Решение № 5206 от 21.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5206 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330106463 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от П. П. срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чийто мрежови клиент бил ищецът с кл. № ***. Твърди се, че през м. май, 2023г. ищецът получил фактура от ответника № ***/28.04.2023г. на стойност 4703, 45 лв. с падеж 09.05.2023г., която представлявала допълнително начислена , неизмерена, непълно или неточно измерена ел.енергия, ведно с мрежови услуги. Ищецът оспорва извършената едностранна корекция на сметка, като развива редица доводи, в това число: че ответникът не е собственик на начислената енергия, че енергията не е реално потребена, че облигационното отношение по продажба на енергия е с друго лице – крайния снабдител, а не с ответника, който не е лицензиран да продава такава, а само за разпределение, т.е. транспортиране на ел.енергията. Сочи още, че именно ответникът е следвало да поддържа в изправност електромера и да следи за редовното му отчитане, както и че същият няма правомощия да издава фактури за доставена енергия, а само предоставя такива съгласно 56 ПИКЕЕ. Поддържа, че ПИКЕЕ противоречат на ЗЕ, ЗНА и правото на ЕС в частта, с която дават право на мрежовия оператор да извършва едностранна корекция на сметка за доставена от друго лице енергия, да начислява допълнителни количества енергия и да претендира плащането им. Ищецът оспорва протокола за проверка и цялостната процедурата по ПИКЕЕ, определянето на корекционния период, количеството и остойностяването.С горните доводи иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата по издадената фактура. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Сочи, че на 28.03.2023г. негови служители извършили проверка на електромер № ***, отчитащ доставената енергия в обекта на ищеца – жилищна сграда в ***, демонтирали електромера, за да го пратят за 1 метрологична експертиза, и монтирали нов на негово място. За тези действия съставили констативен протокол от същата дата, който бил получен от ищеца.

Заключението след извършената експертиза било, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – извадени куплунги X122 и X132 на втора и трета фази. Твърди се, че вследствие на тази манипулация електромерът отчита с отклонение извън допустимото – 66,64 %. Твърди, че били налице предпоставките на чл.50, ал.1, б. „а“ ПИКЕЕ и била начислена допълнително 7 200 kWh енергия, отговаряща на стойността по фактурата, като преизчислението било за 3 месеца, предхождащи проверката. Ответникът счита, че съществува законово основание за извършената корекция, като цитира норми от ЗЕ и ПИКЕЕ.Твърди, че няма задължение да доказва виновно поведение на ищеца и именно ответникът е правоимащо лице да извърши корекцията. Не твърди допълнително начисленото количество енергия да е реално доставено на ищеца, тъй като това не може да бъде установено с оглед манипулирането на електромера. В тези случаи се прилагали обективни правила за преизчисление, уредени в ПИКЕЕ. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Претендира разноски.

Като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и правна страна.

Предявен е иск по чл. 124 ГПК.

За основателността на иска е достатъчно ответникът да не може да докаже наличието на основание за дължимост на процесната сума, което е свързано с наличие на правомощия на ответника да преизчислява количества енергия и наличие на основанията за приложение на ПИКЕЕ – средството за търговско измерване да измерва с грешка извън допустимата, да е спазена процедурата за проверка, уведомяване и начисляване допълнително количество ел.енергия и остойностяването му съгласно методиката, посочената в ПИКЕЕ.

В тази връзка следва да се обсъди първо материалната легитимиция на страните в твърдяното правоотношение. На първо място, чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), които уреждат реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и които съгласно ал.2 на същата норма се приемат от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Съгласно чл.56 от ПИКЕЕ правоимащите субекти, които издават фактура за преизчислените количества енергия и на които се заплащат съответните суми, са операторът на електроразпределителната мрежа в хипотезите на чл.56, ал.1-3 ПИКЕЕ, и доставчикът в хипотезата на чл.56, ал.4 вр. с чл.53, ал.1 от ПИКЕЕ. При систематично тълкуване на разпоредбите от чл.50-56 от ПИКЕЕ се прави извод, че във всички случаи, в които право да издаде фактурата и да получи съответното плащане е електроразпределителното дружество, дължимите суми се определят въз основа на прогнозната пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на мрежовия оператор.

Обратно, в случаите (чл.53 ПИКЕЕ), в които право да получи съответните суми има доставчикът, те се определят по цени на електрическата енергия по тарифи. Следователно, електроразпределителното дружество е оправомощено да получава суми, имащи характер на обезщетение за сторените технологични разходи.

Тук следва да се заключи, че доколкото настоящият казус не попада в 2 приложението на чл.56, ал.4 ПИКЕЕ, за него важи общото правило на чл.56, ал.1, вр. с ал.3 ПИКЕЕ, което определя, че в случаите по този раздел, операторът на мрежата издава фактура, а преизчислението става по прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи. Ето защо възраженията на ищеца, че цената на преизчислението следва да е цената за ползване на ток от битови потребители, а не прогнозната цена за технологични разходи, са неоснователни. ЗЕ изрично делегира право на КЕВР да определя начина за преизчисление, което включва и цената.

Приложената в случая цена на тока отговаря на Правилата.

