Решение № 30 от 13.02.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Сливен, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно гражданско дело № 20232200500021 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 06.12.2022 г. на Д. Ж. Н., срещу Постановление от 14.11.2022 г. по изп. Д. № 288/2022 г. по описа на СИС при РС Сливен – ДСИ Иван Киряков, с което е изпълнителното производство е прекратено само по отношение на ТД на НАП Бургас и е отказано прекратяване по отношение на ДП „Фонд Затворно дело“ и ТБ „Банка ДСК“ АД.

В жалбата се посочва, че съдебният изпълнител не е изложил мотиви относно изплащането на паричното задължение към ДП „Фонд Затворно дело“ – взискател.

Плащането се установявало от документите по делото, които обективирали извършените плащания, довели до погасяване на задължението към взискателя.

Липсата на тази констатация от страна на съдебния изпълнител счита, че е довело и до неправилния извод да откаже прекратяване спрямо взискателя. Съдебният изпълнител освен това конституирал ТБ „Банка ДСК“ АД като взискател по право на основание чл.

10, ал. 3 от ЗОЗ, макар и към настоящия момент банката да няма изискуемо вземане към него, като този факт се установявал от представеното с жалбата удостоверение от 06.12.2022 г. В заключение жалбоподателят счита, че е налице абсолютно основание за прекратяване на изпълнителното производство – погасяване на дълга, и отпадналото основанието банката да е присъединен взискател.

В хода на настоящото производство е постъпила и допълнителна молба, в която 1 длъжникът е изложил довод, че с оглед справките по делото, се установява, че е погасил задължението си към НАП и тези за държавна такса към ДСИ.

Иска от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното постановление и изрично да бъде указано на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от „Банка ДСК“ АД, в която се сочи, че на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ са обезпечен кредитор въз основа на договор за особен залог, вписан в ЗРОС, върху вземания на длъжника по всички банкови сметки в „Банка ДСК“ АД. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗОЗ банката се явявала присъединен взискател по право и вземането се считало за изискуемо, но не изцяло, а само до размера на сумата по конкретното разпределение, т.е. банката е присъединен взискател само при насочено изпълнение върху заложеното имущество.

Съдебният изпълнител обаче поддържал висящност на делото без да има валиден изпълнителен титул, тъй като вземанията на първоначалния взискател били погасени чрез изплащане от длъжника. Той нямал законно основание да събира вземанията на банката, тъй като тя не е пристъпила към изпълнение и не е обявила предсрочна изискуемост на вземанията спрямо длъжника.

С оглед чл. 436, ал. 3, предл. 2 от ГПК изпълнителното дело е изпратено на ОССливен, като ведно с него са представени и мотиви от Иван Александров Киряков – ДСИ при СлРС. Изложено е становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, тъй като е налице неизплатено задължение от страна на длъжника.

Изпълнителното производство било образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2016 г. по силата на който жалбоподателят е осъден да заплати на ДП „Фонд Затворно дело“ олихвяема сума в размер на 414,24 лв., ведно със законна лихва считано от 24.08.2016 г. до окончателното изплащане; неолихвяема сума от 274 лв. и неолихвяема сума от 125 лв. На 19.01.2017 г. длъжникът изплатил на взискателя 414 лв., който взискателят признал, но длъжникът не е правил други плащания по изпълнителното дело. На 26.09.2022 г. длъжникът изплатил натрупата върху главницата от 414 лв. лихва в размер на 17,03 лв., а на 03.11.2022 г. платил 153 лв. държавна такса по изпълнителното дело върху изплатеното в НАП след образуване на делото. В резултат от наложения запор на банкови сметки на длъжника в ТБ „Банка ДСК“ АД, постъпила сума от която само 61,64 лв. са преведени на взискателя ДП „Фонд Затворно дело“, която съдебният изпълнител счита за крайно недостатъчна.

Други суми не постъпили.

Съдебният изпълнител сочи още, че жалбоподателят поискал няколко пъти да прекрати делото – на 19.09.2022 г., 26.09.2022 г. и на 11.11.2022 г. С постановление от 03.10.2022 г. той отказал да прекрати изпълнителното производство и на основание чл.

