Решение № 6584 от 27.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6584 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110160150 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА ЕАД, ЕИК 11111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Д. И. Ц. с ЕГН:**********, чрез законен представител И. Г. Ц. с ЕГН: **********- баща, Г. И. Ц. с ЕГН:**********,И. Г. Ц. с ЕГН:**********,: М. К. К. с ЕГН:**********, и срещу М. А П. с ЕГН:**********, всички с адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност при квоти съответно 1/12 , 1/12 и 1/12, 6/12 и 3/12 сумата от 1023,46 лева, от които 848,68 лева -главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, 128,78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 38,87 лева главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,13 лева - лихва за периода от 31.03.2019г. до 17.03.2022г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№16937/2022 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: 11111, ИД номер: 11111 Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от 1

Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. И. Ц., Г. И. Ц.,И. Г. Ц., М. К. К. и М. А П. са подали идентични отговори на исковата молба. Оспорват се исковете като неоснователни.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се наличието за облигационно отношение с ищеца. Оспорва се дължимостта на лихвите и сумите за дялово разпределение. Не се оспорват сумите по размер и се моли да не се назначават исканите експертизи.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

Н а 30.03.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. И. Ц. , чрез законен представител И. Г. Ц., Г.

И. Ц. ,И. Г. Ц.,М. К. и срещу М. А П. за следните задължения за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение затоплоснабден имот, находящ се на адрес:

АДРЕС, аб.№ 11111: 848,68 лева -главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, 128,78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 38,87 лева - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до 2 окончателното изплащане на вземането, и 7,13 лева - лихва за периода от 31.03.2019г. до 17.03.2022г.

С разпореждане от 14.04.2022 г. по ч. гр. д. № 16937/2022г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Длъжниците са депозирали в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо, като на основание чл. 415, ал.

1, т.1 на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представено по делото е писмо от Столична община- район „Красно село“, в което се сочи, че в архива на района не се съхранява документ за продажба на АДРЕС в гр. София, район „Красно село“.

Представено по делото е писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство”“, в което се сочи, че след извършена проверка на съхраняващите се в архива на Дирекцията документи не се намерило досие на блок находящ се в АДРЕС Представена е справка от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, видно от която имот с адрес: имот с адрес: АДРЕС първо е бил деклариран с вх.№ 38994/11.05.1998г. от БК.ов К.ов, и вписан съсобственик М. К. К., Гореописания имот е предеклариран с вх.

№4948/02.12.2004г. от М. А. П., със собственици - ИБК. и М. К. К.. С вх.

№7209045519/05.08.2019г. за имота е подадена коригираща декларация от И. Г. Ц., с вписани съсобственици - М. А. П., , ИБ К.-Ц.,, М. К. К., Г. И. Ц., и Д. И. Ц., Представена по делото е молба-декларация от 27.08.2002 г. от М. К. К., с която се иска да бъде открита партида на адрес: АДРЕС

Видно от представените удостоверения за наследници К. К.ов е починал на 26.10.1998 г., като е оставил за наслдници БКК –син и М. К. К.- дъщеря. БКК е починал на 05.06.2004 г., като е оставил за наследници М. А. П.- съпруга и ИБ К.-Ц.- дъшеря. ИБ К.-Ц. е починала на 02.02.2019 г. като е оставила за наследници И. Г. Ц.- съпруг, Г. И. Ц.- син и Д. И. Ц.дъщеря.

Видно от представения протокол от проведеното на 20.07.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 17.09.2002 г. между „ФДР“ ООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС. В по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 09.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на 3 възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Определено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.

Страните не спорят й, че за процесния период са издадени фактури от ищцовото дружество за същите суми, те са осчетоводени от ищеца и по тях липсва плащане от страна на ответниците.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.