Решение № 202 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8348/2023
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 11.01.2024
- В сила
- 11.01.2024
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- член 176 · Граждански процесуален кодекс
- член 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- член 94 · Закон за здравето
- чл.187, т.10 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 1 · Кодекс на труда
- член 193 · Кодекс на труда
- член 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- член 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330108348 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл.
358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.
И щ ц а т а И. Т. Г., ЕГН ********** е предявила иск срещу ДЕТСКА ГРАДИНА ********** с адрес: ************************ за отмяна на наложеното й със Заповед № ******/******** на работодателя дисциплинарно наказание “**********”, както и да й се присъдят разноските по делото.
Твърди се, че работи по трудов договор в ответната детска градина на длъжността “**********“, като със Заповед № ******/******** на директора на детската градина на осн. чл.188, т. 1 и чл.187, т.10 КТ й било наложено дисциплинарно наказание “**********”.
Оспорва издадената Заповед, счита я за незаконосъобразна, тъй като не е извършила нарушението, за което е наказана, като освен това е направила неуспешни опити да се свърже с директора на градината с цел уведомяването му за ползван отпуск по болест, което обуславя неявяването й на работа. Излагат се съображения за неспазена процедура по член 193 КТ.
Иска се от съда да признае заповедта за незаконосъобразна и отмяната й като такава.
От ответника е постъпил писмен отговор с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Признава се съществуването на трудовото правоотношение, по силата на 1 ко е т о ищецът заема длъжността “**********” при ответника. Счита издадената заповед за законосъобразна, като издадена при спазване изискванията на чл.193 и чл.194 от КТ, така също и на член 195, ал. 1 КТ, доколкото заповедта е мотивирана, като са посочени конкретно кой е нарушителят, какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е извършено и кога е извършено. Посочени са наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага съответното наказание. Освен това се излага, че на 2.05.2023г. рано сутринта ищцата не е уведомила директорката, за това че ще отсъства по болест, за да бъдат предприети съответните действия, за да може своевременно да бъдат везит мерки за необходимата организация на работа. По изложените съображения счита, че ищецът е извършил виновно описаните нарушения на трудовата дисциплина, с оглед на което с е моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “**********” като незаконосъобразна, е необходимо, ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “**********”.
Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 14.09.2021г., се установява, че ищцата работи при ответника на длъжността **********.
Установява се, че със заповед № ******/******** г. на ищцата на осн. чл.
188, т. 1 вр. с чл. 187, т. 10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание “**********” за това, че на 02.05.2023г. не се е явила на работа по график първа смяна от 7.00 часа , като след неколкократно звънене на телефона й от страна директора на детската градина , пратила отговор в 9.56 часа, че е на лекар и ще ползва отпуск по болест, като съжалява, че не се е сетила да предупреди по-рано директора или някой от колегите й, с което е нарушила работното време на ********** и член 11, ал. 4 от ПВТР, според който директорът се уведомява своевременно за създаване на необходимата организация.
2
Представено е ЕР № ******** от 15.09.2020г., от което е видно, че ищцата е с ТЕЛК 60% ТНР, с водеща диагноза ИБС, инфаркт на миокарда, понесен през 2015г.
Представен е и амбулаторен лист № ******** от 2.05.2023г., 08.00 часа, удостоверяващ това, че ищцата е посетила за консултация **********, като й е поставена диагноза други уточнени виресни болести, като ищцата е със снета анамнеза с оплаквания от суха кашлица, болка в гърлото, отпадналост и температура от 37,6 градуса.
Същият ден в лаборатория Писанец е правен и ковид текст, които е отрицателен, видно от справката /л.10/. Също така видно от представения БЛ № ********, издаден на 2.05.2023г. , се удостоверява, че на ищцата е предоставен отпуск по болест за периода 2.05.2023г. – 5.05.2023г.
