Решение № 548 от 14.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 14.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

– Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СТЕФАН МИЛЕВ

МЛ. СЪДИЯ: МАРИНА

ГЮРОВА

При секретаря: Мариела Миланова и с участието на прокурор: Любомир

Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД №

5537 по описа на Софийски градски съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв. В.Т. от САК, в качеството й на защитник на подс. А.Ю.Н., с ЕГН: **********, срещу присъда от 14.05.2018 година, постановена по НОХД № 18078 по описа на Софийски районен съд за 2015 година, Наказателно отделение, 136 състав.

С посочената присъда подс. А.Ю.Н., с ЕГН: ********** е бил признат за виновен в това, 14.05.2015 година, около 01:45 часа в град София на бул. "Йордан Йосифов" срещу № 8, чрез ухапване на трети и четвърти пръст на дясната ръка на Д.В.Г. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана в областта на трети пръст на дясна ръка, оток и кръвонасядания по гръбната повърхност на трети и четвърти пръст на дясна ръка, което е причинило на пострадалия БОЛКА и СТРАДАНИЕ, в качествата му длъжностно лице на което е възложено да изпълнява със заплата, служба в държавно учреждение – полицай Д.В. Г.– служител в СДВР, при изпълнение на службата му – опазване на обществения ред (назначен по ежедневна ведомост на СПО "513 Р-11821" за времето от 19:00 часа на 13.05.15 година до 07:00 часа на 14.05.15 година) – престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4 т. 3, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. "А" НК, поради което на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4 т. 3, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. "А"

НК и чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 (две) години.

Със същата присъда и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за срок от 4 (четири) години.

Със същата присъда подс. А.Н. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в общи размер на 174.64 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд. На основание чл. 190, ал. 2 НПК подс. А.Н. е осъден, да заплати по 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист в полза на Софийски районен съд.

В срок е подадена въззивна жалба и в нея се релевират оплаквания, че присъдата е неправилна и, постановена в противоречие със закона и доказателствата по делото. Иска се нейното отменяване и постановяване на нова оправдателна присъда. В жалбата не се съдържат доказателствени искания. След изготвяне на мотивите към присъдата е подадена и допълнителна въззивна жалба с развити доводи, че изводите на Софийски районен съд, са изцяло основани на предположения. Твърди се също, че изготвеното заключение на СМЕ не е достатъчно да обоснове извода за авторството на деянието. Намира, че обстоятелството по нанасяне на телесната повреда на св.

Д.Г. не са изяснени. Направено е доказателствено искане да се извърши преразпит на подс.

А.Н., както и на основание чл. 153 НПК да се назначи и изслуша тройна СМЕ.

Постъпило е становище от адв. Я.С. – САК, който е повереник на ЧО Д.В.Г.. В становището се развиват аргументи, че подадената въззивна жалба и допълнение към нея са неоснователни, като се развиват подробни съображения в тази насока.

В разпоредително заседание на 31.12.2018 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подс.

А.Н. се явява лично и с адв. В.Т. – САК, която поддържа жалбата и допълнението към нея. Поддържат се доказателствените искания в допълнението към въззивната жалба. Моли да се приеме, че въззивната жалба срещу присъдата на

Софийски районен съд е основателна, като се развиват подробни съображения.

Частният обвинител Д.Г.

– редовно призован, не се явява, за него се явява адв.

С., който моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и така направените доказателствени искания, като развива подробни съображения.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че доказателствените искания са неоснователни. Счита, че въззивната жалба е неоснователна. Изложените в нея доводи относно неправилност на присъдата не се позовават на факти, събрани в хода на съдебното и досъдебното следствие.

Счита, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че деянието е извършено от подсъдимия, както и че е извършено виновно.

Въззивният съд е уважил частично доказателствените искания на защитата, като е извършил преразпит на подс. А.Н.. Съдът е приел доказателственото искане на защитата за назначаване на тройна СМЕ за неоснователно.

В последна дума подс. А.Н., счита себе си за невинен.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнителната такава, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.

320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна. Съображенията в тази насока са следните:

Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия, като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на подс. А.Н. (частично), показанията на свидетелите Г., П., М., К.,Я., писмените доказателства и доказателствени средства – съставени Акт за установяване на административно нарушение № 852783 от 14.05.2015 година (л.

10 от ДП),

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2614 от 14.05.2015 година (л.

