Решение № 127 от 07.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000384 по описа за 2024 година

Образувано е по въззивна жалба вх. №5679 от 01.12.2023г. по описа на ШОС на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в *****, подадена чрез пълномощник адвокат Н. В., ВАК, и въззивна жалба вх. №5759 от 07.12.2023г. по описа на ШОС на ищците Д. С. С., ЕГН **********, с адрес в *****, и С. Х. С., ЕГН **********, с адрес в *****, подадена чрез общи пълномощници адвокат Н. Д. и адвокат Г. Р., срещу решение №62 от 10.11.2023г. на Шуменски окръжен съд, постановено по т.д. №38/2022г. по описа на ШОС.

С обжалваното (в различни части) решение, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №39 от 02.07.2024г., ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса пострадал ищец Х.В.С., ЕГН **********, обезщетения за вредите, причинени му при ПТП, настъпило на 18.02.2022г. в *****, около 09.55 ч., на кръстовището между бул.

„Симеон Велики“ и ул. „Генерал Столетов“, по вина на водача на л.а. „Опел Зафира”, с рег. № ***** П.Т.Т., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, в размери съответно 50 000 лева – за неимуществените вреди (по 25 000 лв. на всяка една от наследниците) и 1 377,80 лева – за имуществените вреди (по 688,90 лв. на всяка една от наследниците), ведно със следващите се обезщетения за забава в размер на 1 законната лихва, считано от 21.03.2022г. (досежно главницата за неимуществените вреди), съответно от 25.03.2022г. (досежно главницата за имуществените вреди), до окончателното им плащане. Исковете в останалите им предявени размери до 100 000 лева - за неимуществените вреди, съответно до 7 180 лева - за имуществените вреди, са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Искът на ищцата за търсеното обезщетение за неимуществените вреди в останалата му част - за разликата над присъдените 50 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв., е бил отхвърлен като неоснователен, в съответствие с което, както и с оглед уважените размери на главните искове ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата, осъществил процесуалното й представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв в размер на 4 650 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата М.П. е осъдена да репарира на ответното дружество сума в общ размер от 3 300 лева – част от разноските по съразмерност с отхвърлената част на исковете.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му осъдителна част, като изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват единствено с размера на застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на пострадалата ищца от процесното пътнотранспортно произшествие, съответно с отхвърленото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 50 000 лв. не е съобразено с критериите, обективирани в чл. 52 от ЗЗД, с установените по делото конкретни данни, с характера на получените травми, с претърпените болки и страдания като липсват същински мотиви, аргументи и правни заключения в подкрепа на определянето му в този размер.

Според жалбоподателя, за надлежното обосноваване на размера на обезщетението за понесени болки и страдания е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а и извършване на оценка на всички данни, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост. Подобна цялостна преценка в обжалваното решение не е направена, поради което съдебният акт е явно необоснован. Неправилно е отречен и установения по делото обективен принос на пострадалата за настъпване на самото събитие и полученото в резултат на това увреждане. Липсва пълноценно обсъждане и на получените имуществени вреди като се твърди, че позоваването единствено на становището на вещото лице, че приложените документи са във връзка с получените при ПТП увреждания не е достатъчно, а следва самите документи да бъдат подложени на самостоятелен анализ и оценка. Като предлага собствен анализ и оценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, и заключенията на изслушаните по делото експертизи – комплексна съдебно-медицинска и 2 автотехническа, съответно комплексна съдебна психиатрична и психологична, обжалващият ответник счита, че исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло, в какъвто смисъл моли за уважаване на въззивната жалба. В условие на евентуалност моли за частична отмяна на обжалваното решение и намаляване на размерите на присъдените обезщетения за причинените на пострадалата ищца вреди (имуществени и неимуществени) при отчитане на действително претърпените болки и страдания и отчитане на съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат.

Претендира присъждане на разноски.

По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищцата М.П., чрез пълномощника си по делото адвокат Д. Д., ДАК, е подала писмен отговор вх.

№1812/14.03.2024г., в който като прави коментар на оплакванията на ответното дружество обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв.

