Определение № 261 от 17.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. К., 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20245100500137 по описа за 2024 година Производството е по реда чл.278 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба с вх.№ 2637/18.06.2024г., депозирана от А. Д. Ц. от гр.С., чрез адв. Кр. П. – ответник по гр. д. № 550/2022г. по описа на КРС, против Определение № 261/01.03.2024г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което постановеното по делото протоколно определение, обективирано в протокол №82/29.01.2024г. в частта относно разноските е изменено, като е намален размера на присъденото в полза на А. Д. Ц. адвокатско възнаграждение от 1 750 лева на 700.00 лева.

Жалбодателят излага съображения, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът е присъдил на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер под минималният такъв определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като посочва, че претендираният размер за адвокатско възнаграждение от 1 750лв. се формира като сбор от договорено такова от 400лв. и 1 250лв. за проведени по делото седем открити съдебни заседания, на които било осъществено представителство на ответника. Представителството се изразявало в депозиране на становища, в които подробно било взето отношение по въпросите, които следвало да се обсъждат на съдебните заседания. Цитира разпоредбата чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1.

Възнаграждението било адекватно на фактическата сложност и на вида и броя на извършените процесуални от пълномощника на ответника действия.

Извършени били редица правни действия, с оглед защитата на процесуалните 1 права на ответника, поради което възнаграждението не било прекомерно.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и на страната да се присъдят деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Постъпил е отговор на частната жалба, депозиран от процесуален представител на ищеца в първоинстанционното производство - ЗАД „Б.В.И.Г.“, гр.С.. Сочи се в същия, че материалният интерес по делото е в размер на 679.80 лв.; на това дело никога не бил даван ход в нито едно съдебно заседание, като за всяко едно насрочено такова, пълномощникът на ответника депозирал писмено становище, което било еднотипно. Изразява становище, че изпращането по имейл на становище с един и същи текст, по дело, на което съдът изобщо не е дал ход, не представлява защита. Посочва, че многократното отлагане на делото и насрочването на открити съдебни заседания, на които не е даван ход, се дължало на забавянето на произнасяне от ВКС на краен съдебен акт по ч. гр. д. № 134/2022г. по описа на КРС, поради което ищецът не следвало да бъде натоварен с плащането на ответника на разноски за тези заседания. На последно място излага и, че първоинстанционният съд бил справедлив и към двете страни - макар минималното адвокатско възнаграждение за този материален интерес да било в размер на 400 лв., като счита, че в този размер е следвало да бъде присъден на ответната страна, с обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, PC- К. е присъдил на ответника още 300лв. /или общо 700 лв./, колкото е размерът на търсимата в производството главница. Сочи, че за да е справедливо и за двете страни и този спор да приключи, е приел това и не е обжалвал определението, тъй като ищцовото дружество до този момент заплатило съдебни разноски за адвокат на насрещната страна - само по частните жалби – в размер на 2500 лв.

Съдът, като прецени данните по делото, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен от ЗАД „Б.В.И.Г.“, гр.С. против А. Д. Ц. от гр.С., с цена на иска – 679,80лв.

Установява се, че ответникът е упълномощил адв. К. П. от АК – С., да го представлява в производството /л.72 от първоинст. дело/, за което страните са се договорили и е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 500лв.

Делото е било насрочено за първо ОСЗ на 19.10.2022г., като нито в това, 2 нито в следващите 5 ОСЗ е бил даван ход. За тези заседания ответникът Ц. не се е явявал и не е бил представляван, като за първото, второто, четвъртото и петото заседания /както и в последното седмо ОСЗ, в което е даден ход и делото е прекратено/ от неговия пълномощник са били депозирани становища /л.101, л.129, л.177, л.186 и л.198/, всички еднотипни – за прекратяване на производството поради недопустимост на ИМ, алтернативно – с искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Ход е даден в последното /седмо/ ОСЗ, проведено на 24.01.2024г., когато с протоколно определение съдът е прекратил делото и е присъдил в полза на ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 750лв.