459, ал. 1 от ГПК присъединил като взискател ТБ „Банка ДСК“ АД и в следствие на това на банката е преведена сумата в размер на 1911,53 лв. Счита, че в ГПК не 2 съществува правната фигура на взискател, който има това качество по изпълнителното дело, само когато постъпват суми. Банката не била възразила срещу своето присъединяване, предоставила е сметка и е получила пари. В случай, че тя не желае да продължи изпълнителното следвало да подаде молба делото да бъде прекратено.

Окръжен съд Сливен намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК валиден акт.

Въз основа на представените по делото доказателства и въведените доводи, съдът достигна до следните изводи:

Изпълнително дело № 288/2022 г. по описа на ДСИ Иван Киряков при РС Сливен, е образувано по молба от 07.07.2022 г. на ДП „Фонд Затворно дело“, на основание чл.

426 от ГПК, въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2016 г., по силата на който Д. Ж.

Н. е осъден да плати на ДП „Фонд Затворно дело“ сумата от 414,24 лв. главница по договор № 2/28.08.2015 г. и издадена фактура № 2527/2016 г., за отдаване на труд на лишени от свобода; сумата от 274 лв., неустойка съгласно чл. 13 от договор № 2/28.08.2015 г. за периода на падежа на задължението по фактурата, считано от 18.09.2015 г. до 24.08.2016 г., и сумата от 125 лв. разноски по делото.

На 04.08.2022 г. ТД на НАП Бургас е уведомено за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника, а Община Сливен е уведомена на следващия ден.

От удостоверение на ТД на НАП Бургас на л. 43 по делото се установява, че длъжникът Н. има непогасени задължения в размер на 1448,78 лв., поради което с Разпореждане от 16.08.2022 г. съдебният изпълнител е присъединил ТД на НАП Бургас като взискател за сумата от 1448,78 лв.

Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 09.08.2022 г.

С молба от 22.08.2022 г. длъжникът Н. поискал прекратяване на делото, поради погасяване на задължението. От представената вносна бележка от 19.01.2017 г. се установява, че той е платил по фактура № 2527 ОТ 10.09.2015 г. сумата от 414.24 лв.

Към молбата е приложено и молба, от която се установява, че ДП „Фонд Затворно дело“ са поискали да им бъде потвърдено задължението към тях към 31.12.2016 г. на стойност 414, 24 лв. по фактура № 2527/10.09.2015 г.

На 31.08.2022 г. взискателят ДП „Фонд Затворно дело“ е внесъл сумата от 33, 50 лв., държавна такса за налагането на запор.

С молба от 07.09.2022 г. взискателят признал, че длъжникът частичното е изпълнил задължението, плащайки 414, 24 лв., но поискал изпълнението да продължи за сумата от 274 лв. и 142, 14 лв.

С разпореждане от 08.09.2022 г. съдебният изпълнител е счел за изплатена и недължима сумата от 414,24 лв., а като дължима останалата сумата от 17,03 лв., 3 законна лихва върху сумата от 414, 24 лв. за периода от 24.08.2016 г. до 19.01.2017 г.

Наложил е запор на банковите сметки на длъжника.

На 19.09.2022 г. ТБ „Банка ДСК“ АД уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът има открита банкова сметка, но върху вземанията на длъжника имало и други претенции, а именно договор за особен залог, вписан в ЗРОС на 08.05.2018 г., който е учреден за обезпечаване на вземанията на „Банка ДСК“ АД по сключен договор за кредит. Банката не е пристъпвала към изпълнение. Банката обаче счела,че в качеството на заложен кредитор и трето задължено лице, е присъединен взискател по право.

На 19.09.2022 г. „Централна кооперативна банка“ АД уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът има открита сметка, която е запорирана до размер на дължимата сума от 2226,74 лв., като върху сметката няма наложени предходни запори.

С приложеното от длъжника, към молбата от 19.09.2022 г., удостоверение с изх.

№177562/15.09.2022 г. от ТД на НАП Бургас, се установява, че Д. Ж. Н. няма повече задължения.

