Решение № 429 от 11.11.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е № 429 гр. Русе, 11.XI. 2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 15 октомври 2019г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: НАТАЛИЯ

ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ

: АГЛИКА

ГАВРАИЛОВА

АНТОАНЕТА АТАНАСОВА при секретаря

ДИМАНА СТОЯНОВА в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Аглика Гавраилова в.г.д. №543 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Д.П.С.,***, чрез пълномощника си адв.В.,***, е обжалвал решение №1197/03.07.2019г. на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 1774/2019 г.,с което са отхвърлени предявените от него трудови искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1,2 от КТ.Развива оплаквания за неправилност на решението. Моли въззивния съд да го отмени и да постанови друго,с което да уважи исковете, при законните последици.

Въззиваемата страна „ТАКСИ РУСЕ 365 ”-ЕООД, ЕИК204498852, със седалище и адрес на управление гр.Русе,ул.“Родопи“ №4, представлявано от управителя Х.А., не изразява становище по основателността на жалбата.

Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата е основателна.

За да отхвърли иска за отмяна на уволнението и акцесорния иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1и КТ районният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта за прекратяване на трудовия договор основание по чл.328,ал.1,т.3 от КТ – намаляване обема на работата.

Въззивният съд намира обжалваното решение за неправилно, по следните съображения :

По делото е установено, че трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор № 4 от 01.11.2018г., по силата на който жалбоподателят заема длъжността „шофьор лек автомобил”. В договора е посочено, че същият се сключва на основание чл.68, ал.1 във вр. чл.70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване от 1 месец в полза на работодателя, но „срокът за изпитване може да се прекрати по всяко време“-вж.т.V от договора. На 07.01.2019г. на работника е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ-считано от 7.02.2019г. Със заповед №11 от 07.02.2019г.трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ.

С отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК ответникът-работодател, е представил справка за оборотите на дружеството и извлечения от оборотна ведомост за периода 01.06.2018г. – 31.12.2018г.В същите е отразено, че приходът за м.юни 2018г. е бил на стойност 3140лв.; съответно - за м.07.-965лв.; м.08. – 3761лв.; м.09.-1821лв.; м.10. – 2262лв.; м.11. – 1368лв. и за м.12. – 1798лв. По делото не е било спорно, че ищецът е бил ангажиран с превозна дейност на дружеството. Приетата в първоинстанционното производство икономическа експертиза потвърждава данните по оборотната ведомост.

Доколкото трудовия договор е прекратен считано от 07.02.2019г., вещото лице е направило проверка и за прихода през м.01.2019г., който възлиза на 1643лв. Въззивният съд кредитира заключението на експертизата, което не е оспорено от страните и предвид специалните знания на вещото лице, както и на обстоятелството, че експертизата е изготвена след анализ на съответната счетоводна информация – оборотна ведомост и отчет по журнал на операции по сметка 703 – приходи от продажба на услуги.

От показанията на св.В.Н., посочен от ответника, се установява, че ищецът по делото е бил назначен на работа в дружеството през м.ноември, тъй като „станало ясно“, че през м.октомври управителят не може да се справи с натоварването от клиенти на фирмата.Освен това очаквали и сключване на договор с фирма от гр.Варна, което допълнително ще увеличи обема на превозите.Очакванията не се сбъднали, през м.ноември оборотът паднал, през м.декември имало незначително увеличение, но според свидетеля - недостатъчно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че заповедта за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание е незаконосъобразна. За да се приеме, че при работодателя е налице действително намаляване обема на работа, това състояние следва да обективно да съществува и да е трайно установено към момента на уволнението.От писмените доказателства и от експертизата е видно, че за период от няколко месеца – от м.016.2018г. до 31.01.2019г. ответното дружество е реализирало най-голям оборот през месеците юни – 3140лв. и август 2018г.- 3761лв., а най-малък- през м.юли 2018г.-само 965лв. За месеца, предхождащ назначаването на жалбоподателя-м.10.2018г., приходът е 2262лв., а през м.ноември - 1368лв., но следва тенденция на покачване – през м.декември – 1798лв., през м.януари 2019г.-1643лв.

Работодателят, чиято е доказателствената тежест, трябва да установи, че за един относително продължителен период от време преди правнорелевантния момент – в случая м.01.2019г., е налице спад в обема на реализираните приходи и по конкретно – в обема на извършваните превозни услуги. Ангажираните доказателства не насочват на такъв извод.

Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът за отмяна на заповедта за уволнение да бъде отменена. С отмяната на заповедта като незаконосъобразна следва да се уважи и аксесорния иск за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност.

Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК ответното дружество дължи на жалбоподателя разноските по делото. В случая жалбоподателят е представляван от упълномощен адвокат, който го е защитавал безплатно, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /като материално затруднено лице/. На основание чл. 78, ал.

1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции в общ размер на 860лв, определен при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.1 предл.1 от Наредба

№ 1/09.07.2004 г. при хипотеза на самостоятелно предявени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 от КТ /за отмяна на уволнение и възстановяване на предишната работа/ се дължи за една инстанция адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие или към датата на служебното му определяне от съда. По сметка на Русенския окръжен съд дружеството дължи държавна такса в размер на 50лв. за всеки от неоценяемите искове.

По изложените съображения въззивният съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1197 от 03.07.2019 г., постановено по гр.д.№1774/19 г.на Русенски районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 11/07.02.2019 г.на управителя на „ТАКСИ РУСЕ 365”ЕООД-ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе,ул.“Родопи“ №4, представлявано от управителя Х.А. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д.П.С., ЕГН**********,***, на основание чл.328,ал.1,т.3 от