Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 676 от 04.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2824/2022
Вид
Решение № 676
Подписан
04.05.2023
В сила
11.10.2023
Състав
Даниела Михайлова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20223110202824 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Варекс Консулт-С ” ООД, представлявано от управителя М. К.С.

, против

Наказателно постановление № 03-2200296 / 20.04.2022г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Варекс Консулт-С ” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.

С жалбата се навеждат твърдения, че нарушението не е осъществено от обективна страна, тъй като установеното в обекта лице на посочената в акта и постановлението дата, не е било допуснато от работодателя и не е престирало труд в негова полза.На следващо място се твърди, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 ал.1 т.4 т.5 и т.6 от ЗАНН, чл.57 ал.1 т.4, т.5 от ЗАНН, че описаното нарушение не е доказано, че постановлението не е било издадено в законния срок, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на алтернативност -намаляване на размера на наложената санкция.

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Ч. анализира събраните по делото доказателства и отново излага становище, че на датата, посочена в акта и постановлението не е била извършвана трудова дейност , както и че работника не е 1 престирал труд в полза на работодателя за да е необходимо да има сключен трудов договор и връчено копие от уведомлението до НАП. Поради тези и други съображения пледира постановлението да бъде отменено изцяло, а в условията на алтернативностда бъде намален размера на наложената санкция.Прави и искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.Ю.к. Ошавкова на свой ред излага мотивирано становище за това, че нарушението безспорно е извършено и доказано, и пледира постановлението да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение . Прави и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2022г. , около 16.00ч. , служители на Дирекция “Областна инспекция по труда”-Варна , един от които св.Б. Д. , извършили проверка на строителен обектжилищна сграда в УПИ VIII 9631, с идентификатор ***, кв.5, по плана за кв.“Виница“, намиращ се в кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов „ № 41, стопанисван от „Варекс Консулт-С“ ООд. При влизането си в сградата проверяващите видели трима работници, единият от които бил св.М. М..Той в този момент се намирал на втория етаж , като извършвал почистваща дейност. Служителите на Д „ИТ“-Варна дали на всеки установен на територията на обекта да попълни декларация, като междувременно се свързали по телефона с управителя на дружеството, който малко по-късно пристигнал.Той обяснил на проверяващите, че установените от тях трима работници са отишли на обекта да се уговарят за бъдеща работа.След това, тъй като св.М. М. бил неграмотен, управителя на фирмата попълнил неговата декларация. В нея било посочило , че работи във „Варекс Консулт-С“ ООД от 16.00ч. Другите графи на декларацията не били попълнени, като било вписано, че „лицето е било на обекта за преговаряне относно предстояща работа за възлагане на допълнителни дейности.Лицето е заварено от контролните органи да мете стълбище, без да му е възложено, с цел да направи впечатление“. Св.М. М. положил подпис в декларацията, както и М. С., който я попълнил. Проверяващите служители връчили призовка на С. за явяване на 24.03.2022г. в Д“ИТ“-Варна за представяне на конкретно посочени документи.

На 18.03.2022г. между „Варекс Консулт-С“ ООД и св.М. М. бил сключен трудов договор № 61.С него свидетелят бил назначен на длъжност „ работник строителство“ в обекта на ул.“Константин Павлов“ № 4 с продължителност на работното време 4 часа, уговорено трудово възнаграждение от 325лв. и платен годишен отпуск 20 2 дни.Уведомление за този договор било изпратено до ТД на НАП-Варна на 18.03.2022г. в 09: 37ч. и копие от него било връчено на св.М. .Той постъпил на работа на 21.03.2022г.

На същата дата служителите на Д“ИТ“-Варна решили отново да извършат проверка на същия обект. Когато отишли св.Д. установил , че в сградата полагат труд същите работници, които били установени на 17.03.2022г. – св.М. М., св.С.К. и Н.Г..

Отново им били дадени декларации за попълване, като този път декларацията на св.М. била попълнена от колегата му Н.Г..В нея било посочено, че свидетелят работи за „Варекс Консулт С“ ЕООД от 17.03.2022г. на строителен обект „ жилищна сграда“ на ул.“Константин Павлов“ № 41, че има сключен трудов договор, с месечно възнаграждение от 650 лв., с почивни дни събота и неделя и почивки в работния ден, че не е получил копие от уведомлението до НАП и екземпляр от сключения трудов договор, и че извършва дейност по почистване, метене и др. Декларацията отново била подписана от св.М., както и от Н.Г., който я попълнил под диктовката на свидетеля.

