Определение № 3391 от 30.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 749/2026
- Вид
- Определение № 3391
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Камелия Василева
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92а · Граждански процесуален кодекс
- чл.14,ал.1, т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3391 гр. Варна, 30.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20263100100749 по описа за 2026 година
При служебна проверка съдът констатира, че е постъпил отговор по предявения иск, поради което производството по делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото :
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Д. К. И. срещу Община Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на Поземлен имот с ид.№***, находящ се в гр.Варна, район Владислав Варненчик с площ 1347 кв.м., при граници
: имоти с ид.
№№*********************************************************************
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на процесния имот въз основа на упражнявано от нея давностно владение като владее същия от началото на 1998г. до настоящия момент и в този период никой по никакъв начин не бил правил опити да й отнеме фактическата власт, нито бил заявявал конкуриращи права. Излага се, че ищцата менифестирала собственото си владение върху имота, стопанисвала го през цялото време,поддържала го извършвала действие по неговото облагородяване – подравняване, изчистване, изхвърляне на боклуци, валиране и чакълиране на терена. Имотът бил изцяло ограден с метална индустриална ограда, а южната страна с ограда от бетонни блокчета. До 2023г. достъпът до имота се осъществявал от северната страна, където бил изграден вход, но поради настъпили свлачищни процеси достъпът към настоящия момент бил е североизточната му част. Сочи се, че в имота ищцата поставила преместваем обект- фургон, който използвала във връзка с упражняването на фактическото владение върху имота.
1
Ищцата инициирала процедура по снабдяване с нотариален акт за имота като й била издадена скица и удостоверение за данъчна оценка. На 04.11.2025г. подала до Община Варна Заявление за обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост. На 12.12.2025г. Община Варна издала удостоверение, от което се установило, че по силата на Решение на ПК по чл.14,ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници №515/04.06.1998г. Община Варна била собственик на имота.
На 19.01.2026г. ищцата получила удостоверение от Областна администрация Варна, че за имота няма акт за държавна собственост.
Оспорват се правата на Община Варна като сочи, че правото на собственост върху имота никога не е принадлежало на общината или държавата.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна Община Варна е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост на иска.
Предявеният иск се счита за недопустим, тъй като липсвал заявен петитум за установяване по отношение на Община Варна, че ишецът е собственик на имота, поради което като не се претендират собствени права върху имота, искът бил лишен от правен интерес за оспорване правото на собственост. Излага се, че за да бъде допустим отрицателен установителен иск, то следва с едно положително съдебно решение по него ищецът да почерпи изгодни последици, което в настоящия случай не било така. Счита се за недопустимо със силата на пресъдено нещо само да се отрича правото на собственост, тъй като целта на установителния иск била да създаде правна сигурност между субектите с оглед постигане на превенция на нарушаването на правата.
Алтернативно искът се оспорва като неоснователен.
По допустимостта на иска :
Правният интерес от предявяване на положителен и отрицателен иск във всеки случай е конкретен и не винаги се обуславя и зависи единствено от оспорването на претендираното от ищеца право от страна на ответника. За правния интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска съдът изхожда единствено от фактическите твърдения на ищеца и наличието на съответни предпоставки с оглед спецификата на казуса.
Съобразно дадените разрешения с Тълкувателно решение от 27.11.2023г.
2 по дело №8/2012г. на ОСГТК правен интерес от предяване на отрицетелен установителен иск за собственост и другу вещни права е налице, когато ищецът притежава сомостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес.
В настоящия случай ищецът се домогва да отрече правата на ответника по отношение на процесния имот като противопоставя собствени права, с което й аргументира правния интерес от предприетата с иска защита на същите. Отричането правата на Община Варна върху имота, заявени от последната в хода на инициираната от ищцата обстоятелствена проверка би способствало за отпадане на единствената пречка в производството за снабдяване с КНА за собственост на основание придобивна давност.
Предвид всичко изложено предявеният иск е допустим, а възраженията на ответника в тази връзка напълно несъстоятелни.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи твърденията си, с които аргументира наличието на правен интерес - че е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност/ включваща владение и намерение за своене/ в периода от 1998г. до настоящия момент.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал в първото по делото заседание.
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на твърденията за осъществено давностно владение върху имота за периода от 1998г. следва да се уважи.
По делото следва да се допусне служебно СТЕ за установяване статута на имота.
Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 01.10.2026 г. от 14.30 ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.
ДОПУСКА до приемане представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при условията на водене на ищеца за установяване на твърденията за осъществено давностно владение върху имота за периода от 1998г. до настоящия момент.
ДОПУСКА провеждането на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на съответните справки да даде отговор на следните въпроси :
1.Да посочат действалите и действащите планове за територията, в която подада процесния имот.
2. Да се посочи статута и индивидуализацията на имота по всички планове и неговото ситуиране по тях да се изобрази на комбинирана скица.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 /двеста и петдесет/ евро , вносим от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването по сметка на ВОС за депозити и гаранции.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата СТЕ И. Х., който да се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
4
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може д а прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5