Акт от 05.07.2017, Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

№ 36 гр. *****, 5.07.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Еленският районен съд – първи състав в публичното заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Искра Вараджакова при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 374 по описа за 2016 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК - положителен установителен иск за собственост.

Постъпила е искова молба от Л.Р.К. и Р.К.К. против Д.С.Д., М.С.Д., Ц.Д.Н., Д.Х.С., Х.Д.П., Х.В.Н., Н.Д.Д., Б.К.А., П.М.Д., К.Д.К., Д.Ж.М., Е.Ж.М., С.А.К. и Г.А.Г.. В същата се твърди, че ищците заедно с И.Х.Г. и К.Х.С. са наследници на К.Д.К.,*** ********, при квоти: 1/3 идеална част за Л.Р.К., 1/3 идеална част за Р.К.К., 1/6 идеална част за И.Х.Г. и 1/6 идеална част за К.Х.С..

Наследодателят на ищците подал заявление с вх. № 63/04.09.1991 год. до Поземлена комисия гр. ***** ******** за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. *****, общ. ***** ********, които навремето бил внесъл в ТКЗС, където заедно със съпругата си – първата ищца били член-кооператори. С Решение № 136А/29.09.1993 год. било възстановено правото на собственост на наследниците на Д.К. К.върху следния земеделски имот: Нива от 2.937 дка, трета категория, м. „*********” в землището на с. *****, общ. ***** ********.

С Решение № 161/29.09.1993 год. било възстановено правото на собственост на наследниците на Д.К.К.върху следните земеделски имоти: 1. Нива от 5.500 дка, пета категория, м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****, общ. ***** ********; 2. Нива от 7.500 дка, пета категория, м. „*********”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****, общ. ***** ******** и 3. Нива от 13.201 дка, пета категория, м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****, общ. ***** ********.

Ищците твърдят, че с ответниците имат общ наследодател Д.К. К., който преди смъртта си разделил притежаваните от него земеделски земи между децата си, като заявил, че останалите в негова собственост земи предоставя на сина си К.Д.К., с който живеели в едно общо домакинство и който поемал издръжката и гледането му и това на съпругата му С.Д. К.а. Тази негова воля била отразена в декларация от 10.10.1950 год., с която нивите били внесени в ТКЗС на името на К.Д. К., а именно: 1. Нива в м. „****** *******” от 3.000 дка, при съседи: Х.И.А., К.К., дере; 2. Нива в м. „*** *******” от 1.500 дка, при съседи: К.А., Й.Ц., дере; 3.

Нива в м. „******” от 5.000 дка, при съседи: П. П., Д. И., път; 4. Нива в м. „*********” от 2.100 дка, при съседи: път, К.А., Д.; 5. Нива в м. „*** *****” от 0.900 дка, при съседи: път, К.К., К.М.; 6. Нива в м. „**** ****” от 2.600 дка, при съседи: път, К.С., Н. А.; 7. Нива в м. „*** *****” от 0.900 дка, при съседи: К.А., Х.Р., Д. Г.; 8. Нива в м. „**********” от 2.600 дка, при съседи: П. Ц., Н. К., път;

9. Ливада в м. „***** ******” от 2.500 дка, при съседи: общинско блато, Н. Н., Н.

Б.; 10. Нива в м. „*******” от 3.000 дка, при съседи: Н. Н., К.А., път; и 11.

Нива в м. „*****” от 4.0 дка, при съседи: река, калтинчени, цигановчени. След произнасяне на Поземлена комисия гр. ***** ******** с Решение № 136А/29.09.1993 год. и Решение № 161/29.09.1993 год., А.Д.П.предявила иск за делба на посочените в решенията земеделски земи, въз основа което било образувано гр. д.

