Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4118 от 07.10.2022, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 3596/2022
Вид
Определение № 4118
Подписан
07.10.2022
В сила
07.10.2022
Състав
Емил Томов, Драгомир Драгнев, Геновева Николаева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4118 гр. София, 07.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Частно касационно гражданско дело № 20228003103596 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. К. К. против разпореждане № 212 от 15.9.2022 г., постановено по гр. д. № 2057 по описа за 2022 г. на IV ГО на ВКС, с което е върната частна жалба с вх. №6676 от 8.8.2022 г. на А. К. К. срещу определение № 271 от 12.07.2022 г. по делото.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде разгледана по същество частната му жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане на Върховния касационен съд. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане № 79 от 6.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 496 по описа за 2021 г. на Великотърновския апелативен съд е върната частната жалба на А. К. К. с вх. № 1096 от 1.3.2022 г., тъй като не е внесена в срок дължимата държавна такса от 15 лв. Това разпореждане е потвърдено с определение № 271 от 12.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2057 по описа за 2022 г. на IV ГО на ВКС. По този начин е изчерпан инстанционният контрол и А. К. К.

1 вече няма право на жалба срещу определението на ВКС. Разпоредбата на чл.274, ал.2, изр. 1, предложение второ от ГПК както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията/разпорежданията/, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Затова тези определения не подлежат на съдебен контрол, както е прието в ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2018 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо обжалваното разпореждане за връщане на частна жалба с вх.

№6676 от 8.8.2022 г. на А. К. К. е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Тъй като частният жалбоподател не е внесъл изискуемата държавна такса за разглеждане на частната жалба, на основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъден да я заплати.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 212 от 15.9.2022 г., постановено по гр. д. № 2057 по описа за 2022 г. на IV ГО на ВКС, с което е върната частна жалба с вх. №6676 от 8.8.2022 г. на А. К. К. срещу определение № 271 от 12.07.2022 г. по делото.

ОСЪЖДА А. К. К. да заплати 15/петнадесет/ лв. държавна такса по сметката на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2