Решение № 202 от 18.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Дацов

Светла Букова

Калинка Ст. Георгиева в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (СГП-София) като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600323 по описа за 2021 година

С Присъда №24 от 08.09.2020 година Софийски окръжен съд – наказателно отделение, шести състав по НОХД № 379/2018 година е признал на основание чл. 303 от НПК подс. М.

П. Б., с ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.01.2015г. около 19.00 часа в с. ***, общ.

***, обл.***, на ул. „***" пред имот №1, в купето на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Туарег" с per. № ***, чрез използването на огнестрелно оръжие - пистолет марка „Макаров", кал. 9x18 мм., с неустановен сериен номер, умишлено е умъртвил другиго - В. С.

О. с ЕГН ********** от с.***, като деянието е извършено предумишлено и със средство, опасно за живота на мнозина, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 17 години „лишаване от свобода“, като го е оправдал за това деянието да е извършено по начин, опасен за живота на мнозина.

Признал е подсъдимия на основание чл.303 от НПК за виновен и това, че на неустановена дата и място е придобил и до 20.01.2015 г. в с. ***, общ. ***, обл. *** е държал огнестрелно оръжие по смисъла на ЗЗВОБПИ - пистолет марка „Макаров" кал. 9x18 мм. с неустановени серия и номер и боеприпаси по смисъла на ЗЗВОБПИ - 9 броя бойни патрони кал. 9x18 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 4 години „лишаване от свобода“, като го е оправдал за това придобиването и държането на огнестрелното оръжие и боеприпасите да осъществяват поотделно състава на престъплението по чл.339, ал. 1 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание измежду 1 така определените, а именно 17 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим.

Произнесъл се е по чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК, гражданския иск, веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда в срок е депозирана въззивна жалба от адв.Г. – защитник на подсъдимия с молба за отмяна и постановяване на оправдателна присъда поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Алтернативно се иска поради явна несправедливост на наказанието за намаление на същото. В допълнение към въззивната жалба се обосновават гореизложените доводи, като на същите съдът ще отговори на по-късен етап.

Депозирани са въззивни жалби и допълнения към тях от адв.А. и адв.Н. – повереници на гражданските ищци и частни обвинители И., Н. и С. с молба за увеличение размера на обезщетението и наказанието, като за последното се иска изменение на присъдата в „доживотен затвор“.

Срещу така депозираните въззивни жалби и допълнения адв.Г. е депозирала две възражения, в които обосновава същите като неоснователни и моли да се оставят без уважение.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.

Подсъдимият поддържа казаното от своите защитници.

САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Правилно и законосъобразно, съобразявайки се с доказателствата по делото и анализирайки същите подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която настоящата инстанция споделя, а именно:

Пострадалият В. О. живеел в гр.*** със семейството си - съпругата А. Й. и ненавършилата пълнолетие дъщеря М.С., която от 9-ти клас учела в училище в Австрия.

Родителите на детето и особено бащата често пътували до Австрия, за да се видят с дъщеря си, а през останалото време тя всеки ден общувала по телефона с баща си, към когото била особено привързана.

От 04.12.2000г. до смъртта си О. работел на трудов договор в „Д. експерт" ЕООД, 2 като заемал длъжността инспектор. Между „Д. експерт" ЕООД и „ДЗИ - 03" ЕАД в течение на времето били подписани няколко договора, съгласно клаузите на които първото дружество извършвало издирване и откриване на противозаконно отнети МПС, застраховани при ДЗИ - 03 по автомобилна застраховка „Каско" с покрити рискове „кражба" и „грабеж".

Пострадалият О. представлявал „Д. експерт" ЕООД в ДЗИ - 03 и по тази причина му бил осигурен офис в намиращата се на ул.„Бенковска" в гр.София сграда на второто дружество. Той се занимавал именно с изпълнение задълженията на „Д. експерт" ЕООД по посочения договор, като поради естеството на дейността си поддържал контакти и с други застрахователни компании.

Бащата на пострадалия - С. О., по силата на наследствено правоприемство, бил собственик на идеална част от имот с номер 079058, находящ се в землището на с.***, община ***, местността „***" с площ 1.199 дка, като отдал през 2009г. собствената си част под наем на Д. М. - управител и едноличен собственик на „ДАНИ МОТОРС 2008" ЕООД и упълномощил М. да извършва дейности по управление.

Имотът бил електрифициран и ограден от всички страни, като на територията му са съхранявали различни автомобили, свързани с дейността на „Д. експерт" и ДЗИ - 03, а и такива, изкупени от пострадалия след настъпване на застрахователно събитие. През нощта недвижимият имот се охранявал от различни наети от пострадалия лица, на които О. заплащал възнаграждение за услугите „на ръка", без да бъдат съставяни каквито и да било документи.

В периода от 2009 година и до смъртта на В. О. услугите по охрана на недвижимия имот в с.*** били изпълнявани последователно от различни лица, сред които синовете на свидетеля В. Д., свидетеля Б. В. (който бил и шофьор) и подсъдимият М.Б.. Последният узнал от свой познат за възможността да работи срещу заплащане за пострадалия О. и започнал от неустановен с точност период (около 2012 година) да изпълнява различни услуги за него - вкл. ремонтни дейности по автомобили, домакински ремонти, нощна охрана на недвижимия имот в с.*** и други подобни. За извършваното подсъдимият Б. също получавал от пострадалия заплащане „на ръка", в неустановен по делото размер.

В контактите си по повод възложените от пострадалия дейности подсъдимият Б. бил известен с прякора „М.".

В ежедневните си служебни дейности пострадалият О. използвал различни автомобили, сред които лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Туарег", c per. № ***.