№ 58/1994 год. по описа на Районен съд – ***** ********. В съдебно заседание по делото, проведено на 13.02.1995 год. сънаследниците Д.С., М.М., Б.К., С.А., Г.Г., П.Д. и К.Д. потвърдили волята на общия наследодател Д.К. К., че тези земеделски земи следва да останат в собственост на К.Д.К. и заявили лично, че нямат претенции към същите. С молба от 08.05.1995 год. ищцата по делото А.Д.П.оттеглила иска за делба и с Определение от 25.09.1995 год. по гр. д. № 58/1995 год. по описа на Районен съд – ***** ******** последното било прекратено. Ищците твърдят, че техният наследодател К.Д.К. отдавал възстановените земеделски имоти с посочените по-горе решения от свое име под аренда до смъртта си, която настъпила на 18.11.2004 год. Впоследствие неговите наследници упражнявали фактическа власт върху тях необезпокоявано, като ищцата Л.Р.К. сключвала договори за аренда, което продължава да прави и към настоящия момент. Ищците заявяват, че повод за настоящия иск била заявена претенция за полагаема аренда от страна на Ц.Д.Н., една от наследниците на Д.К. К., и снабдяването й с удостоверение за наследници от неин пълномощник, който заявил в кметство с. *****, общ. ***** ******** намерението й да се разпореди с идеалната си част. Ищците считат, че за тях възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че в качеството си на наследници на К.Д.К.,*** ********, са собственици на следните земеделски имоти на основание наследство и давностно владение, а именно:

1. Нива от 2.937 дка, трета категория, м. „*********”, имот № ****** по картата на землището на с. *****, общ. ***** ********, при съседи: имот № ****** – нива на М.Д.К., имот №******– нива на наследниците на К.А. К., имот № ****** – отводнителен канал на Община ***** ********, имот № ****** – нива на Х.И.К., имот № ****** – нива на Х.И.К. и имот № ******– нива на А.Х.А.;

2. Нива от 5.500 дка, пета категория, м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****, общ. ***** ********, при съседи: имот № ****** – полски път на Община ***** ********, имот № ****** – нива на Х.И.К., имот № ****** – нива на Й.Х.С., имот № ****** – нива на наследниците на Д.С.Н., имот № ****** – нива на Х.И.К. и др., имот №******– нива на А.Х.У.и имот № ****** – полски път на Община ***** ********;

3. Нива от 7.500 дка, пета категория, м. „*********”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****, общ. ***** ********, при граници: имот № ****** – нива на С.Н.С., имот № ****** – полски път на Община ***** ********, имот № ****** – нива на наследниците на Н.

И. ****** и др. и имот № ****** – нива на наследниците на Д. Х.К.;

4. Нива от 13.201 дка, пета категория, м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****, общ. ***** ********, при граници: имот № ****** – нива на наследниците на М.Н.К., имот № ****** – полски път на Община ***** ********, имот № ****** – нива на Т.Т.П., имот № ****** – нива на Х.И.К. и имот № ****** – полски път на Община ***** ********, при квоти 1/3 идеална част за Л.Р.К.,

1/3 идеална част за Р.К.К., 1/6 идеална част за И.Х.Г. и 1/6 идеална част за К.Х.С..

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Г.А.Г., в който заявява, че няма претенции към описаните в исковата молба земеделски имоти. Признава иска и заявява, че не е давал повод за завеждането му, поради което моли да не му се присъждат съдебни разноски. Освен това същият твърди, че от покойната си майка знае, че общият наследодател на страните Д.К. К.е дал земи на всичките си деца, като процесните имоти, описани в исковата молба, са останали за неговия вуйчо – К.Д.К..

Постъпил е отговор на исковата молба от

С.А.К., в който заявява, че няма претенции към описаните в исковата молба земеделски имоти. Заявява, че признава иска, както и че не е давала повод за завеждането му. Моли съда да не й присъжда съдебни разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от

Д.Ж.М., в който заявява, че признава иска и тъй като да не е давал повод за завеждането му, моли съда да не му бъдат присъждани разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от

Е.Ж.М., в който заявява, че признава иска и тъй като не е давал повод за завеждането му, моли съда да не му присъжда разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от

П.М.Д. и К.Д.К., които заявяват, че нямат претенции относно описаните в исковата молба процесни земеделски имоти. Признават иска и тъй като не са давали повод за завеждането му, молят съда да не им присъжда разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от

Б.К.А., в който заявява, че признава иска и тъй като не е давала повод за завеждането му, моли съда да не й присъжда разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от

