Определение № 261 от 22.07.2021, Районен съд - Айтос

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Айтос , 22.07.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Дж. Богданова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20202110100584 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД , ЕИК ***, представлявано от С. А. Г.а, в качеството на изпълнителен директор, чрез пълномощник

«ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Р.М. – Т., в качеството на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.П. против Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.А., общ. А., обл. Б., ул. ***.

С исковата молба ищецът "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД , ЕИК *** моли да бъде прието за установено спрямо ответника Ж. Г. Г. , съществуването на вземането му по издадена по ч.гр.дело № 303/2011 г. на АРС Заповед № 200/07.04.2011г. и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на: 82 066.39 лева (осемдесет и две хиляди и шестдесет и шест лева и 39 ст.), от които главница 66932.09 лв. /шестдесет и шест хиляди деветстотин тридесет и два лева и 09 ст./; договорна лихва 15002.15 лв.(петнадесет хиляди и два лева и 15 ст.) за периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г.; наказателна лихва 132.15 лв. (сто тридесет и два лева и 15 ст.) за периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2011 г. до изплащане на вземането.

Ищецът претендира заплащане на направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство. В случай на отхвърляне на иска му и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли при присъждане на разноски в полза на ответника, съдът да определи същите в минимален размер, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Ж. Г. Г., чрез пълномощник адв.Ж.А. от БАК изпраща писмен отговор. Излага подробно становище за недопустимост и неоснователност на иска. Представя писмени доказателства и заявява искания за задължаване на ЧСИ Н.Г., вписан в РЧСИ под № 802 да представи пълен препис на изп.дело № 20118020400476.

1

Съдът след като се запозна с исковата молба (с направеното след дадени указания уточнение), приложените към нея доказателства и съобрази закона, намира, че същата се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Съображенията за това са следните:

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищцовото дружество против ответника Ж.Г., съобразно дадените указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 303/2011г. на РС-А. във връзка със задължение по Договор от 24.04.2007 г. за предоставяне н а банков кредит за закупуване на недвижим имот. Твърди се, че още при подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, договорът има всички кумулативно изискуеми от чл.535 от Търговския закон реквизити и е предявен на длъжника по заявлението и издател на Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот, както повелява чл.538, ал.2 във връзка с чл.477 от Търговския закон.

Наред със съображенията да съществуване на процесното вземане ищецът твърди, че възражението на длъжника – ответник по делото е просрочено, доколкото първоначално призовката за доброволно изпълнение (ПДИ), ведно със съобщение за издадените Разпореждане, Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист (ИЛ) са връчени по изп.дело № 20118020400476 на ЧСИ Н.Г., вписан в РЧСИ под № 802. За установяване на заявеното са направени доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 303/2011г. на РС-Айтос и на пълен препис от изп.дело № 20118020400476 по описа на ЧСИ Н.Г..

Едва след предоставяне на заверено копие от образуваното изп.дело № 476/2011г. на ЧСИ Н.Г. е видно, че за процесното вземане, предмет и на настоящото производство, издадената Заповед № 200/07.04.2011г. и Изпълнителен лист от 08.04.2011г. са били надлежно връчени с ПДИ на 28.07.2011г. (видно от приложеното заверено копие на писмо с обратна разписка). Ето защо и подаденото едва на 25.06.2020г. от Ж.Г. възражение е направено след изтичане на законовия срок (2-седмичен срок към действащата към онзи момент - 08.04.2011г., разпоредба на чл.414 ГПК, едномесечен – в настоящата редакция) и не е следвало да бъде разгледано по същество, а съответно за ищеца не е налице правен интерес от установяване на вземането му, доколкото възможността за възражение срещу него е била отдавна преклудирана. В конкретния случай само за изчерпателност следва да се отрази, че след прекратяване на изп.дело № 476/2011г. въз основа на върнатия Изпълнителния лист от 08.04.2011г., издаден по ч.гр.дело № 303/2011г. на РС – Айтос, по молба на взискателя (след извършена цесия) е било образувано ново изпълнително дело под № 796/2019г. на ЧСИ Н.Г. и на длъжника Ж.Г. повторно е връчена ПДИ, с ново съобщение от дата 12.06.2020г., като същото е препратено до заповедния съд от ЧСИ в изпълнение на задължението му по чл.418, ал.5 ГПК (изм. –ДВ, бр.50 от 2015г., бр.86 от 2017).

Ето защо и настоящия състав намира, че исковата молба следва да се остави без 2 разглеждане, а производството по делото – да се прекрати, поради недопустимост на предявения иск по чл.422 от ГПК. За изчерпателност и в допълнение следва да се отрази, че е основателно възражението на ответника по допустимостта на иска, доколкото исковата молба е подписана от юрисконсулт Р.Павлова, с отбелязване, че е подадена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК ***, представлявано от С. А. Г.а, в качеството на изпълнителен директор, чрез пълномощник «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Р.М. – Т., в качеството на управител, чрез пълномощник юрисконсулт Р.П.. В конкретния случай за юрисконсулнт Р.Павлова е налице валидно процесуално представителство по чл.32 от ГПК единствено по отношение на «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, но не и спрямо ищеца «ОББ»АД.

Предвид изложеното и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените съдебно-деловодни разноски, съобразно приложени списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на 2 200 (две хиляди и двеста) лева, от които 2 000,00 лв. – адв.възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие (на л.30) и 200,00 лв. – депозит на назначена ССчЕ. Досежно направеното още с исковата молба възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, съдът счита същото за неоснователно, при заявен материален интерес на ищцовата претенция в размер на 82 066,39 лева (осемдесет и две хиляди и шестдесет и шест лева и 39 ст.).

Водим от гореизложените съображения, Айтоският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.130 ГПК ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 584/2020 год. по описа на Айтоския районен съд, поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД , ЕИК ***, представлявано от С. А. Г.а, в качеството на изпълнителен директор да заплати на Ж. Г. Г., ЕГН

**********, с адрес: гр.Айтос, общ. А., обл. Б., ул. ***, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 2 200 (две хиляди и двеста) лева.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд, в едноседмичен срок от връчване съобщение и препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4