Решение № 202 от 22.07.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Габрово, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Д.

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20254200500439 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК: 121265177 чрез адв. С. С. срещу съобщение с изх. № 4195/23.05.2025 г. по изпълнително дело № 20257320400168 по описа на частен съдебен изпълнител В. Ц., с което длъжникът е уведомен за отказа на ЧСИ да намали размера на дължимия от жалбоподателя адвокатския хонорар за процесуално представителство на взискателя по делото и да намали определения размер на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и прекомерен, доколкото не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Твърди, че единствените действия, извършени от процесуалния представител на взискателя, са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване на способа за изпълнението. Сочи, че определената пропорционална тарифа по т. 26 ТТРЗЧСИ също е прекомерна, доколкото се изчислява само върху присъденото вземане по изпълнителния лист и незаконосъобразно ЧСИ е включило към базата за изчисляването й претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя, което съставлявало отделно вземане за разноски по изпълнителното производство. Моли съда да отмени съобщение с изх. № 4195/23.05.2025 г. по изпълнително дело № 20257320400168 по описа на ЧСИ В. Ц., като намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, както и да намали размера на 1 изчислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски.

Взискателят адв. Ж. Д., чрез пълномощника си адв. Х. К., е подала писмено възражение (озаглавено „становище“), с което оспорва жалбата като твърди, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не намира приложение в изпълнителния процес. Сочи, че претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за изготвяне на настоящата частна жалба е в размер на 480 лева, предвид което прави възражение за прекомерност.

Излага съображения, че в настоящето производство не следва да се ангажира отговорност за разноски. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, като излага, че постъпилата сума по изпълнително дело е в следствие на наложен запор на банковите на длъжника, който е поискан от процесуалния представител на взискателя.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело № 20257320400168 на ЧСИ В. Ц. с рег. № 732 е образувано по молба от 23.04.2025 г. на взискателя адв. Ж. Д., подадена чрез адв. Х. К., срещу жалбоподателя.

Към молбата е приложен изпълнителен лист, обективиращ вземане на адв. Д. в размер на 400 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и вземане в размер на 400 лева - възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

Към молбата е приложено и пълномощно, видно от което договореното адвокатско възнаграждение за представителството на взискателя е в размер на 500 лева. Видно от същото пълномощно взискателят е заплатил същото изцяло и в брой, като в тази част документът има характер на разписка /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/.

След образуване изпълнителното производство ЧСИ В. Ц. е изпратила покана за доброволно изпълнение на длъжника, с която е определила размера на задължението на същия - главница, разноски за изпълнителното производство – адвокатско възнаграждение, както и такса съгласно т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

След изпратена покана за доброволно изпълнение, в срока по нея, е постъпило плащане на сумата по изпълнителното дело от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.

На 02.05.2025 г. е постъпило възражение от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД с вх. № 5058 с искане за намаляване на определените разноски по изпълнителното дело, в това число адвокатското възнаграждение като прекомерно и пропорционалната тарифа по т. 26 ТТРЗЧСИ. Същото е оставено без уважение от съдебния изпълнител.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

2

Жалбата е подадена в законовоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Съгл. чл. 435, ал. 2 от ГПК изпълнителните действия, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол по жалба на длъжника са лимитативно посочени, като сред тях попадат разноските по изпълнението, каквато е настоящата хипотеза. Макар в жалбата погрешно да е посочено, че се обжалва съобщение с изх. № 4195/23.05.2025 г., с което длъжникът е уведомен, че възражението му, съдържащо искане за намаляване на адвокатския хонорара и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е оставено без уважение, съдът приема, че настоящата жалба е насочена срещу разпореждането на ЧСИ, с което са оставени без уважение искането на жалбоподателя за намаляване разноските, дължими от него за адвокатско възнаграждение на взискателя – поради прекомерност, както и искането за редуциране размера на дължимата такса на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ, посочени в постановлението за определяне на разноските, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На първо място, следва да се има предвид, че в чл. 79 ГПК е формулирано основното правило по отношение на разноските в изпълнителното производство – те са за длъжника.

Щом изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя, който притежава изпълнителен лист за събиране на свое вземане и длъжникът не твърди да е удовлетворил вземането преди образуване на изпълнителното производство, то не се нуждае от доказване факта, че за взискателя е съществувал интерес от принудително изпълнение. Плащането, направено след образуване на изпълнителното производство, дори в срока за доброволно изпълнение по ПДИ, не освобождава длъжника от отговорност за заплащане на разноски по изпълнението, тъй като изпълнителния процес представлява сурогат на доброволното изпълнение.

Според Тълкувателно решение № 2 от 26.05.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС „Първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ“.

Основанието за намаляване на адвокатското възнаграждение в гражданския процес е в чл. 78, ал. 5 ГПК. Според тази норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за 3 адвокатурата. Законовата разпоредба се намира в общата част на ГПК, поради което в съдебната практика се приема безспорно, че тя е приложима както в исковия, така и в изпълнителния процес /Определение № 403 от 1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г., V г. о. на ВКС/.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят, който е адвокат, чрез своя упълномощен пълномощник, е подал молба за образуване на изпълнителното производство с посочване на изпълнителен способ - запор на банкова сметка. Други действия от страна на пълномощника на взискателя с цел удовлетворяване на паричните вземания не са предприемани и не се е наложило да бъдат предприемани, доколкото по делото са налице данни, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изпълнил дълга, заедно с всички разноски по изпълнителното дело. Доколкото в конкретния случай не са налице процесуални усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се намали до посочения от жалбоподателя размер на 200 лева. Наред с това, следва да се има предвид, че доколкото взискателят е адвокат, то настоящия случай не се установяват основания и не е доказана нуждата и причината взискателят адв. Ж. Д. да възлага защитата си по изпълнителното дело на друг адвокат. По мнение на съдебния състав за взискателя не е било необходимо осъществяване на процесуално представителство от друг адвокат, при положение, че с оглед професионалната си дейност, е разполагал с необходимите знания сам да подаде молба за образуване на изпълнително производство, което е относимо към хипотезата на чл. 3 ГПК за недобросъвестно упражняване на права, но в случая не може да се обсъжда по същество наличието на такова, доколкото не са изложени твърдения от жалбоподателя в този смисъл.

Досежно другото основно възражение в жалбата за незаконосъобразно изчисляване на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът намира, че ЧСИ В. Ц. неправилно е определила основата върху, която следва да се изчисли таксата и съответно същата следва да се намали.

Когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение /за разлика от случая, когато изпълнението се извършва от държавен съдебен изпълнител, където намира приложение изключението на чл. 53, ал. 2 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс/. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело 4

/Решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

Тази такса се дължи само върху размера на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, като в него не се включват разноските по изпълнението. За изпълнението на парично вземане се дължи такса върху събраната сума, а парично притезание по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ е материалния интерес по чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ и именно това представлява основата за определяне на пропорционалната такса. Разноските по изпълнението са съпътстващи принудителното изпълнение, като те трябва да бъдат събрани от длъжника, но не се включват при определяне на основата, въз основа на която се определят пропорционалните такси за ЧСИ. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи.