Решение № 8505 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8505 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110105012 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от И. Г. Ш. срещу Столична община.

Предявени са за разглеждане два осъдителни иска с правна квалификация, както следва: 1/ иск по чл. 49, вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата 12777,18 евро /24 990 лева/, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата, вследствие на претърпени от нея болки и страдания от травматично увреждане на десен крайник вследствие на падане на 12.11.2023 г. в гр.София, при движение по десния тротоар на ул. „Мила Родино“ на кръстовището с ул. „Деде Агач“ посока ул.

„Петко Ю. Тодоров“ поради напълно разрушена тротоарна настилка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на инцидента до пълното погасяване на задължението и 2/ иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 2172,99 евро /4250 лева/, представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата и представляващи извършени разходи за лечение на травматично увреждане на десен крайник вследствие на падане на 12.11.2023 г. в гр. София, при движение по десния тротоар на ул. „Мила Родино“ на кръстовището с ул. „Деде Агач“ посока ул. „Петко Ю.

Тодоров“ поради напълно разрушена тротоарна настилка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2023 г. до пълното погасяване на задължението Твърди се от ищцата, че на 12.11.2023 г. в гр. София, вървейки по десния тротоар на ул. „Мила Родино“ на кръстовището с ул. „Деде Агач“ посока ул. „Петко Ю.

Тодоров“, вследствие напълно разрушена тротоарна настилка, Ш. паднала и получила счупване на дясната бедрена шийка, закрито. Като последица от увреждането претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на медицинско изделие във връзка с извършената оперативна интервенция. Твърди, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му да ремонтира и поддържа в 1 изправност общинската пътна мрежа, част от която е тротоарът, пораждащо отговорност за вредите по чл. 49 ЗЗД. Счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между бездействието на ответника и настъпилите увреждания.

Възстановяването на ищцата е продължило в домашни условия, като за период от няколко месеца травматичните увреждания са затруднили движенията на десния крайник. Било е проведено и медикаментозно лечение, като ищцата е имала необходимост от грижи и помощ от близки в ежедневието си. Напрежението и болката в крайника са създавали множество трудности в обслужване на битовите и хигиенни нужди. Ищцата преживяла изключително тежко неблагоприятните последици от травмата. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва исковете по съображения за тяхната неоснователност. Сочи, че не се твърди от ищцата каква е причината за процесното падане, респ. дали е поради дупка или друга неравност на тротоара, или не. Счита за недоказани механизма на увреждането и мястото на неговото настъпване. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението падането да се дължи на проявено невнимание при придвижването. Счита претендирания размер за неимуществени вреди за прекомерен и несъответстващ на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Приета по делото е Епикриза от Клиниката по Ортопедия и травматология на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, както и фактура от 17.11.2023 г., издадена от посочената болница във връзка с проведеното лечение и квитанция за плащане на сумата. Така посочените доказателства са взети предвид от вещото лице при изготвяне на седебномедицинската експертиза. От заключението на същата се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила счупване на дясната бедрена кост в горния й край, в областта на шийката. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в тотална смяна на дясна тазобедрена става. Отразено е, че проведеното лечение е било адекватно и своевременно приложено. Болничният престой на ищцата е бил от 12.11.2023 г. до 20.11.2023 г. Отчетено е, че през периода на възстановяване ищцата е търпяла болки страдания, като п р е з първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет. Видно е освен това от заключението, че при нормално протичане на лечебния процес без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреди и проведено лечение е около 6 месеца. Вещото лице е посочило, че от анализа на приложените по делото финансови документи, може да се установи, че направените разходи от ищцата са във връзка с проведеното лечение. Посочено е, че за този вид оперативно лечение има реимбурсация от НЗОК в размер на 1080.00 лв., като остатъчната сума, дължима от ищцата възлиза на заплатената в размер на 4250.00 лв.

Вещото лице е отчело освен това, че в приложената по делото епикриза е описана консултация с лекар - специалист вътрешни болести, както и че при ищцата са били налични следните придружаващи и минали заболявания: Артериална хипертония - 12 ст., Мозъчно съдова болест, Вертиго, Невроза, Хроничен колит. Към момента на инцидента ищцата приемала медикаменти за корекция на кръвното налягане и сънотворни: берлиприл 5мг, 2 по 1 т./дн., Корвитол 100 мг по 1 т./дн., Геродорм в. по 1 т . Същевременно е отчетено, че по делото няма данни за описани настъпили патологични състояния /прилошаване, загуба на съзнание, пристъп на световъртеж/, които биха могли да предизвикат падане. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно изготвено.

