Определение № 114 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И.ка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20258002902006 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. Г. с ЕГН **********, чрез процесуален пълномощник, против решение № 959 от 07.07.2025 г. по в. гр. д.

№ 2188/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което – след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 986 от 22.02.2024 г., постановено по гр. д. № 13648/2021 г. по описа на Софийския градски съд – е отхвърлен искът на касатора срещу ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 12.07.2021 г., за разликата над присъдените 24 000 лв. до претендираните 150 000 лв.

В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. В резултат на посочените пороци неправилно е определено обезщетението за претърпените от касатора неимуществени вреди, което е в занижен размер, неправилни са и изводите, че той е допринесъл за собственото си увреждане. Моли се в обжалваните отхвърлителни части решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер, с присъждане на законната 1 лихва, считано от 24.10.2021 г., както и на сторените разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени са следните въпроси: „1/. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедлИ.ст, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?; 2/. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани протИ.речиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?; 3/. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия във връзка с приложението на т. 7 от ППВС № 17/1963 г.?“. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в протИ.речие с т. 11 от ППВС № 4/1968 г., даденото разрешение по втория въпрос протИ.речи на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по третия въпрос съдът се е произнесъл в протИ.речие с указанията по т. 7 от ППВС № 17/1963 г.

Ответникът по касация - ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 287 ГПК е изразил писмено становище както за неоснователност на искането за селектиране на касационната жалба, така и за нейната неоснователност по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел следното от фактическа страна: На 12.07.2021 г. около 14 ч. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от Катя Андреева Андреева като водач на лек автомобил „Шeвролет“ с рег. № СВ 7130 СН, по 2 бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с посока от ул. „Кап. И. Златев“ към бул.

„Добринова скала“ и на 20 м. след кръстовището с ул. „Пор. Григорий Загорски“, при което е пострадал ищецът, пресичащ платното за движение на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Според САТЕ причината за настъпване на произшествието е несвоевременното възприемане на пешеходеца, пресичащ пътното платно, от страна на водача Катя Андреева, която при управлението на автомобила със скорост около 30 км/ч в района на и след кръстовището на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с ул. „Пор. Григорий Загорски“ е била длъжна да бъде достатъчно бдителна и внимателна към уязвимите участници в движението. Според вещото лице, при своевременна реакция от страна на водача Андреева и ако тя бе избрала скорост, с която да се движи, съобразявайки се с другите участници в движението, то произшествието не би настъпило. Същевременно вещото лице пояснява, че причина за възникване на процесното ПТП е и навлизането на пешеходеца на платното за движение на автомобили на място, което не е предназначено за пресичане и не е обозначено като такова, без да се убеди, че няма други участници в движението по платното, като същият, предприемайки пресичане на бул. „Д-р Петър Дертлиев“, е следвало да се увери, че с поведението си не се поставя в опасност. Ищецът е пресичал на около 10 метра след кръстовището на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с ул. „Пор.

Григорий Загорски“, на място, където е поставена кофа за боклук, ситуирана на пътното платно и на същото разстояние преди пешеходната пътека, водеща към спирка на трамвай. Експертът установява, че ударът е бил лек и е настъпил с предната част на лекия автомобил в тялото на пострадалия, в резултат на което тялото полита напред и пада. Тройната САТЕ потвърждава изводите на единичната и допълва, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца, намиращ се зад контейнера на пътя, с оглед ръста на последния. На водача е наложено и административно наказание за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП с НП на СДВР – отдел „ПП“.

Като безспорни, обявени за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, съдът е приел обстоятелствата за настъпването на ПТП на 12.07.2021 г., при което е пострадал ищецът, и наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД относно л.а. „Шевролет“, модел „Орландо“ с рег. № СВ 7130 СН, валиден към датата на ПТП (този извод следва и с оглед частичното влизане в сила на 3 първоинстанционното осъдително решение).

