Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 303 от 28.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 227/2023
Вид
Протокол № 303
Подписан
28.06.2023
В сила
28.06.2023
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 277а, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 303 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Иван Г. Даскалов

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600227 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдимият А. Т. Я., се явява лично и с адв. И. И., редовно упълномощен от по-рано.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Също моля за ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Я.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Нямам нови искания.

АДВ. И.: Нямам отводи. Поддържам жалбата и допълнителното изложение към нея. Имаме доказателствени искания, уважаема госпожо 1 председател. Същите сме ги изложили в допълнението. С оглед противоречията, които твърдим, че са налице в мотивите на постановената присъда, имаме 2 искания.

Първото е да се изиска и приложи по делото ЧНД №** г. по описа на Окръжен съд - Х., към което и неговото обжалване, възпроизведено във ВЧНД № ***. на Апелативен съд – П..

Второто ни искане е да се назначи по делото вещо лице – **, който да извърши оглед на въпросната могила до село Т., община Х. и да даде заключение определим ли е нейният вид като насипна и изкуствена такава само по външните й белези. Може ли лице, непритежаващо специални знания, да я възприеме като естествена такава могила? Налице ли са някакви външни признаци, които могат да я отличат като изкуствена могила. Да посочи наличието на изкопи по нея - колко са на брой и с какви средства са извършени; има ли по нея многобройни остатъци от „керамика“ или са налице остатъци от тухли, керемиди и други строителни материали? Да посочи каква растителност има по могилата и ако има дървета, да определи на колко години са те. Да представи със заключението и подробен снимков материал под формата на албум.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Я.: Нямам отводи. Поддържам въззивната жалба и допълнителното изложение към нея на адв. И.. Моля да уважите исканията на защитника ми.

ПРОКУРОРЪТ: Моето становище и по двете искания е отрицателно. По първото, тъй като на практика предишни решения, на който и да било друг съд, с изключение на тълкувателни решения на ВКС нямат обвързваща сила за всеки следващ състав, който се занимава с такъв казус. Освен това, ние нямаме изобщо никакви данни за каквато и да било идентичност на двата казуса, тъй че считам, че е неуместно да се прилагат тези дела по настоящото. Второ, на по-голяма част от въпросите е отговорила вече наличната по делото експертиза, а освен това, те са били предмет и на пунктуален анализ от страна на първоинстанционния съд.

На трето място ми се струва, че част от тези въпроси са от правен характер, т.е. не би следвало за тяхното изясняване да искаме назначаване на вещо лице.

2

Съдът след съвещание намира направените от защитника на подсъдимия, подкрепени от последния, доказателствени искания за неоснователни. Посочените от защитата ЧНД и съответно ВЧНД, на Х. окръжен съд и на П. апелативен съд, са с предмет, който няма отношение към предмета на настоящото дело.

По отношение на искането за назначаване на експертиза с посочените от защитата задачи, на които да отговори специалист – **, съдът намира, че сочените обстоятелства са изяснени със събраните по делото доказателства и заключение на изготвената експертиза.

С оглед на изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от защитата доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Аз нямам доказателствени искания.

АДВ. И.: Нямам други искания.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Я.: Нямам други искания.

С оглед становищата на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да приемете жалбата, с която сте сезирани, за неоснователна, да оставите същата без уважение и да потвърдите изцяло първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Х.. Основните ми съображения в тази насока са следните: запознавайки се с жалбата, оставам с впечатление, че всъщност основният въпрос, който е спорен в настоящото производство и поставен така пред вас с най-голяма сила, е въпросът за съставомерността на деянието от субективна страна. В тази връзка може би, не може би, а очевидно беше направено доказателственото искане, което току-що оставихте без уважение.

На мен ми се струва, обаче, че за наличието на всички данни, както от обективна, така и от субективна страна, в случая има събрани достатъчно доказателства, които са интерпретирани от първоинстанционния съд по един добър и категоричен начин, в резултат на което правилно е неговото 3 становище за това, че деянието, за което подсъдимият е признат за виновен, е осъществено както от обективна, така и от субективна страна съставът на престъплението.

От субективна страна за състав на престъплението е достатъчно да посочим на първо място самите обяснения на подсъдимия, дадени в съдебна фаза, от които е видно, че той добре е възприел всички налични досегашни изкопи по тази могила, възприел е също и остатъците от керамика, разположени по тази могила. А е ясно защо се е отправил към тази могила.

Целта на отправянето му към тази могила е иманярският порив да бъде открито златно съкровище. Дори само поради тези причини според мен би могло да се приеме, че деянието е осъществено от субективна страна.

Въпреки това, първоинстанционният съд си е дал труда да очертае едни голям кръг от доказателства, все в насока, подкрепящи наличието на субективната страна от извършеното престъпление, които аз изцяло подкрепям.

С това приключих, като си запазвам правото на реплика евентуално, като чуя колегата.

АДВ. И.: Уважаеми съди, ние поддържаме нашето становище, че решението е мотивирано едностранчиво, с оглед обслужване на обвинителната теза на обвинението, като считаме, че са неглижирани доказателствата, които са в наша полза. Безспорно, А. Я. е осъществявал дейност със своите приятели, с които е бил в тази местност, в този час, но наистина, у него няма никакъв субективен елемент, който може да бъде характеризиран, че е възприемал същността на извършеното и че е реализирал състава на чл. 277а, ал.3 НК.

