Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6853 от 16.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61619/2024
Вид
Решение № 6853
Подписан
16.04.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6853 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110161619 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца В. С. С. срещу ************** обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. 143 ЗЗП и 146 ЗЗП за прогласяване на нищожността на договор за кредит № ******, евентуално клаузата на чл. 29, уреждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита от Договор за потребителски кредит № ******.

Ищецът В. С. твърди, че на 27.03.2023 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ****** с ответника, по силата на който последният му е предоставил в заем сумата от 500 лв. Съгласно процесния договор било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя / чл. 19/ да осигури обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на посочените условия. При неизпълнение на това задължение било предвидена неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит в чл. 29 от процесния договор. Поддържа, че било налице изначална невъзможност за потребителя да осигури в толкова кратък срок поръчител, който да отговаря на всички изисквания по договора. Твърди, че в договора за кредит е посочен грешен размер на ГПР , тъй като не включва неустойката , а действителния такъв многократно надхвърлял допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Евентуално твърди, че неустойката излизала извън присъщите си функции. Поддържа, че оспорената клауза не е индивидуално уговорена. Излага твърдения, че процесният договор е недействителен в цялост поради неспазване на предвидената от закона форма и погрешно посочване размера на ГПР и невключването на компоненти, които е следвало да бъдат взети предвид при изчисляването му. Евентуално моли да бъде 1 прогласена клаузата за нищожност на неустойката. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************** подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба. Поддържа, че процесният договор е в съответствие с изискванията на ЗПК, както и че клаузата за неустойка е валидно уговорена. Оспорва, че неустойката е следвало да включена в размера на ГПР. Заявява, че няма разпоредба, която да ограничава размера на предвидената неустойка. Оспорва процесната клауза за неустойка да е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Твърди, че е налице информиран избор за сключване на процесния договор от ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

За уважаване на исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че на 27.03.2023 г. между В. С. С. и ************** е бил сключен Договор за потребителски кредит № ******, с посоченото съдържание, както и обстоятелствата, от които произтича, че договорът, респ. оспорената клауза, са недействителни на заявените правни основания. В тежест на ответника е да установи, че сочената като неравноправна клауза на договора за кредит е индивидуално уговорена / т.е. не е била предварително изготвена от кредитодателя или дори да е била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието /.

Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е възникнало облигационно отношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит № ******, съгласно който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 500 лв.

Съгласно чл. 1 от договора за кредит, общият размер на максимално разрешения лимит по кредитна линия е в размер на 500 лева, при лихвен процент в размер на 36 % и ГПР в размер на 42,58 % , при срок на погасяване от 30 дни. Съгласно чл. 29 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 19 за предоставяне на обезпечение: да осигури физическо лице – поръчител или банкова гаранция, която да отговоря на изискванията в чл. 19 и общите условия към договора и да бъде одобрен от кредитора, то потребителят дължи на кредита неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Стойността на предвидената неустойка при непредоставяне на обезпечение не е била взета предвид при определяне на ГПР.

От прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че В. С. е изплатил Договор за потребителски кредит № ****** в размер на 650 лева, а с постъпилите суми на 31.03.2023 г. в размер на 650 лева са погасени главница 600 лева, 2 възнаградителна лихва в размер на 15 лева и неустойка в размер на 135 лева. В случай че при изчисляване на ГПР се включи разход за лихва в размер на 15 лева и неустойка в размер на 135 лева при главница от 500 лв. за срок от 30 дни, ГПР е в размер на 2229,81 %.

Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай видно от заключение на ССчЕ установява, че размерът на ГПР при включване на неустойката многократно надхвърля законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като достига размер от 2229,81 %. Съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 3

ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.

Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д.

№ 9991/2020 г. и др./.

Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, поради противоречие с посочените императивни материалноправни разпоредби на закона е основателен и следва да бъде уважен на това основание. С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане исковете за нищожност, предявени в условията на евентуалност, поради което не дължи произнасяне по тях.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски 100 лв. за държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 2400 лв. за адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие и фактура, ведно с фискален бон от 23.03.2025 г. / л. 63-л. 65/ за сумата от 2400 лева. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им съдът е ограничен до претендирания и доказан размер. С оглед на гореизложеното и при липса на направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2400 лева за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., ЕГН **********, с адрес:

********************** срещу **************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление/: ********************* иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № ******/27.03.2023 4 г., сключен между тях, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление/: ********************* да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: ********************** сумата от 2800 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5