2

От показанията на свидетеля Я се установява, че същият е бил очевидец на инцидента, случил се през деня на 12.11.2023 г. Видял, че свидетелката вървяла по тротоара на ул. „Мила родино“ в гр. София, кв. Иван Вазов, като стъпила в дупка и паднала, след което се хванала за десния крак и споделила, че изпитва болка.

Позвънили за екип на спешна помощ, като свидетелят изчакал същия, който закарал ищцата към лечебно заведение. Ищцата взела телефонния номер на свидетеля, за да му благодари за съдействието. След като Ш. се свързала с него няколко месеца по-късно, свидетелят разбрал, че кракът й бил счупен, като тя споделила, че ходи със затруднение и изпитва болка. Свидетелят сочи освен това, че дупката на тротоара била голяма, колкото кратер, като нямало плочки. Освен това дупката все още се намирала на това място, като за нея нямало сигнализация. Свидетелства, че дупката е широка около метър и се намира на ъгъла на тротоара.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита, че същите не противоречат на останалите събрани в производството доказателства.

Други относими доказателства не са събрани по делото.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

По иска по чл. 49, вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД:

В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на негов служител или лице, на което е възложил във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на тротоара/, в причинна връзка с което да е настъпил процесният инцидент, от който ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди в посочения размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В случая отговорността на Столична община е за чужди противоправни действия.

Тази отговорност винаги възниква в случай на вреди, причинени от лице, на което отговорният по цитираната разпоредба е възложил някаква работа.

Безспорно по делото се установи, че на 12.11.2023 г. И. Г. Ш., при движението си като пешеходец по тротоара на ул. „Мила родино“ в гр. София, паднала, след като стъпила в намираща се на тротоара дупка. В резултат на падането същата получила травма – счупване на дясната бедрена шийка, закрито, което наложило оперативно лечение, изразяващо се в тотална смяна на дясна тазобедрена става. Непосредствено след падането намиращия се на място свидетел Я съдействал на ищцата, като извикали екип на бърза помощ. Болничният престой на ищцата продължил в периода от 12.11.2023 г. до 20.11.2023 г. От събраните гласни доказателства се установи, че след като свидетелят Я няколко месеца по-късно се чул по телефона с ищцата, същата споделила, че кракът много я боли и трудно ходи. От експертното заключение се установи, че ищцата е търпяла болки страдания, които през първите 30 дни са били с по-голям интензитет, а периодът за възстановяване от такъв тип травма без усложнения е около 6 месеца.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че по делото не са доказани механизма на увреждането и мястото на неговото настъпване. Същите се установяват от събраните по делото доказателства. Така експертът по СМЕ уточнява в проведеното открито съдебно заседание, че полученото травматично увреждане е чрез механизм падане настрани, а причината може да е различна - подхлъзване, бутане, прилошаване и падане. А свидетелят Я, очевидец на инцидента, сочи и конкретната 3 причина за падането – преминаването през огромна дупка на тротоара с липсващи плочки.

Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8, ал.3 и ал.5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите, като част от уличната пътна мрежа на съответното място, се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Неизпълнението на тези дейности от Столична община, чиято собственост е пътят и прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника при доказано увреждане на ищцата и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и бездействието на работниците и служителите, натоварени с изпълнението на възложената работа от ответника.

Без значение за отговорността по чл. 49 ЗЗД е на кого са били възложени действията по ремонт и поддръжка на тротоарите в конкретния район, респ. – кой е осъществил противоправното бездействие, с оглед на което се е стигнало до настъпилия вредоносен резултат. Следва да се приеме, че е налице противоправност на поведението на отговорните служители с оглед на обстоятелството, че в конкретния случай не е изпълнено предписанието на нормативните разпоредби, касаещи осъществяване на ремонт и поддръжка на тротоарите, така, че същите да са безопасни за ползване.

Предвид горното съдът намира, че исковата претенция е доказана по своето основание - налице е противоправно бездействие на служители на Столична община, намиращо се в пряка причинна връзка с претърпяното от ищеца увреждане и ангажиращо гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като работодател.

Задължение на Столична община е да поддържа пътищата в изправно състояние, което да служи в интерес на гражданите и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 28 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, общинска администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от същата Наредба изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за нормалната експлоатация, с оглед на което не е изпълнено основно задължение на ответника.