От медицинските документи и заключението на СМЕ е изяснено, че при произшествието ищецът е получил контузия на главата с разкъсно-контузни рани в дясна челна област, разкъсноконтузна рана на дясно ухо, като изброените увреждания са с медикобиологична характеристика - временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, и контузия на главата с остър епидурален хематом в лява челна област, като това увреждане е с медикобиологична характеристика - временно разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Експертът счита, че за разкъсноконтузните рани на кожата на главата болките и страданията са в първите 24-72 часа, като възстановяването е 30-45 дни, а за разкъсноконтузните рани на ушната мида болките и страданията са в първите 24-72 часа, като възстановяването е 54-60 дни, тъй като тя е хрущял и кръвоснабдяването й е по-слабо, което води до по-бавно зарастване. Мнението на вещото лице е, че в конкретния случай обемът на острия епидурален хематом е много малък и компресията, която упражнява, е минимална, респ. при тези размери болките и страданията са съизмерими с тези на получените при същата травма контузни рани на меките тъкани – тоест 24-48-72 часа. Освен това колекцията на хематома е над твърдата мозъчна обвивка, а не в мозъка, в зоната на челото, където мозъкът няма жизненоважни зони и дори по-големи лезии с изявена компресия не водят до съществени огнищни белези в неврологичния статус. Доказателство за това е доброто състояние на ищеца след травмата, отразено в документите на БМП и Спешно отделение, както и бързото му възстановяване в клиниката по неврохирургия. Установено е, че хематомът се е редуцирал без хирургическа намеса. Вещото лице коментира и обстоятелството, че ищецът има увредено телосложение отпреди ПТП – променена симетрия на тялото с наклон надясно и призната инвалидност от ТЕЛК - 99 % без чужда помощ. Категоричното му заключение е, че пострадалият е без остатъчни последствия от претърпените от процесното ПТП увреждания, но е възможно спондилопатията (ошипяването на гръбнака и сколиотичните промени), от която страда ищецът, да се е усложнила вследствие на падането на пътното платно. Основните обстоятелства, които се извеждат от показанията на водача на процесното МПС – свид. Андреева, са, че пострадалият е изкочил внезапно на пътното платно зад кофа за боклук, когато тя се е намирала на около 10 м. преди кофата и не е успяла да спре автомобила.Твърди, че кофата не е била в улея за 4 кофите за боклук, а е била изнесена напред и се е намирала на пътното платно.

От показанията на свид. Г.а – майка на ищеца, се изяснява, че поради хемипареза ищецът не се движи като нормален човек, а неговият ход е забавен, затруднен, той внимава къде стъпва и не може да се затича. Сочи, че след инцидента при лечението е акцентирано на наблюдение на хематома на челото, който е получил, за да не се отключат старите му епилептични проблеми, но това не е станало. Останалата част от показанията й, отнасящи се до това, че ищецът е имал нужда от обгрижване в болницата и след изписването от нея, защото не е можел сам да става от леглото и др., съдът е намерил за непотвърдени от медицинската документация и заключението на вещото лице, поради което не ги е кредитирал.

След като е взел предвид, че спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от пострадалия, под формата на болки и страдания в резултат на травмите от процесното ПТП, и свързаното с него възражение за съпричиняване и степента на същото, съдът е приел следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД, за да се извърши справедлИ. възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на неимуществените вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане за справедлИ.ст на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За да приеме, че е справедлИ. ищецът да получи обезщетение в размер на 30 000 лв., съставът на въззивния съд е отчел следните обстоятелства - че обичайният период на възстановяване за част от травмите е кратък, като единствено разкъсноконтузната рана на ушната мида е имала период на възстановяване от 54-60 дни, но само поради по–бавното зарастване на хрущялната тъкан, от която е изградена, а не поради това, че се касае за тежко травматично увреждане; че продължителността на търпените болки, които не са били силни, е била 24-48-72 часа; кратък е бил и периодът за възстановяване на разкъсно-контузните рани на кожата на главата - 30-45 дни, 5 като отново този период не е бил съпроводен с болки, освен първаначалните такива. Посочената малка продължителност на физическото страдание съдът е съобразил съвкупно и с установената от вещото лице обективна възможност ищецът да се обслужва и да бъде самостоятелен в ежедневието си, взел е предвид и това, че емоционалното страдание на пострадалия е било краткотрайно и стресът е напълно преодолян от него.

Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намерено от съда за основателно. За да формира този извод въззивният съд се е позовал на показанията на свид. Андреева, че ищецът е предприел пресичане на пътното платно, като е излязъл внезапно иззад кофа за боклук; както и на експертните заключения по САТЕ, че в участъка, в който е настъпило произшествието не е имало както пешеходна пътека - тя е била на разстояние 10 м., така и мислено продължение на тротоар на кръстовище. При тези обстоятелства съдът е намерил, че ищецът обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като се е поставил в предвидим риск, доколкото в такъв участък за движение водачите на МПС не очакват пешеходци на пътното платно и вниманието им е насочено към автомобилния трафик. Същевременно пресичането е предприето от ищеца внезапно, без предупреждение със знак или по друг начин, иззад кофа за боклук, което е затруднило визуалното му възприемане от водача. Поради установеното заболяване ищецът се е движел по–трудно и е следвало да бъде по–предпазлив, поради по–ниския си капацитет за реакция. При отчитане на съдебната практика, според която пешеходците са по–незащитените и уязвими участници в движението по пътищата, поради което е завишено изискването към водачите на МПС да ги пазят при позиционирането на пешеходците на пътното платно, както и при съвкупната преценка на горните обстоятелства за влиянието на поведението на водача и на пешеходеца върху настъпването на ПТП, решаващият съдебен състав е приел, че приносът на последния в увреждането е в размер на 20 %.