Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2872 от 16.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25461/2025
Вид
Решение № 2872
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2872 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110125461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Предявени са осъдителни искове от „*** срещу **** с правно основание чл.

266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 960 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за услуги от 12.11.2024 г., за която са били издадени фактура № 0000000439 от 06.12.2024 г. за сумата от 480 лв. с ДДС за месец 11.2024 г. и фактура № 0000000452 от 12.12.2024 г. за сумата от 480 лв. с ДДС за месец 12.2024 г., ведно със законната лихва от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 52,33 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 12.12.2024 г. до 06.05.2025 г.

Ищецът „*** твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне на услуги от 12.11.2024 г., по който ищецът, като изпълнител, се задължил да изготви текстове за блог статии на възложителя и да извърши редакция и корекция на създаденото съдържание срещу възнаграждение в размер на 100 лв. без ДДС за всяка написана статия. В раздел 3 от договора било уговорено, че за изготвените и одобрени статии изпълнителят следва да изпраща на възложителя фактура в електронен вид, като заплащането се извършва въз основата на издадена фактура в края на всеки месец, в срок от 5 работни дни от нейното издаване. Твърди, че за месец ноември 2024 г. е подготвил и изпратил общо 4 броя статии, които били приети от възложителя без забележки, за която услуга била издадена фактура № 0000000439 от 06.12.2024 г. за сумата от 480 лв. с ДДС. За месец декември 2024 г. изпълнителят подготвил и изпратил отново 4 броя статии, които отново били приети от възложителя без 1 забележки. За посочената услуга изпълнителят издал фактура № 0000000452 от 12.12.2024 г. за сумата от 480 лв. с ДДС. Въпреки че ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по договора, ответникът не е заплатил дължимото му се възнаграждение, поради което на 12.03.2025 г. чрез електронно съобщение „*** е изпратил до възложителя покана за доброволно изпълнение, но така и не последвало плащане, въпреки заявената от страна на последния готовност да извърши такова в срок до 31.03.2025 г. Счита се, че възложителят е изпаднал в забава по всяка една от фактурите 5 дни след тяхното издаване. При изложеното, предявява настоящите искове, като претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника ****.

В проведеното първо съдебно заседание на 12.02.2026 г. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание по делото; 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл. 131, ал. 1 ГПК лично на управителя на ответното дружество са връчени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като му е указано в едномесечен срок да вземе становище по иска и да посочи доказателства. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. Възможността за постановяване на неприсъствено решение е указана на ответника и с определението по чл. 140 ГПК, 2 препис от което също е връчен на управителя на ответното дружество. С оглед на това, съдът намира искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва да мотивира решението по същество.

С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът, в чиято полза следва да се присъдят разноски за производството по обезпечение на бъдещ иск в размер на 602 лв. (307,80 евро) и разноски за исковото производство в размер на 581,13 лв. (297,13 евро).

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, да заплати на „***, ЕИК *** на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 960 лв. (490,84 евро), представляваща дължимо възнаграждение по договор за услуги от 12.11.2024 г., за която са били издадени фактура № 0000000439 от 06.12.2024 г. за сумата от 480 лв. с ДДС за месец 11.2024 г. и фактура № 0000000452 от 12.12.2024 г. за сумата от 480 лв. с ДДС за месец 12.2024 г., ведно със законната лихва от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането; 52,33 лв. (26,76 евро), представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението по договор за услуги от 12.11.2024 г. за периода от 12.12.2024 г. до 06.05.2025 г.

ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, да заплати на „***, ЕИК *** на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумите: 602 лв. (307,80 евро) – разноски за обезпечителното производство, и 581,13 лв. (297,13 евро) - разноски за исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3