Протоколно определение № 1502 от 06.02.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 1502 гр. ******, 01.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Б. ВАСИЛЕВ

Съдебни

ВАЛЯ П. БАГДАТОВА заседатели: МАРГАРИТА Н. ЦВЕТАНОВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ и прокурора М. Ив. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Н. Б. ВАСИЛЕВ Наказателно дело от общ характер № 20241110200286 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ А. Т. Ш. , редовно призован, с получени на 18.01.2024г. обвинителен акт и разпореждане на съдията-докладчик, явява се лично, доведен от Затвора – гр. Бобов дол.

В залата се явява адв. В. С. – назначен от досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия, редовно призована.

СВИДЕТЕЛИТЕ:

И. Н. Д. (пострадала), редовно призована, явява се лично.

В залата присъства Емилия Петрова Ангелова – майка на подсъдимия.

СЪДЪТ разясни на пострадалата нейните права по чл.76 и чл.84 от НПК и я запита същата дали желае да участва като частен обвинител и граждански ищец по делото.

СВИДЕТЕЛКАТА: Бих предпочела да не се конституирам като частен обвинител и граждански ищец. Искам само да бъда свидетел по делото. Имам малки деца и не мога да участвам в процеса.

СЪДЪТ освободи свидетелката И. Д. от съдебна зала, след нейното изявление, че не желае да се конституира като страна (частен обвинител и 1 граждански ищец) по делото.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед на липсата на процесуални пречки,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОВЕРЯВА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМОТО ЛИЦЕ:

А. Т. Ш. , роден на ********г. в гр. ******, българин, с българско гражданство, без образование (завършен втори клас), неженен, осъждан, безработен, с постоянен адрес: гр. ******, *****************, с ЕГН: **********.

Самоличността снета по данни от протокол за разпит на обвиняем от досъдебно производство и по данни на присъстващата в залата негова майка – ***** с л. к. № *************. и с ЕГН: **********.

СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия, вкл. и правото му на отвод на съдебния състав, прокурора или съдебния секретар.

ПОДСЪДИМИЯТ: Наясно съм с правата си. Отводи няма да правя.

ЗАЩИТНИК АДВ. С.: Няма да правим искания за отвод на посочените лица.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на страните по въпросите на разпоредителното заседание по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Настоящото наказателно производство е родово и местно подсъдно на СРС.

Не са налице предвидените в НПК предпоставки за спиране или прекратяване на наказателното производство.

В хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними и съществени процесуални нарушения по смис. на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалата.

Считам, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на особените правила, при съгласие на защитника и подсъдимия за това.

Същевременно, не е необходимо делото да се разгледа при закрити врата, или да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и не са налице основания за извършване на съдебно-следствени действия по делегация.

По отношение на мерките за процесуална принуда, към настоящия момент към подсъдимия А. Т. Ш. е взета мярка за неотклонение „задържане 2 под стража” и считам, че липсва основание за нейната отмяна или изменение.

Нямам искания по доказателствата.

Моля да насрочите делото за разглеждане в съдебно заседание по същество.

ЗАЩИТНИК АДВ. С.: Аз споделям позицията на колегата прокурор, но ще изразя мнение по отделните въпроси.

Настоящото наказателно производство е родово и местно подсъдно на СРС като първа инстанция.

Не са налице предвидените в НПК предпоставки за спиране или прекратяване на наказателното производство.

В хода на досъдебното производство считаме, че не са допуснати отстраними и съществени процесуални нарушения по смис. на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Склонни сме за разглеждане на делото по реда на Глава XXIX от НПК – със споразумение, както и представителят на прокуратурата предложи.

Същевременно, не е необходимо делото да се разгледа при закрити врата, или да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и не са налице основания за извършване на съдебно-следствени действия по делегация.

Мярката за процесуална принуда, с оглед повдигнатото обвинение, е адекватна към момента.

