Протокол № 646 от 29.09.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 646 гр. Варна, 28.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А.а

Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900768 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:32 часа се явиха:

Ищецът „ФАЙН БИЛД“ ЕООД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат И. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът „ЕСО БИЛД“ ЕООД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат К. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Третото лице - помагач Я. Я. Я., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Б. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Третото лице-помагач Н. Х. М., редовно уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Вещото лице Е. Й. Т., редовно уведомена, явява се лично в съдебно заседание, депозирала заключение по делото.

Адв. В.: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. З.: Моля да се даде ход на делото.

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК,

1 пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. В.: Поддържам подадената искова молба.

Адв. Г.: Поддържам отговора на исковата молба и допълнителният такъв.

Адв. З.: Като процесуален представител на третото лице - помагач, което е конституирано като помагач на ответника в настоящото производство, аз още веднъж ще заявя, че това е много парадоксална позиция. Всъщност в момента адвокатът на ищеца е конституиран като помагач на ответника.

Бидейки, обаче адвокат на ищеца по заведения иск, упълномощен такъв, единственото становище, което аз мога да заема по предявеният иск и главният, и евентуалният такъв е, главният иск е основателен, а във евентуалност считам, че и вторият предявен такъв следва да бъде уважен.

Всяко друго становище, което заема като процесуален представител на адвокат Я. би било в противоречие, въобще с принципите на адвокатската професия, които са не само законодателно заложени, а въобще са исторически заложени в принципите на тази професия.

Адв. В.: Нямам възражения по проектодоклада, да се обяви за окончателен.

Адв. Г.: Нямам възражения по проекта за доклад.

Адв. З.: Възражения по доклада нямам. По доказателствата бих желал да взема становище.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 8424 на 07.04.2022 г. от третото лице - помагач Я. Н. Я., в което изразява становище за основателност на предявените искове.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 8427 на 07.04.2022 г. от третото лице - помагач Н. Х. М., в което изразява становище за основателност на предявените искове.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на 2 делото, така както е докладвано с Определение № 420 от разпоредително заседание на 17.03.2022 г., като същият следва да бъде допълнен единствено с докладваните становища на третите лица-помагачи и го обявява за окончателен, в следния смисъл:

Производството е образувано по предявени от „ФАЙН БИЛД“ ЕООД, ЕИК 148021254, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, ул. Райно Попович № 17, срещу „ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК 202418727, със седалище и адрес на управление с. Гроздьово, общ. Долни чифлик, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60000 лв., представляваща главница по договор за заем от 27.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.11.2021г. до окончателното плащане, сумата от 2634 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 04.08.2021г. до 07.09.2021г. и сумата от 34800 лв., представляваща неустойка за забава в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден за периода 08.09.2021г.-04.11.2021г., както и сумата от 355 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство, евентуално съединени с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60000 лв., подлежаща на връщане поради получаването й от ответника на 03.08.2021г. при изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 04.11.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 355 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за заем от 27.07.2021г. ищецът е предал в заем на ответника сумата от 60000 лв. по банков път на 03.08.2021г. Поддържа се, че съгласно договора заемателят следвало да върне сумата в срок до 07.09.2021г., ведно с уговореното възнаграждение в размер на 4% месечно. Твърди се, че до момента заемната сума не била върната, поради което се претендира заплащането й, ведно с неустойка за забава в размер на 1% за всеки просрочен ден. В условията на евентуалност, в случай, че не се установи наличието на заемно правоотношение, се претендира за връщане сумата от 60000 лева, като получена от ответника без правно основание.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата 3 молба, в който поддържа, че договорът е сключен от Н. Х. М. в качеството му на търговски пълномощник по чл. 26, ал. 1 от ТЗ на ответника (по силата на пълномощно с нот. заверка № 366/08.02.2016г.), в сговор с адв. Я. Я. и адв.

Венцислав Антонов Савов, единствено с намерение да се увреди ответникът.

Увреждането се изразява в уговарянето на прекомерни до степен нарушаване на добрите нрави възнаградителна лихва в размер на 48% годишно и неустойка в размер на 365% годишно, както и в употребяването на получената сума за погасяване на несъществуващо задължение на ответника към „Строител 65” ООД и поради това, че ответникът не е имал необходимост от парични средства. Излага, че ответникът е оттеглил с нотариално заверена декларация от 29.07.2021г., предоставените на Никола М. търговски пълномощия, за което последният бил уведомен незабавно.

Обслужващата ответника банка „Юробанк България”АД не е била уведомена за обстоятелството, че пълномощникът е с отнети права. На 30.07.2021 г. и на 03.08.2021г. по разплащателната сметка на ответника в „Юробанк България” АД постъпили суми в размер на по 60000 лева с основание „заем” с наредител ищеца чрез Н. М., които суми последният незабавно превел по сметка на притежаваното от него „Строител 65” ООД с посочено основание съответно фактура № 858/30.07.2021г. и № 860/02.08.2021г. по договор за СМР, какъвто се твърди да не е сключван. След транзакциите ответникът отнел правата на мнимия пълномощник да се разпорежда с банковите му сметки. Проектите за договора за заем са изготвени от адв. Я. Я. и адв. Венцислав Антонов Савов и съгласувани с Н. М. в периода 15.09.2021г. - 01.10.2021г., видно от приложена електронна кореспонденция, чиято вярност е удостоверена с констативни протоколи № 182/27.09.2021г. и № 189/04.10.2021г. на нот. В.

