Решение № 3818 от 12.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3818 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20231100507045 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. №27622/19.05.2023г. на ЧСИ В. М., подадена от „Д. З.“АД, ЕИК:******* и адрес: гр. София, бул. „*******, срещу Разпореждане №38305/12.05.2023г. на ЧСИ В. *******, постановено по и.д. № 20238600400354 на същия ЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че в срок е подал възражение, с което е искал размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимал ен размер от 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело, което не е уважено. Вместо това в определеното адвокатско възнаграждение от 4979лв. включва и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата - за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Възразява, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното д е л о не представлява под никаква форма действителната правна или фактическа сложност. Моли за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200.00 лв.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя Н. Е.К., чрез адв. Г.Р. , с което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че няма плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение, като са предприети реални изпълнителни действия- запори върху сметка на длъжника.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като обосновава дължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, като намира частната жалба за неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК.

1

Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Процесното изп. дело№ 20238600400354 на ЧСИ В. М. е образувано на 24.04.2023г. по молба на взискателя Н. Е.К., с ЕГН **********, чрез адв. Г.Р., въз основа на Изпълнителен лист № 60/11.04.2023г. от АС-Варна, Т.О., по Решение № 99/28.03.2023г. по възз.т.д.№ 20223001000713/2022г. по опис на съда. Длъжник по изпълнителен титул е „Д. З.“ АД с ЕИК: *******, като предмет на изпълнението са парични задължения в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди и 4049,19 лв. за имуществени вреди, медно със законна лихва върху главниците

С образуване на делото е претендирало адвокатско възнаграждение, за процесуален представител на взискателя, в размер на 4 979.00лв. с ДДС. В Договорът изрично е посочено, че същият е сключен по реда на чл. 38, ал 2 ЗАдв., във вр. е ал. 1, т. 3 ЗАдв.

С Разпореждане изх.№ 30345 и Сметка № 83146 от 24.04.2023г. по изп. дело№ 20238600400354 на ЧСИ В. М. е прието за събиране претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.

С молбата е направено искане да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника в посочените банки. На основание чл.18 ЗЧСИ е възложено извършване на действия по делото.

По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от последния на 26.04.2023г., в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, ведно е информация за начислените и приети за събиране но делото такси и разноски.

С Възражение от 09.05.2023г. длъжникът е искал размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер от 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело.

С Разпореждане №38305/12.05.2023г. на ЧСИ В. *******, постановено по и.д.№ 20238600400354 на същия ЧСИ, е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На 16.05.2023г., по изричното искане на взискателя, е наложен запор върху банковите сметки на длъжника при УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД.

На 25.05.2023г. в изпълнение на наложения по делото запор, по сметката на ЧСИ ******* е постъпила сума в размер на 91338лв., която е достатъчна за пълно изпълнение задълженията на длъжника.

Не са ангажирани доказателства за доброволно плащане на сумите по изпълнителния лист от страна на длъжника.

Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1762/2008 г. V г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК), съдът намира, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В разпоредбата начл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5

ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата 2 страна, но не по малко от определения в чл.36 ЗА размер.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 НМРАВ за образуването на изпълнителното дело, минималното възнаграждение е 200 лв., като това задължение не се оспорва от страните.

Спорно в процесния случай е дали се дължи и адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 НМРАВ, което възнаграждение е в размер на 4 979.00лв.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно.

По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите не е извършено в срока за доброволно изпълнение от длъжника. Същевременно от страна на ЧСИ са били извършени същински изпълнителни действия - налагане на запор по вземания на длъжника от банковата му сметка в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, който е бил изпълнен и в резултат на който е получено плащане на дължимите суми в изпълнителното производство.

Освен това в случая взискателят е представляван по конкретното изпълнително дело от адв. Г. Г.Р. в хипотеза на безплатно оказана от адвоката адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА за образуване и процесуално представителство по ИД. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Съдебният изпълнител по ИД определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК, не се касае до заплатено от страната възнаграждение за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е неатакуемо поради прекомерност. В случая разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, поради което и адвокат Г. Г.Р., оказал безплатна адвокатска помощ на взискателя в хипотеза по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, и при невъведено в процеса възражение от длъжника за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, има право на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдебният изпълнител следва да определи в размер не по - нисък от предвидения в НМРАВ и осъди другата страна /длъжника/ да го заплати. Доколкото адв. Г. Г.Р., имащ право на адв. възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗА, е упълномощен от взискателя не само за образуване на ИД, но и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, то дължимото му възнаграждение се отнася и за процесуално представителство по чл. 10 т. 2 НМРАВ и за образуване на ИД по чл. 10 т. 1 от НМРАВ.

С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство са дължими.

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №27622/19.05.2023г. на ЧСИ В. М., подадена 3 от „Д. З.“АД, ЕИК:******* и адрес: гр. София, бул. „*******, срещу Разпореждане №38305/12.05.2023г. на ЧСИ В. *******, постановено по и.д.№ 20238600400354 на същия ЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4