Решение № 2249 от 12.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2249

Бургас, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Членове:

ДИАНА ГАНЕВА

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА канд № 20257040602383 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Община Сунгурларе, представлявана от кмета Д. Г., е оспорил решение № 68/17.10.2025г., постановено по АНД №212/2025г. на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-109/07.07.2025г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. С наказателното постановление на общината е наложена имуществена санкция, в размер на 1000 лева за нарушение на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ).

С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон. Според касатора районният съд не е обсъдил изложените от него аргументи, които биха довели до отмяна на наказателното постановление. Твърди, че в наказателното постановление липсват описания на смекчаващите обстоятелства, които са взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Това описание според касатора е задължително на основание чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН.

На следващо място касаторът счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното наличие на храстовидна растителност и единични дървета според наказващия орган е възпрепятствало извършването на обход и оглед на обследваното техническо състояние на язовира, което според касатора е в противоречие с извода на съда, че е налице неизпълнение на задължение за поддържане на безопасната техническа експлоатация на водното съоръжение.

Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателно постановление № НЯСС-109/07.07.2025г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

В съдебно заседание касаторът Община Сунгурларе, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище.

Ответникът по касация председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира писмен отговор на касационната жалба, в който подробно излага съображенията си по съществото на спора и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана за това, че не е изпълнил дадено предписание, съдържащо се в констативен протокол № 06-01-127/09.10.2024г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, с което е било предписано да премахне храстовидната растителност по въздушния откос на язовир „Е. 1“ със срок за изпълнение 09.01.2025г. Проверката, при която е констатирано неизпълнението на това предписание, е извършена на 11.03.2025г. Наказващият орган е приел, че с неизпълнението на това предписание общината е нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ. Според тази разпоредба собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.

Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по Закона за водите и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по Приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определя срок за тяхното изпълнение.

За това нарушение общината е санкционирана на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Според тази разпоредба се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, като санкцията е [рег. номер] 20 000 лева.

С обжалваното решение районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи нуждата от тяхната отмяна. Според съда нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление и се подкрепят от всички събрани доказателства. Същите установяват, че предписанието не е било изпълнено от неговия адресат. Според съда наказващият орган, налагайки имуществена санкция в най-ниския предвиден размер на санкционната норма, е съобразил всички обстоятелства относно отговорността, независимо че не е изложил мотиви за това. Съдът е приел, че липсата на мотиви защо деянието не представлява маловажен случай не са съществено нарушение на правото на защита на санкционираното лице. Според съда институтът на маловажния случай не може да бъде приложен, защото засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения са свързани с опазване на живота и здравето на населението, както и с тяхната собственост, тъй като неизпълнението на задължение за поддържане на безопасна техническа експлоатация на водното съоръжение – язовир, би могло да има изключително тежки непоправими последици за неопределен брой субекти и в този смисъл не може да се приеме за маловажен случай.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Неоснователно е възражението на касатора, че отсъствието на описание на смекчаващи обстоятелства, както и на други обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, е толкова съществен порок, който води до отмяна на наказателното постановление. В процесния случай, както правилно е приел и районният съд, наказващият орган е наложил имуществена санкция, чийто размер е равен на минималния предвиден размер в санкционната норма, т.е. органът е санкционирал касатора с най-малката възможна по размер имуществена санкция, което означава, че е възприел наличието на всички налични смекчаващи обстоятелства. Отсъствието на описание на тези смекчаващи обстоятелства в НП в случая, доколкото не би могла да бъде наложена по-ниска от тази санкция, по никакъв начин не нарушава правото му на защита. Друго би било положението ако наложената санкция беше в друг размер по-голям от минималния предвиден, тъй като тогава спорът би бил колко и какви смекчаващи обстоятелства са отчетени и дали са отчетени всички такива действително налични обстоятелства. Но в конкретния случай след като не може да се наложи по-ниска от тази санкция, отсъствието в наказателното постановление на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и други обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието, не нарушава правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана, а оттам и не води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

На следващо място неоснователно е възражението на касатора, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на районния съд в тази част и на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК препраща към тях. Следва да се отбележи, че процесното нарушение, което е санкционирано, не се изразява в непремахване на храстовидната растителност по въздушния откос на язовир „Е. 1“, а в неизпълнение на дадено предписание с такова съдържание, т.е. изпълнителното деяние на нарушението е самото неизпълнение на предписанието. По делото не е спорно, че предписанието е влязло в сила, доколкото то е административен акт и подлежи на обжалване. Органът е предоставил достатъчно време на Община Сунгурларе, дори и след изтичане на срока на предписанието, за да даде възможност то да бъде изпълнено. Правилен е изводът на районния съд, че неизпълнението на предписание с такова съдържане, което касае почистването на растителност, която не е подходяща да се поддържа в язовирите или в техния откос, може да доведе до тежки последици както за живота и здравето на хората, така и за тяхното имущество, защото смисълът да се предпише почистването на тази храстовидна растителност е именно да се поддържа техническото съоръжение в състояние такова, че при проливни дъждове или други извънредни обстоятелства това съоръжение да изпълни предназначението си, а не да доведе до наводнения. Вярно е, че съдът се е изказал лаконично по този въпрос, но смисълът на вложените изводи за отсъствие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН кореспондира със съдържанието на предписанието и с предназначението на водното съоръжение. Омаловажаването на това задължение не може да обоснове приложение на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд Карнобат следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер, доколкото участието на юрист процесуален представител на ответника се изразява единствено в изготвянето на писмен отговор към касационната жалба. Такива са претендирани своевременно в отговора и се дължат от касатора, в размер на 130 лв. на основание чл.27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл.3 от Закона за въвеждане на еврото в РБ всички суми в лева в диспозитива на решението ще бъдат определени и в евро.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68/17.10.2025г., постановено по АНД №212/2025г. на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА Община Сунгурларе, представлявана от кмета Д. Г. да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсуртско възнаграждение в размер на 66,47 евро (равностойност на 130 лева).

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: