Решение № 18 от 13.01.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Перник, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500636 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 750/08.07.2022г. постановено по гр.д. № 4182/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, е признато за установено, че К. Н. Д. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД сумата от 73,97 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода за периода 01.05.2018 г. – 14.03.2019 г. за апартамент, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и с у м а т а от 14,78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 260612 от 10.03.2021 г. по ч.гр.д. № 01067/2021 г. на РС[1]Перник, като е отхвърлена претенцията за главница за сумата над 73,97 лева до пълния предявен размер 184,94 лева и за периода 15.03.2019 г. – 30.04.2020 г. и иска за обезщетение за забава върху месечните плащания, формиращи тази главница за сумата над 14,78 лева до пълния предявен размер 26,80 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. На осн.чл.78, ал.1 ГПК Д. е осъден да заплати на ищеца и разноски в размер на 78,59 лева в исковото и 15,72 лева в заповедното производство.

Признато е за установено, че С. А. Д. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД сумата 184,94 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 26,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните 1 плащания за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 260612 от 10.03.2021 г. по ч.гр.д. № 01067/2021 г. на РС[1]Перник. На осн.чл.78, ал.1 ГПК Д. е осъдена да заплати на ищеца и разноски в размер на 187,50 лева – разноски за исковото производство, и сумата 37,50 лева – разноски за заповедното производство.

С въззивна жалба с вх. № 15128 от 22.07.2022г. С. А. Д., чрез адв. М. Г. М., оспорва постановеното от първоинстанционния съд решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Намира, че районния съд неправилно е признал за установено, че С. Д. дължи на ищцовото дружество сума, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 05.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 260612 от 10.03.2021г. по ч.гр.д. № 1067/2021г. на ПРС. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдението, че районния съд не е взел под внимание редица аргументи при постановяване на решението. На първо място се твърди, че в първоинстанционното производство безспорно е доказано, че С. Д. не е ползвател на услуга „доставяне на топлинна енергия“, предоставяна от дружеството „Топлофикация – Перник“ АД. Намира за неправилно решението на съда, в частта с която е уважил претенциите на ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия. Твърди, че в процесния случай е налице официален отказ от услугата „доставяне на топлинна енергия“, като сочи в подкрепа на твърдяното предоставен по делото констативен протокол за демонтирани радиатори, съставен със съгласието на ищеца – „Топлофикация – Перник“ АД и в присъствието на негови служители и представители на етажната собственост. Посочва за неправилно решението на Районен съд Перник, в частта, с която е уважено твърдението на ищцовото дружество за наличие на облигационно – правна връзка между дружеството от една страна и титуляра на партидата от друга. Сочи, че С. Д. не се намира в никакви облигационно- правни отношения с горепосоченото дружество и няма каквито и да било задължения към същото. В продължение твърди, че между страните никога не е подписван договор за доставка на топлинна енергия. Твърди, че при постановяване на своето решение, съдът не е взел предвид сочените от Д. аргументи в отговорът на исковата молба, подаден по реда на чл. 131 от ГПК, относно това, че същата не е приела общите условия на топлинното дружество и не дължи такса сградна инсталация. Поддържа твърдението, че решението на Районен съд Перник е неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което моли същото да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищцовото дружество искове. С молба вх.№ 6808/30.12.2022г. от Д. е депозирана молба, с която изразява становище относно изложеното от адв. М. в проведеното открито съдебно заседание твърдение. Претендира разноски.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ответната страна „Топлофикация – Перник“ АД, представлявано от инж. Ч.С. в качеството му на изпълнителен директор, чрез юрисконсулт А.С. е подала отговор на въззивната жалба. С него се твърди, че подадената въззивна жалба е напълно неоснователна, като оспорва изцяло направените с нея възражения. Счита така постановеното решение на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и мотивирано с оглед на което същото следва да бъде потвърдено. Счита за безспорно доказани фактите и обстоятелствата, въз основа на които първостепенния съд е постановил своето решение. Моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдена правилността на първоинстанционния акт, с който е признато за установено задължението на ответника да заплати посочените в него суми, ведно с разноските, които ответникът е осъден да заплати.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност 2 по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивна жалба с вх. № 15906/02.08.2022г К. Н. Д., чрез адв. С. В., оспорва Решение № 750 от 08.07.2022г., постановено по гр. дело № 4182/2021г. по описа на Районен съд – Перник, с молба да бъде отменено във всичките му обжалвани части. Твърди, че неправилно районния съд е признал за установено, че Д. дължи на топлинното дружество такса за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 05.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 260612 от 10.03.2021г. по ч.гр.д. № 1067/2021г. на ПРС, както и частта, с която е осъден да заплати разноски в исковото и в заповедното производства.

Посочва, че след 30.03.2017г., когато съдът е възложил ползването на процесния имот на С.

Д., Д. юридически е бил лишен от правото на ползване на този апартамент, от което следва че единствено Д. е била длъжна да подаде писмено заявление до „Топлофикация – Перник“ АД, с което да уведоми дали приема или не общите условия по договора за доставка на топлинна енергия. Моли въззивната жалба да бъде уважена.

В законноустановения срок С. А. Д., чрез адв. М. Г. М., е подала отговор на въззивната жалба, с който моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че всички аргументи, на които е базирана са неоснователни и неправилни. Намира за неправилни доводите въз основа на които се сочи, че длъжник по исковата молба в първоинстанционното произдовдство е единствено С. Д.. Моли подадената от К. Д. чрез адв.

С. В. въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неправилна и неоснователна.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид направените с жалбите възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, и за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивните жалби се явяват редовни и процесуално допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на разглеждане.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 01067 по описа за 2021 г. на Районен съд - Перник срещу К. Н. Д., ЕГН **********, и С. А.

Д., ЕГН **********, издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които в законоустановения срок са депозрали възражения, поради което и са предявени искове по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Основните доводи в жалбата на жалбоподателят С. Д. са, че по делото не било установено безспорно, че С. Д. има качеството на потребител, тоест наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.

Основните доводи в жалбата на жалбоподателят К. Д. са посочени, че след 30.03.2017г., когато съдът е възложил ползването на процесния имот на С. Д., Д. юридически е бил лишен от правото на ползване на този апартамент, съответно няма 3 качеството на потребител на топлинна енергия.

С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК е дадено разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се приема, че разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. По делото няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ колективно да е декларирано писмено това пред топлопреносното предприятие и да се поискано прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което настоящия съдебен състав счита, че оплакванията на жалбоподателя, че не е налице хипотезата на доставка при общи условия и „непоискана“ доставка са неоснователни.