Всички констатации от проверките били описани в Протокол № ПР 2208900 / 30.03.2022г., с който били дадени и съответните предписания.

На 30.03.2022г. св.Д. съставил срещу „ Варекс Консулт-С ” ООД акт за установяване на административно нарушение, за това че на 17.03.2022г. в качеството си на работодател е допуснал до работа св.М. на длъжност „ общ работник“ в обекта на дружеството на ул.“К.Павлов“ № 41, преди да е предоставено копие от уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.63 ал.2 от КТ.При предявяването на акта възражения не били направени.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които описаните в акта констатации били оспорени.Било посочено, че описаното нарушение не е извършено, както и че описаната в акта декларация не е била представена на управителя на дружеството при съставяне на акта.Това възражение било разгледано и с мотивирано становище прието за неоснователно.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 2200296/ 20.04.2022г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ и наложил „ Варекс Консулт -С ” ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Б. Д. актосъставител, чиито показания съдът кредитира отчасти. Свидетелят сочи, че първоначалната проверка в обекта е била извършена около 16.00ч. на 17.03.2022г., като тогава в обекта е имало трима работници, един от които св.М., и един пазач.Св.Д.

3 описва, че при тази проверка св.М. е бил на втория етаж, като е миел пода. Свидетелят е категоричен, че при тази първа проверка управителят е дошъл в обекта и той е попълнил декларацията на св.М., като е заявил, че са отишли да се разбират за работа.При втората проверка –на 21.03.2022г- при проверката в обекта св.Д. видял, че св.М. почиствал и метял след като е бил положен фаянс от другите двама работника, които пък са били на друг етаж. По искане на процесуалния представител на нарушителя като свидетели бяха разпитани св.М. М. и св.С.К.-един от останалите установени в обекта работници.От техните показания се установи, че св.К. , св.М. и Н.Г. към м.март 2022г. са извършвали строителна дейност на друг обект, като след приключване на работния ден там, са отишли до обекта на ул.“К.Павлов“ № 41 да попитат дали има работа.По принцип тримата мъже работели заедно, като св.К. и Г. поставяли фаянс, а св.М. бил общ работник. Поради това и на 17.03.2022г. и тримата заявили на проверяващите, че са отишли да уговарят условия за работа.Св.К. сочи, че на 18.03.2022г. са сключили трудови договори с фирмата и са започнали работа, като на 21.03.2022г. той и Н.Г. са лепяли фаянс или плочки, а св.М. помагал на св.К..В показанията си св.М. също сочи, че на 17.03.2022г. не е полагал труд, а са отишли сутринта с другите мъже да проверят дали има работа и каква на този обект. Тогава , тъй като имали кафе, изтървали едно и то падайки на земята, нацапало стената.Св.М. започнал да чисти, като в този момент дошли проверяващите.Свидетелят сочи, че в този първи ден не са извършвали никаква работа, че на следващият ден са подписали договорите и едва тогава са започнали да работят. Св.М. заявява още, че Н.Г. е попълнил и двете му декларации, както и че той е имал уговорка за заплащане на по 50лв. на ден със св.К..

Съдът приобщи към доказателствата по делото представените и от двете страни писмени доказателства- заверени копия от декларации и справка за актуалното състояние на „Варекс Консулт-С“ ООД, които кредитира като относими към спора.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и въз основа на писмените доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок , от надлежна страна и като такава е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 03-2200296 / 20.04.2022г. е издадено от 4 компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно Заповед № З-0157/16.02.2022. на Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда”. То е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на ЗАНН и в него , както и в акта, се съдържат всички изискуеми реквизити.

Съдът намира за неоснователни възраженията за това, че при съставяне на акта и при издаване на постановлението са били допуснати твърдените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушителят е посочен, като в акта е изписано наименованието и вида на дружеството – „Варекс Консулт-С „ООД и неговия Булстат.Действително, в постановлението неправилно е било посочено, че дружеството е ЕООД.Въпреки това обаче съдът намира, че доколкото и в двата акта е коректно е посочен Булстат 205092403, който е на „Варекс Консулт-С „ООД и именно това дружество е обжалвало наказателното постановление, то не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението, което се твърди че е било допуснато , е описано съгласно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е посочена и нарушената според наказващият орган правна разпоредба. Депозираните срещу акта възражения са били разгледани и с мотивирано становище приети за неоснователни, като в постановлението са били изложени съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на чл. 415 „в“ от КТ и чл.28 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, което е реализирано в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.