Определение № 593 от 31.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Варна, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501116 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молби както следва:

1/ молба с вх. № 28342/08.11.2024г. от „Спиди“ АД, чрез адв. Т. К. за изменение в частта за разноските на Решение №1042 от 16.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 1116 по описа за 2024г. на Варненски окръжен съд; бъде осъдена А. Ант. Г. да заплати на „Спиди“ АД сумата от 441.82 лв. с ДДС представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д № 15472/2023 г. на РС – Варна и сумата от 441.82 лв. с ДДС представляваща разноски за адв. възнаграждение по в. гр. д № 1116/2024г. на ВОС, както и да бъде осъдена Ю. Ил. З. да заплати на „Спиди“ АД сумата от 176 лв. с ДДС, представляваща доплащане за адвокатско възнаграждение по гр. д № 1116/2024г. на ВОС;

2 / Молба с вх. № 29006/14.11.2024г. от Ю. И. З. за изменение на Решение №1042 от 16.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 1116 по описа за 2024г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските на, като присъдените в полза на „Спиди“ АД разноски по делото да бъдат отменени или намалени.

В молбата на „Спиди“ АД, се излага следното:

Заведени са два иска за неимуществени вреди от А. Г. и Ю. З., с които всяка една от тях претендира по 3 300 лв. Искът на А. Г. е уважен за сумата от 700 лв., а искът на Ю. З. е отхвърлен.

Безспорно по делото е, че са доказани и поискани от „Спиди“ АД разноски за адв. възнаграждение в размер на 1152 лв. с ДДС за всяка инстанция. За всеки отделен иск в размер на 3300 лв. минималното адв. възнаграждение според НАРЕДБА № 1 е по 630 лв. Претендира по 480 лв. за всеки иск.

1

По иска на А. Г.:

Неправилно е прието, че А. Г. не дължи разноски, на основание т. 88 от решение от 21.03.2024г. по дело C -714/2022г. В решението на СЕС се говори за неравноправна клауза в договор за потребителски кредит и искане за връщане на платени въз основа на тази клауза суми. В конкретния случай не е налице договор за потребителски кредит, няма присъждане относно неравноправни клаузи.

СЕС се е произнесъл с цел да осигури на потребителите комфорт да реализират правата си, без да трябва да се ориентират в сложната правна материя на нищожност на неравноправните клаузи, като не бъдат ощетени при частично уважаване на претенцията. В случая ищцата е компетентен адвокат и това е заявено нееднократно. Същата ясно е заявила претенциите/ своята и дъщеря/ си, и те не се основават на неравноправни клаузи, нито на потребителски договор.

По иска на Ю. З..

Неправилно съдът е прие, че не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер, тъй като адвокатът не е присъствал в открито съдебно заседание. Неправилно съдът се е позовал на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 и е осъдил Ю. З. да заплати 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В случая не става дума само за изготвяне на отговор на въззивна жалба, без да е осъществено процесуално представителство. По делото е получена призовка и е изготвено становище, в което е взето отношение по всички въпроси, разгледани по същество.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК А. А. Г. и Ю. И. З. са депозирали отговор с вх. № 29004/ 14.11.2024г.,с който се изразява становище за неоснователност на молбата.

В молбата на Ю. З. се излага следното:

В решението липсва съобразяване с потребителско качество, и с факта, че процесният спор не е повдиган досега в съдебната практика. Посочва, че е потребител и дори да е отхвърлен предявения от нея иск, то тя като потребител не следва да понася отговорност за разноски. Още повече, че в практиката на българските съдилища липсва разрешение на аналогичен случай – дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди на подател и получател при неизпълнение на неуниверсална пощенска услуга.

Решението на СЕС по дело C - 714/2022г., съобразено и с потребителския характер на спора, дават основание на съда да не наказва осмелилия се потребител да повдигне спор, по който липсва съдебна практика, като го осъжда за разноски или за прекомерни разноски.

Моли да се отмени осъждането за разноски, или разноските да се намалят.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК „Спиди“ АД е депозирал отговор с вх. № 1797/ 21.01.2025г, с който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбите са депозирани в срок от процесуално легитимирани страни.

Същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно решение от 21. 03 2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, 2 потребителят по договор за кредит не дължи процесуални разноски в случаите, когато искането му за връщане недължимо платено от него по неравноправна клауза е частично уважено.

Действително в случая не е предявен иск по чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платено по неравноправна клауза на договор за кредит, сключен с потребител. В настоящото дело е предявен иск по чл. 82, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от неизпълнение на договор за неуниверсална пощенска услуга, поради което потребителят дължи разноски на общо основание.

Предвид изложеното на ищцата А. Г. следва да се възложат разноските за адв. възнаграждение сторени от „СПИДИ“ АД пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.

Адвокатският хонорар платен от „Спиди“ АД за въззивната инстанция е в размер на 1152 лв. с ДДС. Не е уточнено каква част от това възнаграждение е платено за исковете на Г., каква за исковете на З.. Следователно следва да се приеме, че за исковете на Г. възнаграждението е в размер на половината от платеното или 576 с ДДС лева.

