Разпореждане № 1440 от 19.05.2026, Районен съд - Плевен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1440 гр. Плевен, 19.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Наказателно дело частен характер № 20264430200983 по описа за 2026 година след като се запознах с материалите по делото и подадените молби от П. А. Я. на 7.05.2026г., заведена с вх.014015/7.05.2026г., и на 13.05.2026г., изпратени на електронната поща на *** на V I наказателен състав Д.Ц. – ***, намери за установено следното:

Съдебното производство е образувано по тъжба на П. А. Я. от с.Горна Митрополия, обл.Плевен против Н.И. за извършено престъплуение по чл.146 ал.1 от НК.

С Разпореждане №1323 от 5.05.2026г., постановено по настоящето НЧХД №983/2026г. по описа на РС-Плевен, съдията-докладчик е оставил без движение тъжбата на частния тъжител П. Я. от с.Горна Митрополия, обл.Плевен против Н.И., като е указал на частния тъжител в 7-дневен срок, считано от получаване на препис от настоящото разпореждане, да приведе тъжбата в съответствие с разпоредбата чл. 81 от НПК, като поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба относно дата, място и елементи от фактическото изпълнение на престъплението, като бъде извършена конкретизация на деянието, което се твърди в тъжбата, и на неговия автор – име, презиме и фамилия, както и точен адрес за призоваване, конкретните действия, които са извършени, по отношение на кое лице – име, презиме и фамилия, време и място на извършване на деянието, начин и средства на извършване, местонахождение на тъжителя по време на извършване на деянието, какви са конкретните последици от деянието, както и тъжбата да бъде писмена и подписана от подателя.

Препис от разпореждането е връчено на електронната поща на частния тъжител П. Я. на 7.05.2026г.

Съдията-докладчик счита, че на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК следва да бъде прекратено наказателното производство по 1 настоящето НЧХД №983/2026г. по описа на РС-Плевен, тъй като тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК, и в указания 7-дневен срок частният тъжител не е поправил непълнотата в съдържанието на частната т ъ ж б а . Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК. Писмено изявление, наречено тъжба, което не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК да твърди престъпление, което се преследва по този процесуален ред, не представлява тъжба по смисъла на НПК. От 05.11.2017г, първоначалната компетентност да проверява редовността на тъжбата е предоставена изключително на съдията – докладчик, защото със ЗИДНПК (ДВ бр. 63 от 04.08.2017г., в сила от 05.11.2017г.) е отменено правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК да отказва да образува производство по тъжба на пострадалия.

Правомощието на председателя на съда да отказва да образувано дело от частен характер е въведено със ЗИД (ДВ бр. 28 от 1982г.) на НПК, отм. (ДВ бр.

86 от 28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г.) – чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, като неговата изключителна компетентност, т.е. към този период съдията – докладчик не разполага с компетентност да извършва проверка за редовност на тъжбата, тъй като тази проверка е изнесена изцяло преди образуване на наказателното производство. С приемането на настоящия НПК (Обн. ДВ бр.

86 от 28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г.) правомощието на председателя на съда (вече по чл. 247, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, но със същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2 вр. ал.1, т. 1 от НПК (отм.) продължава да съществува като суверенна компетентност, а съдията – докладчик има правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК да прекратява наказателното производство единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 от НПК, както и когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.

Казано по друг начин – съдията – докладчик не може да прекратява производството на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4 (нова ал. 5), включително поради нередовност на тъжбата. С последващите изменения на чл. 250, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК (ДВ бр. 32 от 2010г., в сила от 28.05.2010г.) е въведено правомощие на съдията – докладчик по чл. 250, ал.1, т. 1 от НПК да прекратява образуваното производство по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 4 от НПК (нова ал. 5) и когато деянието, описано в обвинителния акт или тъжбата, не съставлява престъпление – изрично записано в чл. 250, ал.