Майсторов. С оглед изложената фактология ответникът поддържа, че договорът за заем е нищожен поради абсолютна симулация, на основание чл.

26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, а в условията на евентуалност недействителен, поради сключването му във вреда на представлявания, на основание чл. 40 от ЗЗД и при злоупотреба с право на основание чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД, вр. чл.

289 от ТЗ. Последното въведено основание е обосновано с твърдението, че водещият мотив е намерението за увреждане чрез генериране на един несъществуващ дълг, който впоследствие да бъде събран принудително. По съображения, че прибягването до принудително изпълнение за осъществяване на вземането по симулативен договор за заем представлява 4 злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 3 от ГПК, поддържа, че главният иск е недопустим, тъй като се води в противоречие с интересите на обществото само с намерение да се увреди другата страна, а не с цел задоволяване на легитимни интереси на ищеца, а в условията на евентуалност се твърди, че е неоснователен. Евентуалният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД се оспорва, като неоснователен, тъй като сумата не е увеличила имуществото на ответното дружество, а е напуснала незабавно патримониума му. Срещу разпореждането с процесната парична сума ответникът не е придобил никакви стоки или услуги, нито е погасил свой реално съществуващ дълг, поради което не е налице обогатяване.

В срока по чл.372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която репликира всички възражения на ответника. Твърди, че не са представени единствено допустимите писмени доказателства за разкриване на твърдяната симулация. Излага, че договорът е сключен от ответника чрез пълномощник съгласно пълномощно № 366/08.02.2016г., което е различно от оттегленото на 29.07.2021г., поради което същият е действал от името и за сметка на ответника с надлежно учредена представителна власт. По съображения от т. 2 на ТР 3/2013г. на ОСГТК на ВКС счита, че чл. 40 от ЗЗД не може да бъде приложен към органното представителство, каквото е налице в настоящия случай и следователно договорът е обвързващ за ответника, дори да го уврежда. Твърди, че неустойката не излиза извън присъщите й функции и не нарушава принципа на справедливостта, а възражението за нейната прекомерност не следва да бъде обсъждано, предвид търговското качество на страните по арг. от чл. 309 от ТЗ. Възнаградителната лихва е съобразена с чл.

9 от ЗЗД, тъй като законът не предвижда допустим максимален размер, а противоречие с добрите нрави не е налице, тъй като заемът не е обезпечен, а съпоставен с главницата размерът на лихвата не е прекомерен. Твърди, че сключеният договор за заем не е насочен към увреждане на насрещната страна – animus nocendi, както изисква нормата на чл. 289 от ТЗ, нито е в противоречие с интересите на обществото. Поддържа, че заемната сума е предоставена за погасяване на задължение на ответника към „Строител 65” ООД по договор от 01.10.2015г. за доставка на строителни материали за преместваем обект „Бистро” м. Рибарника, с. Гроздьово, с площ 171 кв.м., за което е издадена фактура № 860/02.08.2021г. на стойност 60000 лева за материали по опис. Тъй като сумата е послужила за погасяване на задължение 5 на ответника към трето лице, счита, че са налице предпоставките на чл. 55 от ЗЗД, в случай на отхвърляне на главния иск. Оспорва провеждането на електронна кореспонденция с твърдяното съдържание и твърди, че посоченият имейл не е служебна ел. поща на ответника, а лична ел. поща на Н. М., за която последният не е предоставял право да се използва от друго лице. Оспорва доказателствената стойност на представените констативни протоколи № 182/27.09.2021г. и № 189/04.10.2021г. с твърдения, че същите не са годни да удостоверят изпращането на твърдяните ел. съобщения и тяхното авторство, както и че същите не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като отразяват действия, излизащи извън предоставената на нотариусите компетентност.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който твърди, че с декларацията от 29.07.2021г. е оттеглил всички дадени на Н. Х. М. права, включително по процесното пълномощно. Оспорва автентичността и датата на съставяне на представения договор от 01.10.2015 г., като твърди, че такъв не е бил сключен, а е създаден единствено за целите на процеса. Поддържа, че договорът противоречи на житейската логика, тъй като в него имотът е индивидуализиран с идентификатор по одобрена три години по-късно кадастрална карта, а е уговорена доставка на строителни материали за обект, разрешението за който е получено шест години по-късно.

Оспорва доказателствената стойност на фактурата и описа към нея, с твърдения, че са едностранно подписани от лице с неизяснено качествено, за което няма данни, че може да представлява която и да е от страните, както и на Извадка от Рев. Протокол, за който се твърди, че не е част от ревизионен протокол. Развити са съображения по становището на ищеца по съществото на спора.