Решение № 187 от 13.12.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. В. 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно гражданско дело № 20221300500263 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от МБАЛ„ С. П.“ АД – В. , ЕИК .. срещу Решение № 294/ 13.06.2022г. по гр.д.№ 192 по описа за 20 22г. на Видинския районен съд .

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за незаконно уволнението на И. В. К. с ЕГН ********** от гр. В. отменил е Заповед № РД-11- 119/13.12.2021г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, както и Заповед № 82/13.12.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „санитар“ в отделение по Спешна Медицина в МБАЛ „Св. П.“АД, уважен е иска за обезщетение по чл.225 КТ. С решението си районният съд е присъдил и разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

С въззивната жалба се навежда оплакване за неправилност на решението с конкретни съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че районният съд не е преценил правилно събраните доказателства, като е игнорирал и/или е възприел неправилно голяма част от тях.

Решението било необосновано, поради неправилно тълкуване на закона и игнориране на установени по делото факти, които не били взети предвид при решаване на спора. Неправилно и незаконосъобразно било прието, че Заповедта за уволнение е немотивирана.

Счита, че ВРС неправилно е приел, че атакуваната заповед за уволнение е немотивирана като е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и съдебната практика.

Изтъква, че са налице системни нарушения на трудовата дисциплина, като ищцата с действията си 1 не е изпълнила възложената й работа, не е спазила техническите и технологични правила, допуснала е увреждане на имуществото на работодателя и е нарушила правилата за вътрешния трудов ред в ответната болница. Твърди също, че е допуснато съществено процесуално нарушение като съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на ИМ оспорване по чл.193 ГПК на Протокол от 01.12.21г.за проведено заседание на синдикалната секция на НС „Защита“ и списък на присъствалите на ОС на синдикалната секция „Защита“, който е без дата.

Иска от Окръжният съд да отмени решението на ВРС и постанови ново, с което да отхвърли исковете по чл.344,т.1,2 и 3 от КТ и потвърди заповедта за уволнение .

Ответната по жалбата страна –И. В. К. чрез адв. Н. А.-оспорва същата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението на ВРС като законосъобразно. Твърди, че в заповедта за уволнение са посочени деяния, но не и нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че при издаване на атакуваната заповед е нарушен чл.189 КТ и неправилно е посочен чл.187,т.10 КТ като основание за наложеното наказание. Счита, че не е налице системност при нарушаване на трудовата дисциплина и че изобщо не е доказано извършването на сочените от работодателя нарушения, а също че е нарушен чл.186 КТ, тъй като липсва такова виновно нарушение.

Видинският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата пороци на решението, намира следното по предмета на въззивното производство:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищцата е работила при ответника на длъжност „санитар“ в отделение по Спешна медицина при ответника, считано от 03.07.2008г., което и видно от допълнително споразумение № 707/02.07.200г. към 2 трудов договор № 51/21.09.2005г.

Ищцата е запозната с длъжностната характеристика за заеманата длъжност, видно от направените отразявания върху екземплярите, намиращи се в личното й трудово досие.

Със Заповед № РД-П-П9/13.12.2021г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание

„уволнение” на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 187, т. 3 и т. 9 и т. 10 от КТ. Като фактически основания в заповедта е посочено, че:

1. в качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „С. П.“ АД - В., по време на работната си смяна за времето от 09.30ч. до 19.00ч. на 02.11.2021г. е оставила навън пред фургоните на отделението по Спешна медицина, определени за преглед на пациенти, съмнителни за Ковид инфекция лежаща количка, която е била изложена на тежки атмосферни условия - дъждовно време.

2. в качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „С. П.“ АД - В. по време на дневно дежурство но 05.11.2021г.не е изпълнила трудовите си задължения, а именно не е почистила работните бюра и повърхностите в кабинета за амбулаторни прегледи и в другите помещения на отделението по Спешна медицина, не е изхвърлила и почистила кошчетата, не е почистила и дезинфекцирала пода, което е довело до закъснение на работния процес в отделението по Спешна медицина.

3. в качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „С. П.“ АД - В. по време на работната си смяна за времето от 08.00часа до 11.20часа на 17.11.2021г. не е почистила кабинета на регистратурата в отделението по Спешна медицина, както и не е дезинфекцирала повърхностите в отделението по Спешна медицина по време на пандемия, с което застрашава здравето и живота на пациентите и персонала.