1, т. 2 от НПК. При тази нормативна уредба, при действието на процесуалния закон до 05.11.2017 г., е въведен двоен първоначален филтър за редовност на тъжбата – и преди образуването на делото и след – в първия стадий на съдията-докладчик. В наказателноправната доктрина и постоянната съдебна практика относно съдържанието на правомощието на председателя на съда да отказва да образува наказателни дела от частен характер никога не е имало спор, че извършваната от него проверка не е произволна, а се изразява в именно в оценка на редовността на тъжбата и съответствието й с 2 нормативните изисквания, които не са търпели изменения от въвеждането им – първоначално посочени в чл. 57, ал. 1 НПК (отм.), а в сега действащия НПК – в чл. 81, ал. 1 НПК. В този смисъл – например решение № 16 от 14.03.2001 г. на ВКС по д. № 697/2000 г., II н.о., решение № 472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о. За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от прокуратурата и разследващите органи. Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. С други думи – и понастоящем, след отмяна на дублиращото се правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК по отношение на тъжбата, не е настъпила никаква съдържателна промяна в процесуалната му власт. Както бе посочено по-горе, с Разпореждане №1323 от 5.05.2026г., постановено по настоящето НЧХД №983/2026г. по описа на РС-Плевен, съдията-докладчик е оставил без движение тъжбата на частния тъжител П. Я. от с.Горна Митрополия, обл.Плевен против Н.И., като е указал на частния тъжител в 7-дневен срок, считано от получаване на препис от настоящото разпореждане, да приведе тъжбата в съответствие с разпоредбата чл. 81 от НПК, като поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба относно дата, място и елементи от фактическото изпълнение на престъплението, като бъде извършена конкретизация на деянието, което се твърди в тъжбата, и на неговия автор – име, презиме и фамилия, както и точен адрес за призоваване, конкретните действия, които са извършени, по отношение на кое лице – име, презиме и фамилия, време и място на извършване на деянието, начин и средства на извършване, местонахождение на тъжителя по време на извършване на деянието, какви са конкретните последици от деянието, както и тъжбата да бъде писмена и подписана от подателя. В указания 7-дневен срок непълнотите в съдържанието на тъжбата не са отстранени тъжба относно дата, място и елементи от фактическото изпълнение на престъплението, като бъде извършена конкретизация на деянието, което се твърди в тъжбата, и на неговия автор – име, презиме и фамилия, както и точен адрес за призоваване, конкретните действия, които са извършени, по отношение на кое лице – име, презиме и фамилия, време и място на извършване на деянието, начин и средства на извършване, местонахождение на тъжителя по време на 3 извършване на деянието, какви са конкретните последици от деянието. С подадените молби на 7.05.2026г., заведена с вх.014015/7.05.2026г., и на 13.05.2026г., изпратени на електронната поща на *** на VI наказателен състав Д.Ц. – ***, частният тъжител е поправил непълнотите единствено относно данните за подателя, като го е индивидуализирал с име, презиме и фамилия и точен адрес за призоваване. Не са поправени непълнотите в съдържанието на частната тъжба относно данните за лицето, срещу което е подадена, като същото не е индивидуализирано с име, презиме и фамилия и точен адрес за призоваване. Съдът няма задължение служебно да събира данни за лицето, срещу което е подадена тъжбата, а и в случая това е обективно невъзможно, тъй като за лицето е посочено само лично и фамилно име /липсва бащино име, липсва постоянен или настоящ адрес, липсва ЕГН, както и всякакви други индивидуализиращи данни/. Не са поправени непълнотите в съдържанието на частната тъжба относно дата, място и елементи от фактическото изпълнение на престъплението, не е извършена конкретизация на деянието, което се твърди в тъжбата, не са посочени начин и средства на извършване, местонахождение на тъжителя по време на извършване на деянието, както и какви са конкретните последици от него. Съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК критерий за определяне подсъдността на наказателните дела е мястото на извършване на престъплението, а предвид установеното в чл. 42, ал. 1 от НПК правило, съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, съгласно обвинителния акт, респективно тъжбата. За определяне на местната подсъдност е необходимо да бъде посочено и къде се е намирал частният тъжител, когато е възприел обидните думи.

Поради изложените съображения, съдията-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК наказателното производство по настоящето №983/2026г. по описа на РСПлевен.

Разпореждането може да се обжалва пред Окръжен съд – Плевен в 15 дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от разпореждането да се връчи на частния тъжител П. А. Я. на посочения в тъжбата адрес за призоваване и на посочения електронен адрес.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4