Следва да се посочи още, че чл.104а, ал.2, т.5, б.“а“ от ЗЕ не предвижда, че корекция на сметка може да се прави само в полза на крайния снабдител, а предвижда, че само в тези случаи, когато се прави корекция на сметка в полза на крайния снабдител за потребената електрическа енергия в случаи на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства, следва да се предвиди в Общите условия на енергийните предприятия ред за уведомяване на клиента. Смисълът да се предвижда ред за уведомяване е в това, че в тези случи съгласно ЗЕ, корекцията е по повод неправомерно въздействие върху СТИ. Буквалното тълкуване на този текст в смисъл, че корекция може да се прави само в полза на крайния снабдител, би довело и до друг извод, че корекция е възможна само в случаите на неправомерно въздействие върху СТИ, доколкото чл.104а, ал.2, т.5, б. „а“ ЗЕ не предвижда корекция при обективни обстоятелства, а именно – повреда в СТИ, която не е свързана с неправомерно въздействие върху него. Би се достигнало и до друг извод, че клиентът има право на корекция в негова полза само при обективна повреда в СТИ, както постановява чл.104а, ал.2, т.5, б. „б“ ЗЕ, но не и в случай на неправомерно въздействие върху СТИ, при което се стига до отчитане на по-голямо количество енергия от потребеното (които хипотези не са изключени). Приемането на тези правни разрешения е в противоречие с целите на закона да се избегне неоснователното обогатяване на коя да е страна в правоотношението между клиент и енергийно предприятие, когато СТИ не измерва реално потребените количества енергия обективно или поради неправомерно въздействие. В случая, в ПИКЕЕ се определя, че за избягване на неоснователно обогатяване във вреда на електроразпределителното дружество, като една от страните в отношенията по предоставяне на ел.енергия на крайния потребител с арг. от чл.92 ЗЕ, се предвижда заплащане на ел.енергия за покриване на технологичните разходи на мрежовия оператор, а не на реално доставената енергия, за продажбата на която, действително, мрежовият оператор няма лицензия. Получаваните суми обаче не се отнасят до доставка и продажна на електрическа енергия, а до обезщетяване на тези вреди за оператора при неточното измерване на ел.енергията. Предвиденото в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ дава основание за извод, че законовата делегация за издаване на ПИКЕЕ не касае само случаи на корекция в полза на крайния снабдител при неправилно измерване поради неправомерно въздействие, доколкото в този законов текст е посочено, че се касае до всички случаи на „установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“ без оглед причината за това. Сочи се още в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, че ПИКЕЕ регламентират „принципите за измерване“, „включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия“, като предвидените в ПИКЕЕ норми са свързани с осъществяването на „устройството и експлоатацията на електроенергийната система“ съгласно чл.83, ал.1 ЗЕ. Съдът счита, че тъй като разпределителното дружество е част от оправомощените субекти, които участват в устройството и експлоатацията на електроенергийната система и 3 доколкото в ЗЕ липса норма в обратен смисъл, която изрично да ограничава субектите, имащи право да получат суми при коригирането на сметка, вследствие на неточно измерване, не може да се приеме, че ПИКЕЕ противоречи на ЗЕ в частта, с която предвижда такива права за електроразпределителното дружество. Принципите за измерване, реда и начина на преизчисляване на количеството енергия не изключват предвиждането на субекта, който следва да извърши тази корекция, а тъкмо напротив – реда за извършване означава процедурата, която касае както съвкупността от правилата, така и прилагащия ги субект. С това не се променя отговорността на потребителя, както сочи ищецът. За потребителя е безразлично към кой субект ще дължи сумата по корекцията, доколкото правилата за нейното определяне ще останат същите.

Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че ответникът е материално легитимиран да извърши едностранна корекция на сметка по ПИКЕЕ и да претендира начислените суми. В тази връзка е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр.д № 3817/2021 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 60269 от 27.05.2022 г. по гр.д. № 1054/2021 г. по описана ПКС, III ГО, Решение № 100 от 29.06.2021 г. по гр.д. № 2996/2020 г., III ГО на ВКС, Решение № 60188/18.10.2021 г. по гр.д. № 872/2021 г., III ГО на ВКС, Определение № 60463 от 08.06.2021 г. по гр.д. № 466/2021 г., III ГО на ВКС, Определение № 60555 от 12.07.2021 г. по гр.д № 311/2021 г., IV ГО на ВКС, постановена във връзка с новите ПИКЕЕ от 2019 г. В тези решения ВКС е приел, че материалноправно легитимирано да отговаря по идентични искове, е именно Електроразпределителното дружество.

На следващо място, от показанията на св. Р. и от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че електромерът поради изваждане на куплунгите на 2-ра и 3-та фаза, е измервал само частично електрическата енергия и то много по-малко, отколкото трябва да отчита. Това се потвърждава и от протокола от метрологичната проверка, който посочва процента на грешката, с която електромерът отчита. От съвкупната преценка на тези доказателства, които си кореспондират и съдът им дава вяра, следва, че констатациите от оспорения констативен протокол не се обориха, а се потвърдиха и електромерът е измервал с грешка по-голяма от допустимата – хипотеза на чл.50, ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ.

Не се доказа и възражението на ищеца, че са нарушени правата му, поради това, че не е присъствал на проверката, а подписалият протокола свидетел е лице в договорни отношения с ответника, което нарушавало процедурата. Разпитаният свидетел, чиито показания като последователни и съответни на останалите доказателства, се кредитират, посочи, че ищецът излизал с колата си и когато му казали, че има проблем с електромера и да види, той отговорил, че това не го интересува и си тръгнал, след което повикали СОТ, за да присъства техен служител на проверката. Съмненията на ищеца, че такъв човек не е присъствал, а е подписал по-късно, се оборват от показанията на разпитания под страх от наказателна отговорност свидетел. А ПИКЕЕ предвижда изискване свидетел да не е служител на ответника, но не и на други лица, с които ответникът е в договорни правоотношения. Ищецът не направи доказателствени искания, за да докаже възраженията си в тази връзка, напр. да поиска разпит на коментирания свидетел. Напротив, установи се, че самият ищец се е отказал да присъства на проверката. Ето защо съдът приема, че процедурата по констатиране на неправилното измерване е спазена, изпратен е протоколът на ответника, а също и електромерът - за метрологична проверка. В тази връзка е спазена процедурата по ПИКЕЕ.