С молба от 26.09.2022 г. длъжникът представил преводно нареждане от което се установява, че е платил 17.03 лв. и поискал отново прекратяване на производството.

На 28.09.2022 г. „Тексим Банк“ АД уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът има открита сметка, която е без авоар и е блокирана до размера на сумата, посочена в запорното съобщение.

Общо събраната сума по изпълнението към 03.10.2022 г. е в размер на 515,27 лв.

ТБ „Банка ДСК“ АД представила декларация по чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ, с която декларира, че длъжникът Н. има непогасени вземания за инвестиционен кредит в размер на 3011 лв., втори такъв в размер на 5289,62 лв., и кредитна линия в размер на 18806,23 лв. Тези вземания обезпечили по реда на ЗОЗ. Банката представила потвърждение за вписване на договор за залог в Централния регистър на особените залози, което е издадена в полза на Д. Ж. Н..

С постановление от 03.10.2022 г. съдебният изпълнител приел, че размерът на задължението към 03.10.2022 г. било в размер на 2142, 74 лв., в която сума е включена задължение към НАП в размер на 1448 лв. Съдебният изпълнител отказал да прекрати производството и присъединил като взискател ТБ „Банка ДСК“ АД с размер на вземане 3011 лв., главница по инвестиционен кредит; 5289 лв., инвестиционен кредит и 18 806 лв. по кредитна линия.

От справка № 1504/07.10.2022 г. на секретаря при СИС на РС Сливен, се установява, че длъжникът Н. към 06.10.2022 г. е внесъл сумата от 2241, 37 лв.

На 12.10.2022 г. ТБ „Банка ДСК“ АД – присъединен по делото взискател, поискали от съдебния изпълнител да вдигне запора върху сметката на длъжника 4 изцяло, тъй като задължението е изпълнено изцяло, а евентуално да изпрати ново запорно съобщение с актуалния размер на вземането.

Съдебният изпълнител материализирал върху справка № 1504/07.10.2022 г. своето постановление от 18.10.2022 г. за разпределение на постъпилата сума, като разпоредил от внесената сума 166,03 лв. за държавна такса, 61, 64 лв. за взискателя, 102,72 лв. за НАП, и 1911,53 лв. по инвестиционен кредит.

От удостоверение с вх. № 6374/28.10.2022 г. на НАП, поискано от съдебния изпълнител, се установява, че длъжникът Н. няма задължение към ТД на НАП Бургас.

С постановление от 31.10.2022 г. съдебният изпълнител зачел, че длъжникът е платил сумата от 1346,61 лв. на ТД на НАП Бургас и разпоредил дългът да бъде намален със сумата от 1346,61 лв., и определил държавна такса върху изплатената сума в размер на 153 лв.

На 03.11.2022 г. длъжникът платил сумата от 153,28 лв. държавна такса по сметката на РС Сливен. С молба от 11.11.2022 г. длъжникът чрез адв. Домусчиева поискал прекратяване на делото, поради погасяване на задължението.

Видно от справка за размера на дълга към 14.11.2022 г., длъжникът е платил сумата от 4460, 33 лв., а общо дължимата, която подлежи на удовлетворение, е в размер на 27 440, 44 лв.

С обжалваното постановление от 14.11.2022 г. съдебният изпълнител приел, че не са налице основанията по чл. 433, ал. 1 от ГПК за цялостно прекратяване на изпълнителното производство, а са налице такива само спрямо ТД на НАП Бургас.

Това се дължало на обстоятелството, че по делото като взискател е присъединена ТБ „Банка ДСК“ АД с вземане, което не е погасено. В резултат от наложения запор върху банкова сметка на длъжника към „Банка ДСК“ АД, последната е превела сумата от 2241, 37 лв. Превеждането на сумата по отношение на „Банка ДСК“ АД било забавено, тъй като не посочила сметка по която да бъдат преведени вземанията, но в последствие такава е посочена. С тези мотиви съдебният изпълнител прекратил производството спрямо ТД на НАП Бургас, но отказал да прекрати спрямо ДП „Фонд Затворно дело“ и ТБ „Банка ДСК“.