Изброените по-горе писмени доказателства, удостоверяващи посещението на лекар и предписания болничен лист, не са оспорени от другата страна, с оглед на което следва да се приеме, че на 02.05.2023г. рано сутринта ищцата е дала признаци за вирусно заболяване, което й е попречило да дойде на работа и е взела отпуск по болест, още повече, че съгласно член 94 от Закона за здравето пациентът е длъжен да не уврежда здравето на другите, още повече, че ищцата е ********** в детска група в детска градина и на още по-голямо основание следва да спазва забраната по член 94 от Закона за здравето, ето защо съдът намира, че ищцата не е нарушила работното си време, за каквото нарушаване на дисциплината е наказана.
Според член 11, т. 4 от Правилника за вътрешния трудов ред, при ползване на отпуск по болест, директорът се уведомява своевременно за създаване на необходимата организация. Според работното време на ПВТР, приложен по делото, и неоспорен от страните, първа смяна е с начален час 7.00 часа – 13.30 часа, което фактически означава, че за да се осъществи своевременност на уведомяването, то следва да се извърши от ищцата преди 07.00 часа, така че да се осигури друг ********** в детската група. В ПВТР не е уточнен начина на уведомяване, но от разпита на св. П.Д. става ясно, че в такива случаи се обажда на директора или на колега.
От дадените обяснения по реда на член 176 ГПК ищцата признава, че е звъняла на директорката след излизането й от лекарския кабинет и издаването на болничния лист, което става след 11.00 часа, понеже забравила да го направи рано сутринта, в която сутрин се чувствала отпаднала, а и преди време била прекарала инфаркт. С оглед изнесените признания на неизгодни за ищцата факти, съдът приема, че не се установяват твърденията в исковата молба, че ищцата е правила опити да се свърже по телефона с директора или по друг начин – по вайбър или месинджър рано сутринта преди започване на работа, установява се друго, че го е направила след 11.00 часа на 2.05.2023г..
3
Пред съда е разпитана Н.Ч., която ответникът посочва като свидетел на факта по изискани устни обяснения от директора на детската градина от ищцата за неявяването й на работа на 2.05.2023г. Свидетелката казва, в началото на м. май 2023г. ищцата е извикана в офиса на директора, който се намира до спалното помещение, в което Ч. по това време изпълнявала трудовите си задължения - оправяла спалното бельо. Също така обяснява, че макар и да не е била вътре в офиса с двете, чула проведения между тях разговор, тъй като вратата на офиса била полуотворена. Чула също така, че директора иска обяснение от И. за причините да не дойде на работа, като отговорът бил, че е ходила на лекар и не се сетила да се обади. На свидетеля е предявена заповедта за наказание, като същата категорично казва, че именно това е заповедта за наказание на ищцата, която отказва да подпише, като я взема и я сгъва на четири. След това обаче казва нещо различно, че всъщност само чула принтера в офиса и затова предположила, че се принтира процесната заповед за наказание.
От така дадените свидетелски показания се изяснява, че Ч. не е била поканена като свидетел на провеждане на процедурата по изискване на обяснения, доколкото не е била в стаята и не би могла да възприеме ясно, безкритично и пълно случилото се между ищцата и директора. Освен това част от обясненията й са противоречиви, с оглед на което съдът не ги кредитира и затова приема, че не е налице валидно проведена процедура по изискване на обяснения по реда на член 193, ал. 1 КТ, с оглед на което и на осн. член 193, ал. 2 ГПК дисц. наказание следва да се отмени.
Предвид горното искът като основателен се уважава.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските по делото, като е претендирал присъждането им. Същите са в размер на 900 лева – платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора следва да бъдат възложени на ответната страна, искът срещу която се уважава.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Заповед № ******/********г. на директора на Детска градина "**********", ************************, с която на И. Т. Г., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание “**********” ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА
ДЕТСКА
ГРАДИНА
4
********** с адрес:
************************ да заплати на И. Т. Г., ЕГН ********** сумата от 900 лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
ДЕТСКА
ГРАДИНА
********** с адрес:
************************ да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева) - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5