Нямам искания по доказателствата.

Моля да насрочите делото за разглеждане на делото по общия ред.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам становището на защитника ми по всички тези въпроси. Съгласен съм с нейната позиция по всички тях.

Съдът се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване установява следното по въпросите на разпоредителното заседание:

С оглед внесеното обвинение от СРП за престъпление от общ характер, делото е родово и местно подсъдно на СРС като първа инстанция.

Към настоящия момент този съдебен състав не е установил наличие на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

От изложението на страните съставът на съда разбира, че те имат намерение да преговарят за евентуално приключване на делото по реда на особените правила на Глава XXIX от НПК, като към настоящия момент волята им в тази насока не е обективирана в писмен проект за 3 споразумение, който съдът да разгледа и евентуално одобри, от което пък следва, че принципно делото би следвало да се насрочи по реда на общите правила (Глава XX от НПК), ако не са налице основания съдът да упражниява други правомощия в рамките на разпоредително заседание.

По следващия въпрос настоящият съдебен състав намира, че разглеждането на делото при закрити врати, или привличане на резервен член – съдия или съдебен заседател, не е наложително. Назначаване на защитник, при наличие на назначен вече служебен защитник в досъдебното производство, също не се налага, както и не се налага назначаване на вещо лице, преводач или тълковник.

Няма необходимост от съдебно-следствени действия по делегация.

Мярката за процесуална принуда, взета спрямо А. Т. Ш. във вида на мярка за неотклонение „задържане под стража” следва да остане в действие към настоящия процесуален етап, т. к. участието на същия в производството е задължително, а и периодът на действие е разумен (около два месеца).

Страните нямат искания по доказателствата, което означава, че съдебният състав няма да се произнася по този въпрос, без това да ограничава техните процесуални права и възможности.

Страните считат, че в досъдебна фаза на наказателното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правата на обвиняемото лице, но настоящият съдебен състав е на обратното становище и аргументите за това са следните:

На стр.1 от обвинителния акт (ОА) прокурорът е посочил, че пострадалата И. Д. (абз.3, стр.1 на ОА) е оставила своето портмоне върху масичка, намираща се в близост до входа на православния храм, след това влязла във вътрешността на храма, а обвиняемият се е възползвал от „невниманието на свидетелката”, взел портмонето и бързо напуснал църквата.

Така описаните факти, според съдебния състав, отговарят напълно на заложения в т.2, абз.3 на Тълкувателно решение № 54 от 1989г. на ОСНК на ВС критерий, при който кражбата на вещи следва да бъде квалифицирана по чл.195, ал.1, т.2 от НК, т. к. вещите са оставени без постоянен надзор.

Няма данни (поне прокурорът не е отразил такива) да са заключвани вещите на пострадалата в помещение, няма данни да са били разбивани врати или други прегради, или да са ползвани технически средства за достигането до вещите, като „невниманието на свидетелката” всъщност означава, че тя не е упражнявала постоянен надзор върху своите вещи, .

След като е налице фактическо описание в обстоятелствената част на обвинителния акт, сочещо на квалифициращ белег на деянието, в 4 диспозитива на този обвинителен акт следва да има правна квалификация, съответна на описаните факти. Такава обаче, няма във внесения от СРП обвинителен акт.

Отделно от това, и на второ място, след като прокурорът е посочил в правната квалификация, наличието и на двете хипотези па на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, е редно в същия този диспозитив, опасният рецидив да бъде описан словесно така, както той е описан в самата разпоредба на чл.29, ал.1 от НК.

В настоящия случай прокурорът от СРП само е посочил, че е налице опасен рецидив; посочил е два съдебни акта на СРС, които според него обуславят наличието на този опасен рецидив, но нито е посочил словесно описание на буква „А”, нито това на буква „Б” от чл.29, ал.1 от НК.

Разпечатката съдържа 60 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d4838d3-0885-4039-978d-59dac97e132b