11 от ДП), писмени разпореждане от полицейски орган от 14.05.2015 година (л. 12 и 14 от ДП), заповеди за задържане на лица по ЗМВР от 14.05.2015 година (л.

15, 19 и 23 от ДП), ежедневна ведомост, заповед № 513з-1205 от 2015 година, длъжностна характеристика, справка за съдимост, съдебно медицинска експертиза № 127 от 2015 година и СМЕ, изготвена от вещо лице стоматолог – д-р Г.. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл. 102, т. 1-3 НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, общественоопасните последици, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че подс. А. Ю. Н., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, студент, с постоянен адрес:***, ЕГН: **********.

Свидетелят Д.Г. бил служител в държавно учреждение – 07 РУ – СДВР.

Работата му е била свързана с осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения. Св. Г. е бил на работа за времето от 19:00 часа на 13.05.2015 година до 07:00 часа на 14.05.2015 година заедно със св. Адриан П., като патрул със задача да извършват проверка на автомобили в рамките на провеждащата се полицейска операция в столичните райони Студентски град и Младост.

На 14.05.2015 година около 01:45 часа в град София, бул. "*********, св. Г. и П. спрели за полицейска проверка автомобил с немска регистрация, управляван от подс.

А.Н., в който се намирали също и св. М., К. иЯ.. При извършване на полицейската проверка е изискано да се представят документите на автомобила, както и лични документи на шофьора и лични карти на пътниците. Подс. А.Н. предоставил необходимите документи, но не представил документ, удостоверяващ наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност". Полицейските служители са отправили покана за представяне на такъв документ, но подс. Н. заявил, че в Германия не му искат такива документи и си кара както си иска, защото е в Европейския съюз.

Полицейските служители са приканили подс. Н., да излезе от автомобила и да отиде при тях до патрулния автомобил за съставянето и връчването на Акт за установяване на административно нарушение във връзка с извършеното административно нарушение.

След съставянето на

Акта за установяване на административно нарушение, св. Г. започнал да разяснява па подс. Н. съдържанието му. В това време подс. Н. се навел вътре в полицейския автомобил, блъснал св. Г., взел част от документите си и побягнал. Св. Г. разпоредил на подс. Н. да спре, но той не се подчинил и побягнал. Тогава св. Г. го застигнал и задържал с ръце към гърба. Последвала е схватка помежду им, в резултат на която двамата паднали на земята. Подс.

Н. ухапал св. Г. в областта на трети и четвърти пръст на дясната ръка, причинявайки му разкъсно-контузна рана в областта на трети пръст на дясна ръка, оток и кръвонасядания по тръбната повърхност на трети и четвърти пръст на дясна ръка. Св. Г. изпитал болка от ухапването и изпуснал подсъдимия, който се измъкнал и отново побягнал, но част от документите му останали у св. Г..

По-късно подс. Н. бил задържан от органите на полицията.

Св. Г. е откаран в лечебно заведение за оказване на медицинска помощ.

Налице е и квалификацията "съпротива срещу орган на власт", тъй като безспорно се установява, че подс.

Н. се е навел и без разрешение е взел част от документите си, като е побягнал и не е спрял на разпореждането да спре. Като е указал и съпротива при задържането му с нанасянето на лека телесна повреда на полицейски служител – св. Г.. От приетата СМЕ, се установява, че на св. Г. е причинено болка и страдание от ухапването, което се явява и лека телесна повреда.

Чрез поведението си подс. Н. е засегнал важни обществени и държавни интереси, като е нарушил реда и нормалното протичане на осъществявана от полицейските служители дейност по опазване на обществения ред и е засегната пряко личността на тези лица в това им качество.

Съществено са погазени нормите на нравствеността вследствие осъщественото посегателството над честта и достойнството на полицейски служител.

Ето защо и въззивната инстанция намира, че авторството на деянието от страна на подс. Н. е установено по изискуемия в чл.

303, ал. 2 НПК начин, а наведения от защита във въззивната жалба, допълнение към нея и в хода на съдебните прения довод за недоказаност на това обстоятелство – за неоснователен. Останалите факти, включени в предмета на доказване по делото, се установяват по еднопосочен и безпротиворечив начин от показанията на свидетелите Г. и П. и представените писмени доказателства.

Разпечатката съдържа 60 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d44a345-af03-4bc3-92a7-9814644d4036