С молба с вх. №1348/02.02.2024г. пълномощникът на ищцовото дружество е направил искане за изменение на постановеното протоколно определение, обективирано в протокол №82/29.01.2024г., в частта относно разноските, като се мотивира с това, че присъденото адвокатско възнаграждение с оглед размера на иска /679,80лв./ е прекомерно и моли да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1.

С атакуваното определение

№

261 от

01.03.2024г. първоинстанционният съд е намерил искането за основателно и постановеното по делото протоколно определение, обективирано в протокол №82/29.01.2024г. в частта относно разноските е изменено, като е намален размера на присъденото в полза на А. Д. Ц. адвокатско възнаграждение от 1 750 лева на 700.00 лева.

При така установеното, настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Процесната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК законодателят е уредил правото на разноски на ответника по иска като своеобразна санкция в тежест на ищеца, поради неоправдано заведеното дело срещу него, станало причина последният да извърши разноски за организиране и провеждане на правната си защита по спора. Правната норма на чл.78, ал.4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото, което право не е ограничено с краен срок.

3

В случаите на прекратяване на производството, законът възлага отговорността за разноските върху ищеца – чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството, независимо от основанието за това, въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда.

След като ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор и да бъде представляван в процеса от процесуален представител, и едва след това производството е прекратено, за него възниква правото направените от него разноски да му бъдат присъдени на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Няма значение дали е проведено първо заседание по делото или такова не е проведено, тъй като ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора на исковата молба, предвид предвидените в закона преклузии, и ако при тази си дейност ответникът е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, се дължат от ищеца при прекратяване на делото. Достатъчно условие за възникване правото по чл.78, ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба и преди прекратяване на делото.

В конкретният случай, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, разноски за упълномощаване на процесуален представител са направени от ответника преди прекратяване на производството по делото /л.72 - договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 500лв./, поради което са дължими и следва да се възложат в тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.

По отношение на допълнително претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение на още 1 250лв. за насрочени общо 7 съдебни заседания, правилно първоинстанционният съд е преценил в обжалваното определение, че ответникът не се е явявал и не е бил представляван в тези заседания, а от пълномощника му само са били изпращани писмени становища, поради което като е съобразил разпоредбата чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е приел, че минималният размер за възнаграждението по процесното дело възлиза в размер на 400.00 лева, но с оглед обема от материали по делото, е определил в полза на страната да се изплатят разноски в размер на 700.00 лева, до който размер е изменил по реда на чл.248 от ГПК 4 постановеното прекратително определение, в частта му за разноските.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в частната жалба, че за всяко проведено заседание след второто такова се дължи допълнително възнаграждение в размер на 250 лв., тъй като ход на делото не е бил даван в нито едно от първите шест насрочени ОСЗ, а в последното седмо такова ход е даден и делото е било прекратено; и в нито едно от всички седем ОСЗ ответникът или неговия процесуален представител не са се явявали. След подаване на отговора на исковата молба, процесуалната активност на пълномощника на ответника се е свеждала само до това да депозира писмени становища с еднотипно съдържание за всяко насрочено съдебно заседание, с искане да не се дава ход на делото или същото да се прекрати поради недопустимост на исковата молба; в част от тях – с повторение на становище по съществото на спора или на направени доказателствени искания.

При тези констатации, и като съобрази ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, а атакувания съдебен акт – за правилен.

По искането на ЗАД „Б.В.И.Г.“ за присъждане в негова полза на разноски за настоящото производство, такива не му се следват. Съгласно установената съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, поради което нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 2637/18.06.2024г., депозирана от А. Д. Ц. от гр.С., чрез адв. Кр. П. – ответник по гр. д. № 550/2022г. по описа на КРС, против Определение № 261/01.03.2024г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което постановеното по делото 5 протоколно определение, обективирано в протокол №82/29.01.2024г. в частта относно разноските е изменено, като е намален размера на присъденото в полза на А. Д. Ц. адвокатско възнаграждение от 1 750 лева на 700.00 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6