Автомобилите били управлявани от някое от наетите без трудово правоотношение от пострадалия лица, които имали задължението да откарват пострадалия до различни дестинации в гр.София и извън града, вкл. в случаите на предприети от него и семейството му пътувания по лични причини. Отношенията между пострадалия О. и лицата, които 3 работели за него били нормални, служебни, като ключовете от ползваните от пострадалия автомобили стояли според случая у него или у лицето, което на следващия ден изпълнявало ролята на шофьор.

Подсъдимият Б. живеел в с. *** с родителите си и сестра си - свидетелката В. Б., която по това време поддържала интимна връзка със свидетеля Т. Б.. Освен осъществяваните срещу заплащане от пострадалия дейности, в семейния имот подсъдимият извършвал ремонт на автомобили срещу заплащане, работел и на непълно работно време в лесовъдна фирма, а при нужда помагал в стопанисвания от семейството му магазин/кафене в селото.

През 2014 г. нощната охрана на недвижимия имот в с.*** се осъществявала от подсъдимия М.Б. и свидетеля Б. В., които се редували.

На неустановена дата през пролетта на същата година пострадалият О. установил липсата на различни части от оставените на съхранение в имота автомобили. Той се усъмнил в двамата охранители и на 25.04.2014 г. ги събрал в офиса си и поставил пред тях въпроса за липсата на части. Там по това време бил и свидетелят В. Д., семеен приятел на пострадалия. Свидетелят В. признал, че съвместно с подсъдимия е извършил сваляне и продажба за лична изгода на катализатор от един от паркираните автомобили, а подсъдимият Б. освен за катализатора поел вината и за другите констатирани от пострадалия липси.

Пострадалият поискал свидетелят В. да възстанови причинените от него щети, които оценил на 600 лв. и двамата се разбрали свидетелят да отработи тази сума, полагайки личен труд за О.. За причинените от подсъдимия Б. щети, оценени от пострадалия на 20 700 лв., последният изискал подписването на запис на заповед за тази сума. След като подсъдимият Б. се съгласил, записът на заповед бил изготвен в офиса на пострадалия и след това подписан от подсъдимия, като подписът му бил удостоверен впоследствие от нотариус.

Пострадалият О. продължил да изпълнява обичайните си дейности, използвайки услугите на подсъдимия Б. и свидетеля В..

След поемането на паричното задължение по записа на заповед, с течение на времето подсъдимият Б. започнал да изпитва притеснения от пострадалия О.. Той започнал да се оплаква от него на сестра си (свидетелката В. Б.), с твърдения за осъществяван психически и физически тормоз и споделял, че е принуждаван от пострадалия да прави както унизителни, така и „страшни" неща, без да уточнява какво има предвид. На предложенията на сестра си да подаде сигнал в полицията срещу О. подсъдимият Б. отказвал с мотива, че ще стане полошо, ако го направи. В неустановен по делото момент към края на 2014 г. подсъдимият показал на сестра си повърхностно нараняване на корема и заявил, че то е причинено с нож от пострадалия. За същото нараняване подсъдимият обяснил на баща си - свидетелят П. Б., че се е наранил при ремонтни дейности по автомобили.

4

Подсъдимият Б. споделял притесненията си от пострадалия О. и на свидетеля В. М.

(двамата били приятели), на когото разказвал за извършвани от пострадалия застрахователни измами, в които принуждавал и него да участва, за упражнявано психическо и физическо въздействие върху него и за изнудване чрез подписани документи. Свидетелят М. многократно казвал на подсъдимия, че за тези обстоятелства следва да бъдат сигнализирани компетентните органи. Подсъдимият отказвал с мотива, че О. е „много силен" и твърдял, че остава още малко, за да му се издължи, като след известно време обявил, че си е намерил друга „хубава" работа и даже обмисля да замине за Германия.

По същото време подсъдимият Б. и свидетелят И. Д. се намирали в приятелски отношения и често общували помежду си. На свидетеля Д. подсъдимият разказвал, че двамата с пострадалия О. се занимават със застрахователни измами - причиняване на пътнотранспортни произшествия със застраховани автомобили и след това незаконосъобразно получаване на застрахователни обезщетения. Подсъдимият предлагал на свидетеля Д. да се включи в посочените действия, от които да получава парични средства.

Подсъдимият Б. съобщил на свидетеля Д. и за това, че отношенията му с пострадалия О. са се влошили поради претенциите на последния за заплащане щетите по охраняваните от него и свидетеля В. автомобили. Финансовите искания на пострадалия притеснявали подсъдимия и в неустановен по делото момент той се снабдил с пистолет „Макаров" и 9 бр. боеприпаси за него, макар да нямал разрешително за придобиване и носене на огнестрелно оръжие. При един от разговорите си със свидетеля Д. през зимата на 2014/2015 г. подсъдимият му показал пистолета и заявил, че е приготвил оръжието за пострадалия О., тъй като му е писнало вече от него и „ще го утрепе". Тъй като не допускал подсъдимият Б. да осъществи подобно деяние, свидетелят Д. не обърнал внимание на изявлението му.

В началото на 2015 г. свидетелят И. Й. започнал работа като шофьор на пострадалия.

Всеки работен ден от седмицата в 08.30 часа свидетелят отивал до дома на пострадалия в ж.к. ***, след което до 17.00 часа транспортирал О. съгласно указанията му. Използваните за тази цел автомобили били на паркинг в близост до жилището на пострадалия.

На 20.01.2015 г. както обикновено свидетелят Й. отишъл до ж.к. *** и взел пострадалия, като в този ден използвали за придвижването си лекия автомобил „Фолксваген Таурег" с ДК№ ***, ключовете за който свидетелят получил сутринта от пострадалия.