Посочено е в заповедта, че горните представляват системни нарушения на трудовата дисциплина, като ищцата с действията си не е изпълнила възложената й работа, не е спазила техническите и технологичните правила, допуснала е увреждане на имуществото на работодателя и е нарушила правилата за вътрешния трудов ред в ответната болница.

Със заповед № 82/13.12.2021г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 от КТ.

И двете заповеди са връчени на ищцата срещу подпис на 14.12.2021г.

По делото са представени три броя искане за даване на писмени обяснения до ищцата във връзка с нарушения на трудовата дисциплина.

Първото искане е за извършено на 02.11.2021г. нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от 09.30ч. до 19.00ч. е оставена навън пред фургоните на отделението по Спешна медицина, определени за преглед на пациенти, съмнителни за Ковид инфекция лежаща количка, която е била изложена на тежки атмосферни условия - дъждовно време.

Второто искане е във връзка с рапорт на д-р Ц. А. за наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 05.11.2021 г. по време на работна смяна / дневно дежурство/ не са изхвърлени и почистени кошчетата и помещенията в отделението по 3

Спешна медицина.

Третото искане е за констатирано от д-р Ц. А. П., че на 17.11.2021г. за времето от 08.00 часа до 11.20 часа не е почистен кабинета на регистратурата в отделението по Спешна медицина, нито са дезинфекцирани повърхностите, което е крайно наложително в условията на епидемична обстановка от разпространение на Ковид - 19.

Ищцата и по трите искания е депозирала пред работодателя писмени обяснения, в които оспорва твърденията за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина.

В представения препис на трудовото досие на ищцата на л. 57 от делото, се съдържа рапорт на д-р Ц. А. - завеждащ отделение по Спешна медицина за констатирани нередности на 05.11.2021г. в 08.00ч. при започване на дневно дежурство, както следва: от нощно дежурство при санитар В. П. П. - неизхвърлени и непочистени кошчета и помещение със започване на дневното дежурство със санитари Е. Б. М. и И. В. К. в 08.40ч. в кабинета по амбулатория, работните бюра и повърхности по другите помещения били замърсени и непочистени. Кошчетата неизхвърлени, пода непочистен и недезинфекциран.

На л. 52 се съдържа рапорт от д-р Б. В. П. за оплакване от поведението на санитарите в отделение по Спешна медицина във връзка с техни интервюта и неглежиране на преките им задължение на 06.11.2021г. и на 09.11.2021г.

По делото е представен препис на публикация от 14.09.2021г. в медийното пространство във връзка с готовност на санитарите от ЦСМП - В. да започнат стачка заради неизплатени им допълнителни средства за работа в Ковид условия.

Представен е протокол от 01.12.2021г. за проведено общо събрание на членовете на синдикална секция на НС „Защита“ в МБАЛ „С. П.“АД - В. за избор на ръководство на синдикалната секция като за председател е избрана С. К., а за секретар В. П. и И. К..

Представено е и удостоверение № 028/02.12.2021г. издадено от Председателя на НС „З.“ за горните обстоятелства, както и е изпратено уведомление за това до МБАЛ „С. П. АД, без данни за датата на получаването му от болницата.

По делото са събрани гласни доказателства като са оформени две групи показания. От една страна Ц. А./началник Спешно отделение/, и Д. С./медицинска сестра/, според които И. В. К. не се е справяла със задачите си и от м. октомври 2021г. е занемарила служебните си задължения.

От друга страна А. Т. и В. П., които са санитари и колежки на уволнената са свидетелствали, че сочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина не отговарят на истината. Свидетелките А. Т. и В. П. - колеги на ищцата установяват обстоятелства във връзка с това, че на санитарите в отделението не се давали редовно допълнителните средства за работа с ковид пациенти, заради което се извършвало нерегламентирано разпределение на пари помежду им. Поради създалата се ситуация, санитарките се обърнали за съдействие към НС „З.“, започнали протестни действия ,като направили две стачки - през м. октомври 2021г. и през м. ноември 2021г. Тогава и започнало да се говори, че ще бъдат уволнени. Свидетелките посочват, че 4 след като излезли на протест, започнали да ги наказват, че не си вършат работата, а дотогава никой не им е правил забележки и не са имали наказания.