Направеното е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът прие следното:

Съобразно задължителното за българските съдилища Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС и практиката на ВКС, основана на него (Определение №343/15.02.2024 г. по т. д. №1990/2023 г. на ВКС; Определение №3822/01.08.2024 г. по ч. гр. д. №1542/2024 г. на 3-то ГО на ВКС и други), при направено възражение за прекомерност на адвокатски хонорар или при служебното определяне на такъв в предвидените в ГПК случаи, НМРАВ от 2004 г. не следва да бъде прилагана директно от съда, а следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на предоставената защита в съответното производство. И към настоящия момент не е налице друга действаща нормативна регламентация, при което съдът следва да изхожда от посочените релативни критерии при произнасянето по въпроса. В същото време минималните прагове в Наредба №1/2004 г. могат да бъдат отчитани като коректив при преценката за прекомерност, съвкупно и с останалите релевантни показатели.

Съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото това, че пред настоящата съдебна инстанция не са събирани доказателства и производството по делото е протекло без усложнения. Взе се предвид, че процесуален представител на „СПИДИ“ АД не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Съдът, като съобрази посочените обстоятелства прие, че на въззиваемия - ответник следва да се определят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. с ДДС за въззивната инстанция.

Предвид изложеното и съобразно отхвърлената част от исковете на „Спиди“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 315 лв. с ДДС.

По отношение на молба на „Спиди“ АД в частта й с искане за присъждане на разноски за адв. възнаграждение по гр. д № 15472/2023 г. на РС – Варна, съдът намери следното:

Срещу определените разноски от първата инстанция е подадена жалба 3 по реда на чл. 248, ал. 3 изречение 2 от ГПК, по която съдът се е произнесъл с решението по делото, което в тази си част има характера на определение. Това определение е постановено по реда на инстанционния контрол, не подлежи на изменение от постановилия го състав, като краен акт

По тези съображения съдът прие, че жалба в тази си част следва да бъде оставена без разглеждане.

Относно молбата на „СПИДИ“ АД за присъждане на допълнителни 176 лв. с ДДС, за адвокатско възнаграждение по гр. д № 1116/2024г. на ВОС, по отхвърлените искове на Ю. З., съдът намира следното.

Както беше посочено по горе предвидените размери на минималните адвокатски хонорари, не са задължителни за съда. Настоящият съдебен състав не намира основание да измени определеното за въззивната инстанция адв. възнаграждение от 400 лв. с ДДС . То не е определено на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1. Предвиденото в разпоредбата възнаграждение е взето за ориентир, като е взета и предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от процесуалния представител на въззивамия.

С оглед на изложеното молбата в тази си част следва да бъде оставена без уважение.

По молбата на Ю. З. съдът намери следното:

Съдът изцяло се придържа към мотивите изложени по горе, досежно неприложимостта към настоящия казус на решение от 21.03.2024г. по дело C 714/2022г. на СЕС Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, поради което Ю. З. ги дължи на общо основание. Липсата на съдебна практика по даден спор, също не е предвидено като основание за отпадане на отговорността за разноски.

Предвид изложеното молбата по 248 от ГПК на Ю. З. следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №1042 от 16.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 1116 по описа за 2024г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА: А. А. Г., ЕГН ********** с адрес: ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр. София, 1138, район „Младост“, ул. Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5 сумата от 315/ триста и петнадесет/ лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по в.гр.дело 1116/2024 по описа на ВОС г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Спиди“ АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по в.гр.дело 1116/2024г. по описа на ВОС за разликата от 315 лв. с ДДС до 441.82 лв. с ДДС

4

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 28342/08.11.2024г. от „Спиди“ АД за изменение на Решение №1042 /16.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 1116 по описа за 2024г. на Варненски окръжен съд, в частта в която е отправено искане да бъде осъдена А. А. Г., ЕГН ********** с адрес:

********* ДА ЗАПЛАТИ на Спиди“ АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр. София, 1138, район „Младост“, ул. Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“ сумата от 441.82 лева./ четиристотин четиридесет и един лев и осемдесет и две стотинки/ с ДДС представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д № 15472/2023 г. на РС – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28342/08.11.2024г. от „Спиди“ АД, за изменение на Решение №1042 /16.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 1116 по описа за 2024г. на Варненски окръжен съд, в частта в която е отправено искане да бъде осъдена Ю. И. З., ЕГН *****, адрес: ********* да заплати на „Спиди“ АД сумата от 176/ сто седемдесет и шест/ лева с ДДС, представляваща доплащане за адвокатско възнаграждение по гр. д № 1116/2024г. на ВОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 29006/14.11.2024г. на Ю. И.

З . ЕГН *****, адрес: ********* за изменение на Решение №1042

/16.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 1116 по описа за 2024г. на Варненски окръжен съд, в частта му за разноските

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, САМО В ЧАСТТА, с която молба с вх. № 28342/08.11.2024г. от „Спиди“ АД, е оставена без разглеждане.

В останалите му части определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________