Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6800 от 02.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67303/2022
Вид
Решение № 6800
Подписан
02.05.2023
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
  • чл.61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването
  • чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 6800 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110167303 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ........... против Х. Г. Т. и И. М.

М..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 78, находящ се в гр. ............

Твърди, че за процесния имот се дължат общо: сумата 2 340, 60 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 408, 32 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 12.04.2022 г.; сумата 35, 87 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.03.2019 г. – м.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 74 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.05.2019 г. – 12.04.2020 г., от които ответниците отговарят за по 1/3, както следва – всеки от тях за: сумата 780, 20 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 136, 11 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 1

12.04.2022 г.; с у м а т а 11, 96 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.03.2019 г. – м.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 2, 25 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.05.2019 г. – 12.04.2020 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 09.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21215/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Х.

Г. Т. и И. М. М. чрез назначения особен представител адв. Д., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е налице сключен договор между ........... и етажната собственост. Оспорва ........... да е имал правно основание да извършва дялово разпределение. По тези съображения оспорва между ищеца и ответниците да е налице валидно облигационно правоотношение за исковия период. Излага съображения, че срокът на сключения между ищеца и ФДР договор е изтекъл. Оспорва доставката на топлинна енергия. Позовава се на давност. По отношение на претенцията за мораторна лихва излага съображения, че не се установява публикуване на сметките на интернет страницата на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 20.04.2022 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците ........., Х. Г. Т. и И. М. М. за: сумата 2 340, 60 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 408, 32 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 12.04.2022 г.; сумата 35, 87 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.03.2019 г. – м.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 74 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.05.2018 г. – 12.04.2022 г., които се претендират в условията на разделност – по 1/3 от всеки от длъжниците.

С разпореждане от 09.05.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 55, 83 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника ......... за 1/3 от сумите, предмет на заповедта за изпълнение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците Х. Г. Т. и И. М. М. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по отношение възразилите длъжници.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.04.2015 г. ......... е дарила на ........., Х. Г. Т. и И. М. М. при равни квоти следния недвижим имот: апартамент № 78, находящ се в гр. ............, с площ от 43, 75 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и обслужващи помещения.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на 2 собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 09.10.2014г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........... ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представени са договори от 2007 г. и 2020 г., сключени между ........... – възложител и ........... ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ........... ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 1 бр. щранг-лира при условията на неосигурен достъп, за което са съставени съответните протоколи. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ – при условията на неосигурен достъп.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 2 340, 57 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 587, 64 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 247, 07 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.03.2019 г. – м.02.2021 г. възлиза на сумата 35, 87 лв.

Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са 3

„потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.04.2015 г. се установява, че ответниците Х. Г. Т. и И. М. М. имат качеството съсобственици за по 1/3 ид.ч. от имота.

От качеството им на съсобственици произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.

По изложените съображения неоснователни се явяват възраженията на ответниците, че не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.