Решение № 93 от 05.07.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. гр. Лом, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Й. при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно дело № 20221620200308 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят А. МИХАЙЛОВ П. от гр. Лом, ул. ****, обл.

Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление

№ 22-0294-000696 от 15.07.2022 г., с което на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на

200.00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. В. И. от МАК, която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с 1 доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 22-0294-000696 от 15.07.2022 г. на жалбоподателя А. П. са наложени административни наказания, както следва:

- на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - „глоба“ от 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП – затова, че не спира плавно на посоченото място или в найдясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролния орган

- на осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - „глоба“ от 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП – затова, че отказва да предаде документите си и осуетява извършването на проверка от органите за контрол.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14 - дневен срок за обжалване.

По същество се явява неоснователна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На шести срещу седми юли 2022 г. се провеждала специализирана полицейска операция /СПО/ от служители на РУ – Лом във връзка с получена оперативна информация, че група лица от кв. Моминброд в гр. Лом ще извършат кражба от завод „Хъс“. На място са изпратени полицейските служители Е. Ц., К. З. и А. А., които извършвали наблюдение. Около 1:00 ч. на 07.07.2022 г. в близост до базата спрял лек автомобил „Опел Астра“ с рег.

№ ***, а две лица проникнали в складовите помещения на завод „Хъс“.

Малко след това лицата се върнали тичайки към автомобила. Полицейските служители тръгнали към тях, светейки с фенери, като св. Е. Ц. разпоредил на няколко пъти: „Стой, полиция!“, „Спрете, полиция!“, но бягащите не спрели, а се качили в автомобила и потеглили. Св. Е. Ц. го достигнал и се захванал за рамката между предна и задна лява врата, като в този момент видял, че водач на автомобила е А. П.. Отново разпоредил на водача да спре, но последният не спрял, а увеличил скоростта. Ц. продължил да тича с автомобила още 10-20 метра, пуснал се и паднал на земята. Малко след това автомобилът спрял, а 2 лицата в него побягнали пеша и преминали през реката към кв. „Хумата“.

Същият ден А. П. е задържан в РУ – Лом, където св. А. Й. му съставил АУАН за нарушения на ЗДвП. П. отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на друг полицейски служител – ***. В законоустановения срок не е подадено възражение срещу съставения акт и въз основа на него на 15.07.2022 г. АНО издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил съответните административни наказания.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и съдържат необходимите реквизити, предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая, с оглед на събраните гласни и писмени доказателства, проверени по отделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушенията, описани в АУАН и НП.

Според чл. 103 от ЗДвП: „ При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“

В случая е налице разпореждане (устно и със С.ен сигнал) от контролен орган – св. Е. Ц., отправено към водача на лекия автомобил А. П. - да спре на място. Въпреки това П. нито е спрял, нито е изпълнил указанията на контролния орган. Вместо това е продължил управлението на процесния автомобил, ускорявайки скоростта, като е осуетил полицейската проверка с поведението си. В тази насока са събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Е. Ц., К. З. и А. А., които съдът кредитира изцяло. Те съдействат за изясняване на фактическата обстановка по делото и са обективни и безпристрастни. Няма противоречия между тези показания и събраните по делото писмени доказателства (писмо от РУ – Лом с отговор на поставени въпроси – л. 29 от делото и докладна записка на л. 8 от делото). Безспорно може да се приеме, че св. Ц. е бил с униформено облекло въпросната вечер, както и че лицето, което не е спряло на подадения сигнал и не е изпълнило даденото указание, е именно жалбоподателят П.. Показанията на служителите на РУ – Лом не се опровергават от тези на св. С. *. Показанията на * обаче се поставят под 3 съмнение, доколкото същият е участник в събитията и е едно от лицата, които са избягали с въпросния автомобил (и едно от лицата, заради които полицейските служители са извършвали наблюдение по информация за предстояща кражба). Този свидетел подробно излага събитията от вечерта в насока – да бъде оневинен жалбоподателят. В същото време неговите родители – св. *** и св. * А. категорично потвърждават, че е бил пиян. При това положение достоверността на възприетото от него (напр. дали Е. Ц. е бил с униформено облекло и дали е извикал само „Стой!“ или „Стой, полиция!“) се поставя под въпрос и показанията му не внасят съмнение в административното обвинение.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗДвП: „ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т. 3: откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; т. 4: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“.

Жалбоподателят е отказал да изпълни конкретно (в случая устно) разпореждане на контролен орган – да спре при подаден сигнал. Вместо това, П. не се е подчинил, а е осуетил извършването на проверката, като е избягал (първоначално с автомобила, а след това – изоставяйки го и продължавайки бягството пеша). Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на две административни нарушения - по чл. 175, ал. 1, т. 4 и по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Затова и жалбоподателят правилно е санкциониран, като са му наложени съответните административни наказания. Съдът намира, че при издаването на НП е съобразена и разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН - да се отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В нормата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП законодателят е предвидил административни наказания „глоба“ от 50.00 лв. до 200.00 лв. и „лишаване от правоуправление“ за срок от 1 до 6 месеца. Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи 4 вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. От АНО за двете извършени от П. нарушения са наложени кумулативно предвидените наказания в максималните им размери, което в случая е законосъобразно и справедливо. А. П. е нарушил реда на държавно управление, по-конкретно – засегнати са обществените отношения, свързани с установените правила за движение по пътищата. Въпреки че на П. е даден сигнал от контролен орган да спре, той не се е съобразил, не е спрял, а е продължил движението си и е осуетил полицейската проверка. Извършил е две отделни нарушения на специалния закон – ЗДвП. Това обстоятелство изключва възможността спрямо конкретното нарушение да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, уреждащ хипотезите на „маловажен случай“. Обществената опасност на деянието се повишава и от факта, че въпросната проверка е извършвана във връзка с предприемане на действия за предотвратяване на престъпление от общ характер. Следва да се обърне внимание и на представената от АНО справка за нарушител/водач. Видно от същата, П. е многократно санкциониран за нарушения на ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления и фишове. По този начин същият се характеризира като лице, което е склонно системно да нарушава ЗДвП. Затова съдът намира, че обществената опасност както на конкретните нарушения, така и на нарушителя е висока и затова и санкциите следва също да бъдат завишени. От АНО са наложени общо две глоби от по 200 лв. и лишаване от правоуправление от по 6 месеца (т. е. общо 400 лв. глоби и общо 12 месеца лишаване от правоуправление). И двата вида санкции са наложени в максималните, определени в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП размери, което, както беше посочено, се явява напълно справедливо. По този начин в максимална степен биха могли да се постигнат целите на административното наказание, залегнали в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите граждани. Издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-02945

000696 от 15.07.2022 г. на Началника на Ру - Лом, с което на А. МИХАЙЛОВ П. от гр. Лом, ул. ****, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6