В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез пълномощниците им по делото, заявяват, че поддържат подадените въззивна жалба и отговора по нея на изложените в тях основания, както и исканията за присъждане на разноски, за което са представили и списъци по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на образуваното исково производство, водено по т.д. №38/2022г. по описа на Окръжен съд - Шумен (ШОС), е претендираното пряко право на ищеца Х.В.С., ЕГН **********, от град *****, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в *****, обезщетение за обезвреда на вредите, причинени му при ПТП, настъпило на 18.02.2022г. в ***** по вина на водача на л.а. „Опел Зафира” , с рег. № ***** П.Т.Т., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/22/121002132517. Поискани са обезщетения в размери съответно 100 000 лева - за неимуществените вреди, и 7 180 лева - за имуществените вреди, като същите са претендирани ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 3

ЗЗД.

В хода на процеса ищецът Х.С. е починал и е бил заменен от неговите наследници по закон – преживялата съпруга Д. С. С., ЕГН **********, и дъщеря му С.

Х. Х. С., ЕГН **********.

Исковете са били уважени частично от първоинстанционния съд, като в частта му, с която ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищците обезщетения за причинените на техния наследодател неимуществени вреди до размера на сумата 16 000 лева, съответно до сумата от 430 лева – за имуществените вреди, ведно със следващото се обезщетение за забава, постановеното от него решение не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Не се оспорва и отхвърленото от първоинстанционния съд като недоказано възражение на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. По отношение на правопораждащите факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на л.а. „Опел Зафира” , с рег. № *****, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Лев инс“ АД, причинените на пострадалия Х.С. травматични увреждания, съдът е обвързан и от задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД №1375/2023г. на Районен съд – Шумен (чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413 и чл.383 НПК). Следва в тази връзка да бъдат зачетени и предметните предели на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд.

Спорните въпроси, пренесени във въззивното производство, са свързани единствено със справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на пострадалия ищец (починал в хода на процеса) неимуществени вреди и допустимостта на част от претенцията за обезщетяване на имуществени вреди.

По размера на обезщетението за неимуществените вреди.

Причинените на пострадалия пешеходец Х.С. при процесното пътно произшествие вреди са надлежно установени по вид и обем – открита многофрагментна фрактура на големия пищял на лявата подбедрица в долната му 4 трета с разместване и точковидна рана на подбедрицата; фрактури на малкия пищял на лявата подбедрица на две места - в горната и в долната й трета с разместване. Предвид множеството счупвания и възрастта на пострадалия, е било проведено консервативно (а не оперативно) лечение, като първоначално под анастезия е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тибия и фибула, направена е контролна рентгенография и е наложена гипсова имобилизация за срок от 90 дни.

Пострадалият е бил изписан на 25.02.2022 г. за домашно-амбулаторно лечение с указания да не натоварва крайника 90 дни, да приема антибиотик и други антитромботични и обезболяващи медикаменти и хранителни добавки. От изписването от болницата до смъртта му пострадалият С. е бил на легло. През цялото време се е нуждаел от помощта и грижите на своите близки за цялостно обслужване (хранене, тоалет, хигиенни нужди, прием на медикаменти и обработване на раните). Не можел да става, бил напълно обездвижен, на памперси, имал проблеми с храненето. По някое време се наложило да му бъде поставена система поради получено обезводняване.

Близките осигурили използването на специално болнично легло, със специални хидравлични системи, които го повдигат, за да може да е в полулегнало състояние и да може да се обслужва. При направена на 18.03.2022 г. (месец след ПТП) контролна рентгенография на лявата подбедрица било установено, че консолидация не е настъпила, персистира ъглово разместване на костта, няма оформяне на костен калус.

Впоследствие се получило зачервяване и оток на увредения крайник до бедрото, което наложило скъсяване, а по-късно и отстраняване на гипсовата имобилизация месец преди предвидения срок. Отокът “поспаднал“, но не можел да свива крака в коляното, поради което започнал раздвижване по указания на кинезитерапевт (по данни на близките). Поставен бил медицински ботуш с отвор и каишки отгоре заради отворената рана, която заздравявала трудно. От гипса се появила рана и отзад на крака.

Получил и рани от залежаването по гърба и в областта на таза, които близките обработвали допълнително, използвали и специални лепенки. По експертното мнение на вещото лице – съдебен лекар по комплексната съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, най-изразени болки и страдания пострадалият е изпитвал през първите 4-5 седмици след претърпяното ПТП, след което би следвало постепенно болките да започнат да намаляват и да отзвучават. През първите пет дни преди закритото наместване на фрактурите и обездвижването на крайника е абсолютно наложително пострадалият да приема обезболяващи средства. Последващите циркулаторни нарушения на крайника също могат да протекат с болезненост.