Искам да обърна внимание, че по делото няма нито една снимка, която да показва отдалече или да визуализира тази могила, за да може да бъде възприета тя естествено и вие да бихте се убедили, че представлява изкуствена могила. Няма такива данни. Това е насип, дори не може да се каже насип, то си е естествено залесено възвишение, на което има изградена антена за мобилен предавател и което възвишение е осеяно с различни видове дупки, които няма как да се предположи, че са иманярски или че се търсят някакви артефакти.

4

Така наречената „керамика“ аз в никакъв случай не бих използвал този израз - да я охарактеризирам като керамика, а това са просто налични строителни отпадъци, които са в резултат на изхвърлянето на боклуци от самите селяни, които живеят в близост до тази могила.

В мотивите никъде не се обсъждат свидетелските показания, които са на местните жители, поемни лица, в това число и на **а на с. Т. - свидетелят Х., който е категоричен, че от 2011-та година е **, никой не го е уведомявал, никой от жителите на селото не знае, че тази могила представлява някаква културно-историческа ценност и че е вкарана в някакъв списък за защита на археологическите паметници на културата и на практика нейният произход и нейният статут не е известен никому, в това село, което е най-близо до нея и в околните такива. Няма как да искаме Я. или хората, които са били с него, също да са я възприели по някакъв начин като някаква културно-историческа забележителност въпросната могила.

Единственият свидетел, който се е обадил на полицията, който дава показания срещу Я. и твърди, че там се извършва иманярство, е свидетелят С.

И., по чиито действия започва цялото производство и за който свидетел ние твърдим, че има лично отношение към Я., който свидетел има много противоречиви показания.

Съставът на Х. окръжен съд съд въобще не коментира показанията на този свидетел, който дава различни версии за това как е чул, как е забелязал, че там се извършват изкопни действия, какво е правил там. Дават се показания, които са невероятно различни, невероятно объркани и противоречиви по своята същност. Самото извикване на полицаите, посрещането на полицаите, воденето. Нищо, което казва този свидетел И. на предварителното производство, не бе потвърдено от него пред съда. Тези противоречия обаче не се забелязват и не се тълкуват от съда, тъй като изглежда това е по-удобно.

Освен това, вещото лице П. Л. който е назначен по делото, същият е със специалност „А.“, той няма за цел и задачи да изследва тази могила като ландшафт. Същият я е изследвал на база документите, археологическата стойност и това по какъв начин тя е включена в т.нар. „паметници на културата“. Казвам така наречени, защото този експерт установява, че тази могила де юре е обявена за паметник на културата само с едно разпореждане 5 на Министерски съвет от 1962г., чийто номера аз съм цитирал, но с него тя е обявена за такъв до момент, в който би следвало да бъде обследвана от експертна комисия, която да потвърди или отрече нейния статут. Таков е редът по Закона за културното наследство, а такова обследване все още не е извършено.

След като не е извършено, то вкарването й с това разпореждане на Министерски съвет не означава, че тя окончателно има такъв статут. Ако беше толкова ценна, от 1962 г. до настоящия момент, все някой щеше да извърши това обследване и да я причисли официално, но пак казвам, местните административни власти, местната общественост, никой не знае за статута на тази могила. А не на последно място, което се установява от абсолютно всички свидетели, включително и полицаите, няма нито една указателна табела. Напротив, до нея има строеж на антена на мобилен оператор. С културни ценности и паметници на културата не се постъпва по този начин и около тях или в околията на техния полигон не се извършват подобни видове строежи.

Другото, което казва това вещо лице Л., което се пропуска и не се обсъжда от съда, е фактът, че наличието на златни находки от османско време не представляват интерес за А.та и науката. Те нямат отношение към тях.

Всичко това е в сферата на обикновените легенди и дори наличието му не представлява културно-историческа ценност и не представлява интерес за археологически проучвания и тук вече навлизаме в конкретиката, че директно се излиза от състава, по който Я. беше признат за виновен. Или ние считаме, че нито един елемент от субективния състав на престъплението не е изпълнен от деянието. Нещо повече, при него дори не е налице и някакъв евентуален умисъл, а самото извършване на престъплението изисква пряк такъв.

Моля да имате предвид всичко това, което сме изложили. Моля да имате предвид и доказателствата, които са събрани. Считаме, че щеше да е редно да има една визуализация на въпросната могила, което щеше да даде един по-пълен облик и по-добро възприятие от ваша страна, тъй като считам, че в тази насока не са налице доказателства и съставите на съда могат да се подведат, но това не се събра на този етап, поради което молим, с оглед всичко това, да постановите решение, с което да отмените тази присъда, която ние считаме, че е тежка и не е съобразена с реално извършеното и да 6 постановите друга, с която да оправдаете подсъдимия А. Я. – това е нашето искане.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Т. Я. (за лична защита): Подкрепям адвоката ми.

Нямам какво да добавя.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ А. Т. Я.: Всичко това почна като един голям майтап - беше разходка, така почна цялата работа, разходка с тези мои приятели и накрая се стигна до дело, което никога не ми е минало през ума за тази глупост, която сме я извършили, че може да се стигне дотук.