумата 183,32 лева – неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 20.07.2017 г.; 255,08лв. - законна лихва от 20.07.2017 г. до 24.11.2022г., както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Видно от завереното копие от договора, отпуснатият кредит е в размер на 1100 лв. при ГЛП – 41,17% и ГПР – 49,89%, а възнаграждението по закупения пакет от Допълнителни услуги е в размер на 1099,92 лв., които предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за 2 отпускане на потребителски кредит, възможност за отглагане а определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датат на падеж и улеснена процецуа за получаване на допълнителни парични средства ПОС намира, че практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от 1099,92 лева, т.е. в размер на 100% от отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР от 49,89%, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 41,17%. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва, ГПР и общ размер на плащанията са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. В заявлението е посочено, че длъжницата е заплатила по сключения договор общо 2275,80лв., т.е. повече от размера на кредита. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит

България“ЕООД частна жалба против разпореждане №28789/14.12.2022г. по ч.гр.д.№17183/2022г. на ПдРС, 1 гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4