Д.Х.С., в който заявява, че няма претенции относно процесните имоти. Признава иска и тъй като не е давала повод за завеждането му, моли съда да не й присъжда разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответниците Д.С.Д., М.С.Д. и Ц.Д.Н., чрез адв. Д.Д.. В същия излагат подробни съображения:

По допустимостта на предявения иск се взема становище, че исковата молба е недопустима по отношение на тримата ответници, тъй като последните не са надлежна страна по спора. На 13.11.2015 год. същите са извършили разпоредителни сделки със собствените си идеални части, останали в наследство от общия наследодател Д.К. К.. С Нотариален акт за дарение, вписан в Служба по вписванията гр. ***** ******** с рег. № ****/13.11.2015 год., акт № ***, том 24, дело № ****/2015 год., М.С.Д. дарила на „Омега агро инвест” ЕООД 1/60 идеална част от подробно описаните в исковата молба земеделски земи, а с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията гр. ***** ******** с рег. №****/13.11.2015 год., акт № ***, том 24, дело № ****/2015 год., тримата ответници продали на „Омега агро инвест” ЕООД останалата част от процесните имоти, а именно: 9/60 идеални части. Исковата молба по настоящото дело била вписана след вписването на двете разпоредителни сделки и по този повод същите считат, че не са надлежна страна по спора, т. е. не притежават качеството на съсобственици, срещу които да бъде насочен установителният иск на ищците. По този повод заявяват, че предявеният иск срещу тях е недопустим. Излагат, че исковата претенция да бъде прието за установено, че И.Х.Г. и К.Х.С. са собственици на по 1/6 идеална част от процесните имоти е недопустима, тъй като ищците са предявили от свое име освен своите и чужди права и в тази част искът е недопустим.

По основателността на иска се взема следното становище, а именно: Същият е неоснователен и го оспорват по отношение на притежаваните от тях идеални части от съсобствените имоти. Твърдят, че ищците и останалите ответници са наследници на Д.К. К., на които с Решение № 136А/29.09.1993 год. и Решение № 161/29.03.1993 год., двете на Поземлена комисия гр. ***** ********, са възстановени четири земеделски имота. Оспорват твърдението на ищците, че техният наследодател К.Д.К. е получил от Д.К. К.процесните ниви срещу гледане и издръжка, тъй като не е представен договор в предвидената от закона форма. Заявлението за възстановяване на тези земи по реда на ЗСПЗЗ било подадено от наследодателя на ищците в качеството му на сънаследник и съответно с решение на Поземлена комисия земите били възстановени на всички наследници на Д.К. К.. Заявителят не е оспорил по предвидения от закона ред двете решения на Поземлена комисия и същите са влезли в сила и са породили последиците, предвидени в закона.

Решенията са валидни документи, установяващи правото на собственост на всички наследници на общия наследодател в дял съобразно Закона за наследството. На следващо място оспорват твърдението на ищците, че са единствени собственици на процесните ниви, както и че останалите наследници са заявили, че нямат претенции от наследството, останало им от общия наследодател Д.К. К.. В протокола по гр. д. № 58/1994 год. по описа на Районен съд – ***** ******** от съдебно заседание, проведено на 06.06.1994 год., била изразена волята на другите наследници С. Д.Д. и А.Д.П., които претендират да получат дела, който им се полага от наследството и са оспорили твърдяното от наследодателя на настоящите ищци право на собственост, т. е. техните наследници не са се отказали от тези си права. Оттеглянето на исковата молба от А.Д.П. не е равносилно на отказ от предявената претенция, за да считат ищците, че всички наследници са се отказали от това наследство. През 2002 год. Ц.Д.Н. изпратила писмо за съдействие до Министерството на земеделието, в което писмо отново изразили волята си на съсобственици на дяловете, които им се полагат по наследство от Д.К. К.. Освен това ответниците оспорват и твърдението на ищците, че последните необезпокоявано от никого са владели имотите, както и каквито и действия да са извършени от тях, те са ги извършвали само по отношение на тяхната част, знаейки волята на ответниците, че са съсобственици на тези ниви.